Бюджетният дефицит към август е приблизително 2,8%, а вероятността да надхвърли 5% до края на годината е малка. Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка, в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
По думите му една от причините е, че държавата вероятно няма да успее да реализира всички капиталови разходи, заложени в бюджета за 2026 г. Това се отнася до програмите за държавни инвестиции, тъй като икономиката и административният капацитет имат определен потенциал, който не може да бъде надхвърлен.
Каримански сравни усвояването на инвестициите с човек, който изпива вода в пустинята. Първата чаша е най-ценна, но има граница на количеството, което човек може да поеме. По същия начин икономиката може да абсорбира само определен обем инвестиции, независимо от предвидените средства.
Той посочи, че капиталовите разходи нарастват след идването на правителството, но темпът на усвояване не показва, че всички средства ще бъдат насочени към отделните проекти до края на годината.
Националният средносрочен фискално-структурен план е приет през 2025 г. от предходното редовно правителство. След като дефицитът за 2025 г. е надхвърлил 3%, България е влязла в процедура по свръхдефицит. Това е наложило планът да бъде представен пред Европейската комисия до 15 октомври.
Според Каримански обаче документът не дава пълна картина на бюджета. Той не съдържа същото ниво на детайлност като държавния бюджет, в който са разпределени средствата за отделните първостепенни разпоредители, включително Министерството на отбраната. Известни са общите параметри за отбраната, но липсва достатъчно конкретика за всички отделни разходи, а подобна е ситуацията и в други сектори.
Икономистът изрази опасение, че липсващата информация не дава необходимата яснота и на Брюксел. Европейската комисия изисква да стане ясно как ще бъдат намалени публичните разходи, включително в секторите сигурност и отбрана, както и разходите за заплати и възнаграждения.
Каримански отбеляза, че в плана не е посочено как ще бъдат отменени автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията. По думите му е лишено от финансова логика подобни механизми да бъдат записвани в специални закони, които пряко засягат бюджета, вместо да бъдат част от държавния бюджет. Той определи това като един от въпросите, които трябва да бъдат променени.
Сред останалите теми за преценка той посочи ефективността на публичния сектор и услугите, които той предоставя на гражданите. Във връзка с планираното увеличение на заплатите на учителите и протестите на синдикатите Каримански постави въпроса как се оценява ефектът от преподаването, когато резултатите от PISA и други тестове показват, че България е сред последните страни по функционална грамотност.
Той заяви също, че в плана, изпратен до Европейската комисия, не са предвидени мерки за просрочените задължения към Националната агенция за приходите. Според него НАП всяка година има значителни просрочени вземания, които не успява да събере, и е необходим конкретен план за повишаване на събираемостта. Каримански посочи, че оттам могат да бъдат събрани над 800 млн. лева.
По думите му се разпространява и твърдение, че капиталът на Българската банка за развитие е бил намаляван. Той заяви, че това не е вярно и че след увеличаването му с 2 млрд. евро от редовното правителство капиталът никога не е бил намаляван.
Източник: fakti.bg
валутни курсове
1000 | 18 окт. 2026 | 16:48
