Европейският съюз допусна сериозна стратегическа грешка, като приравни собственото си бъдеще с това на НАТО.
Това заяви американският икономист проф. Джефри Сакс в реч пред Европейския парламент, в която постави въпроса за европейската стратегическа автономия, икономическите последици от санкциите срещу Русия и променящото се разпределение на световната икономическа мощ.
„Най-голямата грешка на тази институция - Европейския съюз - е, че постави НАТО и Европа като едно и също нещо“, каза Сакс.
Според него двете структури са тясно свързани, но не са идентични, а това обвързване ограничава възможността на Европа да определя самостоятелно своите стратегически приоритети.
Според Сакс прекомерното преплитане на европейската политика с тази на НАТО затруднява изграждането на независима европейска стратегия.
„Това е точно обратното на стратегическата автономия — пълната ѝ противоположност“, заяви професорът по икономика от Харвардския университет.
Икономистът изрази позицията си, че НАТО трябва да бъде разпуснато като организация. „Аз лично бих прекратил съществуването на НАТО като приятел на Европа. Просто бих прекратил НАТО“, каза Сакс пред евродепутатите, като уточни, че преди подобна стъпка би провел дипломатически разговори и би разгледал редица въпроси, свързани със сигурността.
По думите му Европа се нуждае от собствени, ограничени по мащаб, но реални отбранителни способности. Той посочи, че въпросът за ядрените оръжия трябва да бъде разгледан отделно, но постави под съмнение необходимостта Европа да разполага с голям ядрен арсенал.
Сакс свърза стратегическата автономия и с начина, по който европейските държави изграждат отношенията си с Русия. Според него избягването на провокации и поддържането на дипломатически канали са важни условия за намаляване на риска от военен конфликт.
Европа и Русия като естествени търговски партньори
Сакс определи Европа и Русия като естествени търговски партньори заради различията в техните ресурси, икономически структури и географски характеристики.
Русия разполага с огромна територия, значителни природни ресурси и население от приблизително 150 милиона души. Западна Европа, от своя страна, е гъсто населена и разполага с развита индустрия, квалифицирана работна сила и висока концентрация на икономическа дейност.
Според него тези различия създават условия за взаимноизгодна търговия: Русия доставя природни ресурси, а европейските държави предоставят промишлени стоки, технологии и услуги.
Като пример Сакс посочи периода от 1990 г. до 2020 г., когато икономическите отношения между Европа и Русия се развиват в значителен мащаб. Той спомена и газопроводите „Северен поток“ като важна част от енергийните връзки между тях.
Икономистът уточни, че разглежда енергийните връзки с Русия като част от по-широкия въпрос за европейската икономическа конкурентоспособност.
Санкциите и последиците за европейската икономика
В речта си Сакс критикува политиката на санкции на Европейския съюз спрямо Русия. Според него ограничаването на търговските отношения нанася значителни икономически щети на самата Европа, без да постига в същата степен очаквания ефект върху руската икономика.
„Европа претърпя огромна икономическа загуба с тези 20 пакета санкции“, заяви той.
По думите му прекъсването на отношенията с важен търговски партньор затруднява европейската индустрия и увеличава разходите за енергия. Икономистът обърна специално внимание на Германия, чието промишлено производство има значение не само за германската икономика, но и за редица държави от Централна Европа.
Сакс постави въпроса дали германската индустрия ще успее да запази предишните си позиции при по-високи енергийни разходи. Той посочи американския втечнен природен газ като по-скъп заместител на предишните енергийни доставки от Русия и свърза това с натиска върху конкурентоспособността на европейските предприятия.
„Това, което създава качество на живот, не е производството на ракети. Качеството на живот идва от гражданска икономика, която може да осигурява това, от което хората в Европа се нуждаят“, каза Сакс.
Русия се ориентира към Китай
Според Сакс прекъсването на икономическите връзки между Европа и Русия не доведе до международна изолация на Москва в мащаба, необходим за постигането на европейските цели.
Той посочи Китай като основен икономически партньор, към когото Русия може да пренасочи значителна част от своите търговски отношения.
„Русия каза: „Добре, имаме друг партньор — голяма, гъсто населена икономика, която функционира по начин, сходен с този на Европа като наш търговски партньор. Това е Китай“, каза Сакс.
По думите му икономиките на Русия и Китай се допълват по сходен начин: Русия разполага с огромни природни ресурси и голяма територия, докато Китай има значителен индустриален капацитет, технологични възможности и голям вътрешен пазар.
Според него сближаването между Москва и Пекин е важен фактор, който Европа трябва да отчита при определянето на собствената си икономическа стратегия.
Къде е икономическата стратегия на Европа?
Сакс постави под въпрос посоката, в която се развива европейската външна търговия. Той отбеляза, че отношенията с Русия са силно ограничени, докато икономическите отношения с Китай също са обект на политическо напрежение и ограничения.
„Това е самоунищожително. Тук няма икономическа стратегия“, заяви той.
Според Сакс Европа рискува да ограничи собствените си възможности за растеж, ако постепенно се отдалечава от големи пазари и доставчици, без да изгради устойчиви алтернативи. Той постави и въпроса доколко отношенията със САЩ могат да компенсират загубите от ограничаването на търговията с Русия и трудностите в отношенията с Китай.
В този контекст Сакс критикува нарастващия протекционизъм и призова за икономическа политика, основана на взаимосвързаността между различните региони.
Евразия като общо икономическо пространство
Сакс представи своята визия за Евразия като основен център на световната икономика.
„Евразийското пространство — суперконтинентът — е дом на около 70% от населението на света и трябва да бъде центърът на световната икономика“, каза той.
Според Сакс географското пространство между Европа и Китай предлага възможности за развитие на търговията, инфраструктурата и производството. Европа би могла да бъде единият край на свързана икономическа система, Китай — другият, а държавите между тях да се възползват от разширяването на транспортните и търговските връзки.
Сакс призова Европа да възстанови икономическите си отношения с Русия и да разгледа отново възможностите за използване на съществуващата инфраструктура. „Аз бих възстановил газопровода и бих възстановил икономическите отношения с Русия“, каза американският икономист.
1022 | 17 окт. 2026 | 09:37




Мобилна верси
RSS
