11892 | 26 June 2026 | 11:19

На Балканското изложение в Лондон е отделено внимание на мините в Перник. Показани са още глинени съдове, каруци, седла, килими. Имало демонстрация на изработка на ножове, на цигарета

В България велосипедът се появява през пролетта на 1887 г. Софиянци го видяли за първи път по бул. „Цар Освободител“. Гражданите били изненадани от чудото, което постепенно ще навлезе в живота им.
Габровци пък виждат велосипеда през 1896 г. Общественикът Петър Ст. Хаджистойчев внесъл в града първото европейско колело от Париж и дълго то е сензация. Возилото имало предно голямо колело и по-малко задно, което служело за опора. Седалката и педалите били на предното колело, то нямало вериги. Скоро велосипедистите на „стоманени кончета“, се организирали в дружество. Това станало по образец на създадения през 1898 г. Софийски колоездачен клуб.

Първият конгрес на Българския колоездачен съюз се случил през 1903 г. Негов председател е полковник Вазов, който призовал членовете да се проявява разбиране към чужденците, защото спортната дейност трябва да привлича всякакви хора, а българите да работят със сърце и душа и да държат челно място в ръководството.

На 10 май 1905 г. по инициатива на учителя Димо Заимов е създадено първото колоездачно дружество и в Габрово. То е трето у нас след софийското и русенското. Сред основните му задачи е да сприятели гражданите любители на този спорт, да се грижи за физическото им развитие, да се основе фонд за постройка на собствен колодрум. Тази задача дружеството постига чрез организиране на игри, наблюдения, екскурзии, както и беседи за нравственото развитие на хората, които членуват в него. За празник на колоездачното дружество в Габрово е избран Петровден – 29 юни. Всеки участник имал фланелка, бели гащета, дълги черни чорапи, сив каскет и трикольорна лента през гърдите. През 1906 г. Габровското колоездачно дружество получило място от Общината за построяване на колодрум.

Тъкмо създателят на Габровското колоездачно дружество учителят Димо Заимов (1873-1954) е първият българин тръгнал с колело от Габрово до Балканското изложение в Лондон. Той потегля през лятото на 1907 г. Изпратили го група приятели на площада. Бил облечен в екип и имал малко багаж. С него отпътувал и приятелят му Стамболиев. До Лондон двамата мъже пътуват 51 дни, изминават 7 891 км. Преминават през Румъния, Австро-Унгария, Германия, Белгия докато накрая пристигат в Англия.

По онова време Балканското изложение е истински звезден момент за българската индустрия – търговия, занаяти и изкуство. Целта му е да засили икономическия обмен на Обединеното кралство със страните от Балканския полуостров.

В Лондон България представя традиционните си занаятчийски произведения. Сред тях гайтан, вълна, памук, копринени платна, дамски шапки с богати украшения, дори чадъри за слънце и дъжд. Показазани са разни видове обуща – офицерски ботуши и цървули. Можело да се усети уханието на българското розово масло, ползвано от известни френски парфюмерийни фирми. Димо Заимов останал впечатлен от т. нар. Български розов фонтан, който се превърнал в истински символ на българската икономика през ХХ век.

Нашата индустрия е представена на Балканското изложение в Лондон и от габровски индустриалци – „Кожарска фабрика Христо Марокинджиев и синове“ и Васил Карагьозов, който е представител на „Първа придворна княжеска фабрика за платове, шаяци и сукна“. Има и представители от други краища на България, които грабват много медали и дипломи. Не случайно тогава България е наричана „Япония на Балканите“.

По онова време е лукс да имаш велосипед, също и фотоапарат, а трябвало да останат спомени. Истинското свидетелство за дългия път, който изминава Димо Заимов са пощенските картички, които купува от всеки град в Европа, където пребивава. На изображенията оживявали още красиви фонтани и паметници.

След като се завръща в България Димо Заимов ги подрежда, подвързва с кожа и ги дарява на Фердинанд. Със златни букви изписва: „Спомен на Н. Ц. В. Фердинанд I, княз Български, от колоездача Димо Заимов по случай отиването му на колело за Балканското изложение в Лондон и завръщането му, 1907 г.“. По-малка част от картичките са съхранени в семейния архив на наследниците му, както и малко тефтерче с над 200 имена и адреси на хора, с които се е срещал по дългия си път. Сред тях е някакъв евреин от Лом, който живеел в Лондон. Знаел добре английски език, бил водач на габровеца по време на престоя му.

Впечатленията си от Лондон Димо Заимов публикува в малка книжка върху, която е изписано „Лондон и Балканското изложение през 1907 г. (бележки и впечатления)“. Книжката е издадена в Габрово от Г. Кехайов. На първата страница е изобразен Българския розов фонтан. В книгата авторът разказва впечатления, както и пише за българското участие в изложението, споделя свои мисли за Англия и нейния напредък.

