2628 | 18 Oct. 2026 | 09:40

В много градове се стигна до грабежи, палежи и нанасяне на щети върху имущество, като маскирани участници в безредиците атакуваха кметства, полицейски участъци и други държавни сгради.

Около 1200 души са арестувани, а 150 полицаи са ранени при безредиците, съпътствали масовите протести във Франция в събота. В няколко града бяха подпалени сгради и автомобили, нанесени бяха щети на кметства, а магазини бяха разграбени.

Това съобщи френският премиер Себастиен Льокорню, цитиран от "Франс прес", ДПА и "Ройтерс".

При посещение на полицейски части в Париж късно в събота Льокорню определи случилото се като „насилие с изключителна интензивност“.

„Чудо е, че равносметката тази вечер не е още по-тежка“, заяви той.

По думите на премиера полицията се е сблъскала с „изключително агресивна ултралява група“, действала организирано и целенасочено срещу имущество, хора и държавни институции.

„Няма да се оставим да ни сплашат“, подчерта Льокорню.

Повече от половин милион души демонстрираха във Франция в събота по време на общонационален протестен ден срещу високите разходи за живот, при който бяха извършени стотици арести, съобщава ДПА.

Протестите във Франция започнаха миналия месец в гимназии в северните предградия на Париж, населени предимно от работническата класа. Там недоволството заради недостига на учители и лошото състояние на материалната база прерасна в по-широко движение, фокусирано върху неравенството, публичните разходи и жизнения стандарт.

"Борим се, защото разходите за живот са непосилни, защото цената на горивата е твърде висока, защото ученици в цялата страна са подлагани на жестоки нападения и наранявания само защото се опитват да протестират и да поискат повече учители и достойни условия за учене", казва пред "Ройтерс" Лола, 19-годишна протестираща в Париж.

Президентът Еманюел Макрон заяви, че "няма място за насилие", след като в няколко града избухнаха безредици. В Париж протестиращите бяха спрени в опита си да достигнат до правителствени сгради.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес съобщи, че в протестите са участвали около 550 000 души, от които близо 110 000 - в столицата. Според синдикатите са много повече.

В много градове се стигна до грабежи, палежи и нанасяне на щети върху имущество, като маскирани участници в безредиците атакуваха кметства, полицейски участъци и други държавни сгради.

Вечерта правителството свика кризисно заседание, на което министър-председателят Себастиен Льокорню осъди безредиците.

"На онези, които съвсем очевидно искат да използват тези актове на насилие като "загрявка" преди президентските избори, казвам съвсем ясно: няма да се поддадем на сплашване. Никой няма да наложи политическия си дневен ред чрез насилие", заяви той. 

Макрон заяви, че участниците в безредиците ще бъдат "дадени под съд и наказани", като предупреди, че "сеячите на хаос" се опитват да подкопаят институциите на страната.

По-рано полицията използва сълзотворен газ и палки срещу протестиращи в Париж, Лион и Страсбург.

Участници в безредиците се опитаха да нахлуят в универсалния магазин "Галери Лафайет" (Galeries Lafayette), потрошиха банкови клонове, разграбиха магазин на "Лакост" (Lacoste) и други бутици, както и обект на мобилния оператор SFR. През целия ден протестиращи палеха различни предмети, включително множество автомобили.

В Лион кметът Грегори Дусе определи опожаряването на туристическия офис като "трагедия" за града. Пред телевизия BFMTV той заяви: "Сърцата ни се късат, защото това е много емблематична и добре позната историческа сграда". Местната полиция съобщи, че "агресивно настроени лица" са попречили на пожарникарите да овладеят огъня по безопасен начин.

В Сент Етиен млад мъж е "изгубил ръката си вследствие на взрив от граната", съобщи в социалните мрежи кметът на града (разположен в югоизточната част на страната) Режи Жуанико, като добави: ""Подобна трагедия никога не е трябвало да се случва."

Сгради горяха в цяла Франция.

Според Министерството на вътрешните работи, в Марсилия протестиращи на няколко пъти са се опитали да нахлуят в полицейски участък, успели са да влязат в кметството и са ограбили магазини.

В Лион е бил подпален туристически информационен център. От министерството съобщиха, че участници в безредиците са попречили на пожарникарите да се намесят.

В Авиньон протестиращи са нахлули в двора на префектурата, а в Гренобъл са нанесени щети на кметството.

