10315 | 11 Sept. 2026 | 10:21

През 1909 г. основава първото по рода си в България специализирано издателство за преводна литература – легендарната библиотека „Мозайка от знаменити съвременни романи"

София Юрукова е забележителна българска преводачка и интелектуалка. Посвещава целия си живот на културната си мисия. През 1909 г. основава първото по рода си в България специализирано издателство за преводна литература – легендарната библиотека „Мозайка от знаменити съвременни романи“. Чрез него тя запознава българските читатели с шедьоврите на френската, руската и световната класика, оставяйки трайна следа в българската култура.

Родена е в Пазарджик на 24 февруари 1881 г. Дъщеря е на известния общественик, революционер и политик Данаил Юруков, родом от Брацигово, който по-късно председателства Окръжния съд в Пазарджик. Майка ù Теофана Величкова – Юрукова е родена в Татар Пазарджик.

Сестра е на писателя, преводач и политик Константин Величков. През 1871 г. тя завършва Габровското класно училище. Пет години след това учителства в Карлово, а после и в Татар Пазарджик. През 1876 г., в навечерието на Априлското въстание, майка ѝ собственоръчно ушива знамето на татарпазарджишките революционери. Семейството има двама сина Васил и Георги и две дъщери - София и Мара.

София Д. Юрукова основава списанието „Мозайка от знаменити съвременни романи“ в Пловдив, през септември 1909 г. Преди това е завършила девическата гимназия в София. Продължава учението си още две години в „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж. След завръщането си от чужбина учителства във В. Търново и София. Сътрудничи като преводачка от френски език на списание „Летописи“, което редактира вуйчо ù Константин Величков. Също на вестник „Ден“ и на „Библиотека за самообразование“. Тук се печатат първите ù преводи: „Край огнището“, разкази от Емил Сувестър, „Векфилският викарий“ от Оливър Голдсмит, „Коломба“ от Проспер Мериме и др. С тези първи преводи, тя показва особен художествен вкус и дарба на преводач.

До 1918 г. сп. „Мозайка“ се отпечатва и излиза в Пловдив, а през следващите години в София. Грижливо уредено от самото му начало, то дава всеки месец по една книжка в превод на роман от някогашната съвременна художествена литература. Сред тях са най-знаменитите европейски писатели с едни от най-хубавите им романи.

При избора на книги София Юрукова се обръща особено внимание да са „безукорни в нравствено отношение“. В „Мозайка“ са дадени романи от Пол Бурже, Анри Бордо, Пиер Люти, Анатол Франс, Лев Толстой, Алфонс Доде, Андре Жид, Херман Зудерман, Джек Лондон, Марсел Пруст, Ромен Ролан, Иван Бунин, Робиндранат Тагор, Оскар Уайлд, Стефан Цвайг, Антон Чехов, Балзак, Стендал и др.

Особена грижа и труд редакцията полага за стилизирането и редактирането на чуждите преводи, издадени от „Мозайка“, за да бъдат винаги печатани на чист български език. На страниците на „Мозайка“ са представени десетки преводи от София Юрукова, сред тях: „Господин и госпожа Молок“ от Марсел Прево, „Престъплението на Силвестър Бонар“ от Анатол Франс, „Белите скали“ от Едуард Род, „Разочаровани“ от Пиер Лоти, „Детство, юношество и младост“ от Лев Толстой.

София Юрукова създава и издателски знак, който отразява модерните европейски графични тенденции от началото на ХХ век. Той има кръгла рамка с растителни мотиви. Вътре е изобразена четяща жена, която е подпряла главата си с ръка. Под рамката е изписан стилизиран надпис с името на поредицата „Мозайка“. София Юрукова е сред първите у нас, която напълно съзнателно въвежда образа на жената в издателския си знак. Жените тогава се стремели към признание на интелектуалните си способности и култура, а не само признавани за домакини и майки.

Най-близките сътрудници до София Юрукова са братята ù Георги и Васил Юрукови, както и сестра ù, които ù помагат в работата.  За съжаление издателката и преводачка си отива от света млада, едва на 37 години. На 10 октомври  1918 г. животът ù изгасва като свещица по време на епидемията от Испански грип. Тя никога не се омъжва, но остава в историята като първата жена издател в България.

След смъртта на София Юрукова, около 1922 г., участие в редакцията и администрацията на сп. „Мозайка“ вземат брат ù Георги Юруков и неговата съпруга Мара Сеизова-Юрукова, която превежда основно художествени произведения от френски и английски език. Сред нейните по-известни преводни заглавия се нареждат: „Към Свана“ (Марсел Пруст, 1931 г.) – това е исторически първият превод на български език на уводния том от монументалния епос „По следите на изгубеното време“, „Белият зъб“ (Джек Лондон, 1931 г.) – класически ранен превод на приключенския роман, „Бунтовниците на Елсенор“ (Джек Лондон, 1934 г.). „Климати“ (Андре Мороа, 1929 г.) – един от най-обичаните психологически френски романи. Сред преводите са още: „Малката черквица“ (Алфонс Доде, 1942 г.), „Натрапница“ (Анри Бордо, 1936 г.), Романи на Флорънс Бъркли – нейни са преводите на популярните сантиментални книги „Любов по телефона“ и „След звездата“, както и „Господарката на замъка Шинстон“.

Мара Сеизова-Юрукова (често подписвана в изданията като М. Сеизова-Юрукова) работи в тясно сътрудничество с етърва си Мара Юрукова-Дамова. Заедно те успяват да запознаят четящите българи със съвременните за времето си европейски и американски литературни шедьоври.

Те следят чуждестранната литература, главно чрез френските периодични издания „Илюстрасион” и „Ревю дьо монд”, правят подбора на произведенията, немалка част от тях превеждат на български език. Организират отпечатването и разпространението им, печелят интереса на читателите.

Книгите са в тираж 4-5 000 екземпляра, което показват популярността на „Мозайка от знаменити съвременни романи“. Тя се ползва с авторитет и признание сред четящите българи. Чрез нея поколения изграждат вкуса си и представата си за тогавашната европейска романистика и култура. „Мозайка от знаменити съвременни романи“ представя 21 носители на Нобелова награда, като 11 от тях са издадени преди присъждането ù, а останалите непосредствено след това.

Фамилията поддържа поредицата в продължение на близо 40 години. Те запознават нашите читатели с модерния европейски и световен елит на художествената проза.

Постепенно като сътрудници са привлечени и много български писатели и поети: Николай Райнов, Христо Борина, Димитър Бабев, Димитър Подвързачов, Рачо Стоянов, Гео Милев, Фани Попова – Мутафова, Боян Дановски, Асен Разцветников и др.