На 9 март 1907 г. той отбелязва: „В Лондон има специални компании, които се занимават с изложбата на стоки от различните нации. Една от тия компании урежда в свои постройки изложбата на българите, сърбите, черногорците и в няколко отдела японски произведения. Компанията се е погрижила да даде развлечения на публиката с многобройни забавления.

Изложението заема едно голямо пространство с пет входа, от които най-главният е входът на българското и сръбското изложение. Влиза се през две големи врати… с български и сръбски флагове. Като се изминат около 100 метра от главния вход, достига се до самия вход на изложението с определено специално място за велосипедите, моторите и автомобилите…

Двама английски стражари с българска униформа без шашки пазят реда при входа и изхода. Изложението е отворено от 11 часа преди обяд до 11 часа през нощта. Звуците на английската военна музика се разнасят по цялото продължение на изложението. В дъното на коридора е надписано най-отгоре „България“ с бюстове на шоп и шопкиня, под тях по една корона, а след короните по един бронзиран лъв, които представляват българската сила“.

В книгата Димо Заимов разказва за българския павилион. Той е декориран по проект на художника Харлампи Тачев. Има отдели, всеки от които е с отделна стая (павилион), в който по-голямата част от предметите са наредени в шкафове. Представен е Индустриален отдел - предмети от бита, украшения, видове кожи, прежди, вълна, музикални инструменти, носии и др. Вторият отдел показва разни видове сладки, въжета, сапун, тютюн, пчеларски продукти, зърнени храни. „Едно приятно благоухание пълни стаята, където са заключени в шкафове розите и розовото масло. Разна парфюмерия, в състава на която влиза розовото масло, парфюмирани сапунчета от различни форми и големина. Карта дава нагледно местността, където цъфтят розите…

берачките с кошнички и др. “, така е представна Розовата долина.

На Балканското изложение в Лондон е отделено внимание на мините в Перник. Показани са още глинени съдове, каруци, седла, килими. Имало демонстрация на изработка на ножове, на цигарета. Мъж от село Орешака демонстрирал как се правят бурета. „Интересен е майсторът на гаванки Станю Христов от село Етъра, Габровска околия. Още през месец април е надовлякъл кересте (дървен материал) за занаята си. Майсторът с упорит труд фабрикува разни гаванки, танури, захлупци. Англичаните се трупат да го гледат, питат го за какво служат тези работи, а той им се учудва на акъла, че не могат да разберат най-простите работи. С моторна сила реже и дълбае дървените парчета. И двамата майстори са заменили салтамарката, чеширите (потурите) и пояса с опнати дрехи, ръкавели и нагръдник“.

От книгата научаваме, че ако посетителят на изложението пожелаел да пие кафе, имало българско кафене. Прииска ли му се пък боза и халва трябвало да посети сръбската бозаджийница, точно до нашето кафене.

Пътешественикът Димо Заимов отбелязва още, че в покрайнините на изложението са представени „в декори“: Чам – кория, Софийския княжески дворец, Шипченския балкан с руския манастир – паметник, Рилския манастир. Всичко това е изящно изработено и осветено с електричество.

Изходът на изложението водел към красив парк, с кръгла форма украсен с различни цветя. В средата имало павилион с беседка за военна музика. В парка са подредени и други павилиони, разделени на отделения. На едно празно място между тях е издигната бронзова статуя на жена, стъпила на един от полюсите на земното кълбо. От върха на статуята избликва розова вода, която облива кълбото. Англичаните се наслаждавали на тази гледка, а англичанките вадели кърпичките си и ги потапяли в гюловата вода.

От Лондон Димо Заимов се връща през Франция, Швейцария, Италия, Хърватия и Сърбия до България. Следващото му пътуване е до Киев, Москва и Санкт Петербург през юни 1912 г.

През целия си живот той е начален учител. Първоначално е назначен, през 1893 г., в Тетевен, а после учителства в разни градове и села на България. Димо Заимов и брат му Петър се преместват да живеят в София през 1912 г. В столицата той отново е учител в продължение на 17 години. Двамата братя си построяват къща към Горнобанският път. След години на квартал Овча купел Димо Заимов дарил чешма.

През Първата световна война е мобилизиран. Участва в читалищното дело у нас. Известно време се занимава с рекламна и комисионерска дейност в София. Кантората му се намирала на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Княз Александър Батенберг“.

Димо Заимов е един от основателите на Просветния учителски съюз, но и дългогодишен деец на Учителската застрахователна каса. Оставил е завещания на читалищата в Габрово, Тетевен и Етрополе, на хор „Родна песен“ и училище „Тодор Минков“ в София. Минава под венчило с Райна Ненова, която е от Разград. Двамата имат син Йордан.

Димо Заимов карал колело до 80 годишна възраст. През живота си получава редица награди, свързани с колоезденето, както и грамота от Н. В. Борис III за учителската му работа.