По данни на полицейската префектура в Париж, в столицата са арестувани около 100 души за носене на оръжие и други забранени предмети.

В протестния ден, който е бил планиран от известно време, се включиха различни групи, включително ученици и студенти, които от седмици демонстрират с искане за по-добри условия за обучение. Призивът за протест се разпространи в социалните мрежи, като в него се повдигаха въпроси относно високите цени на горивата, ниските заплати, големия брой хора, заемащи нископлатени длъжности, както и проблемите в селското стопанство и пожарната служба.

Кметовете на Париж, Марсилия и Лион поискаха среща с премиера

Кметовете на Париж, Марсилия и Лион - Еманюел Грегоар, Беноа Паян и Грегори Дусе, поискаха среща с премиера заради нанесените щети.

В съвместно писмо тримата настояха да бъде изяснено как се е стигнало до ситуацията.

„Нещо подобно не може и не трябва да се повтори“, заявиха те.

Междувременно полицейският синдикат ЮНСА (UNSA) предупреди, че силите за борба с безредиците са на предела на издръжливостта си.

„Нашите колеги се използват като изкупителни жертви в цялата страна“, се посочва в изявлението на синдиката.

Тактиката на полицията също беше подложена на критики след случаи на ранени демонстранти, отбелязват информационните агенции.

Опасения от нов протест на "жълтите жилетки"

Появи се и призив за възраждане на движението на "жълтите жилетки", което засили опасенията на правителството, че демонстрациите могат да прераснат в по-мащабни протести.

Протестите на "жълтите жилетки" разтърсиха Франция през 2019 г. Започнали като демонстрации срещу планирано повишение на данъците върху горивата, те прераснаха в общонационално движение срещу високите разходи за живот и социалната несправедливост - ситуация, която създаде сериозни проблеми за Макрон по време на първия му мандат.

Според Министерството на вътрешните работи е била налице много силна мобилизация на крайнолеви групи, чиято цел, по данни на ведомството, е била провокиране на безредици.

От министерството съобщиха за опити за грабежи, нападения срещу служители на реда, палежи на обществени места, както и целенасочени атаки срещу представители на властта и медиите.

По информация на медии, около 100 маскирани лица са блокирали достъпа до десния телевизионен канал CNews в Париж. В същата сграда се помещава и радиостанцията Europe 1.

Френският министър Себастиен Льокорню заяви, че правителството няма да се остави да бъде "сплашено" от насилието и отдаде безредиците на "ултралеви" елементи и престъпници - всичко това само месеци преди президентските избори догодина.

Проучванията обрисуват предстоящия вот през април като балотаж между крайнодясната Марин льо Пен и крайнолевия Жан-Люк Меланшон, който участва в демонстрациите и обвини полицията, че се нахвърлила върху протестиращите.

Льокорню заяви, че коментарите му са "опасни и цинични".

На онези, които очевидно искат да използват това насилие като "загрявка" преди президентските избори, казвам ясно: няма да се оставим да бъдем сплашени. Никой няма да налага политическия си дневен ред чрез насилие.

Припомняме, че протести се проведоха и в Албания, Белгия, Италия и Потругалия. В Белгия се стигна до сблъсъци между демонстранти и полиция, а в Португалия десетки хиляди души излязоха на улицата срещу високите цени на жилищата и поскъпването на живота. 

В Тирана протестите срещу премиера Еди Рама продължиха пети ден, след като към по-широкото антиправителствено движение се присъединиха ученици и студенти. Участници хвърляха камъни, запалителни смеси, сигнални ракети и фойерверки срещу полицията. Силите на реда отговориха със сълзотворен газ, водни оръдия и палки.

Албанската полиция съобщи за 167 задържани и 132 ранени полицаи. 

Рама отказва да подаде оставка и заяви, че правителството уважава студентите и ще защитава правото на мирен протест.

Кирил Дмитриев, специалният представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди страни и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), свърза протестите, обхванали Франция, с миграционната политика на правителството на страната и ги нарече самоубийство на западната цивилизация, съобщава ТАСС.

"Самоубийство на западната цивилизация поради миграционен хаос", написа той в X.

Ръководителят на РФПИ коментира публикации, съдържащи кадри от събитията във Франция.

"Западът падна поради неспособността си да обсъжда и коригира тежките грешки, допуснати по въпросите на миграцията, енергетиката и разпалването на война", написа той под една от тях.