На Трети март 1878, след векове страдания и саможертвени освободителни акции, на политическата карта на Европа е възстановена държава с име България.

Държава, извоювала Свободата си с кръвта на стотиците хиляди войници, четници и опълченци. 

Трети март ни завръща в Европа с мъченическите усилия на нашите деди - от Възраждането през  Априлското въстание и Ботевия връх, за да стигне до Освободителната война, в която смесиха завинаги кръвта си руси, българи, украинци, румънци, финландци, литовци.

На този ден през 1878 г. в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, се подписва предварителният мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор слага край на руско-турската война и донякъде урежда статута на новообразуваната българска държава. За българите това е денят, на който се празнува освобождението на родината от петвековното османско робство. Държавата България отново се появява на картата на Европа! 

Това е “големият български взрив”, при който се създава държава, на която ѝ бе писано да преживее век на победи и разочарования, на триумфи и трагедии.

Трети март е възкресението на един народ, това е своеобразната реабилитация към мъченичествата, геройствата и подвизите на всички, положили живота си, сърцата си в тази идея.

Това е завръщането на нашата средновековна държава, на нашето книжовно великолепие и начало на нашето доказване пред очите на света. Защото основната причина преди това да не се обръща внимание на националноосвободителното движение на българите беше идеята, че те не са готови за самостоятелен държавен живот. Едно от малкото истински чудеса в нашата модерна история беше, че доказахме точно обратното.

Днес сме гневни, объркани, сконфузени, притихнали...

Но историята не може да заличим...

Героичните ѝ страници не може да пренапишем...

Пътят на страданието и саможертвата не може да бъде изтрит...

Паметта ни не може да бъде отнета... 

Трети март ни доказва, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15-те хиляди доброволци,  загинали, сражавайки се в Руско - турската война, не са дали живота си напразно.

„Таз свобода нам не ни е дар!”, казва народния поет Иван Вазов и трябва да ни е срам, че се отнасяме с пренебрежение към честването на деня Трети март. 

Шипка, Плевен, Стара Загора, Свищов, Карлово,  Калофер - това е нашето безсмъртие! 

Нашият принос към Трети март са многовековните ни опити за еманципация, за отхвърляне на една чужда и враждебна власт.

В същото време Освобождението никога нямаше да се осъществи само с наши усилия. Защото, ако гърците, сърбите, румънците, черногорците са предизвикали европейска криза, благодарение на което Русия има моралното и юридическо право да се намеси, то ние бяхме поставени в котела, в центъра на Османската инвазия на Балканите и сами никога нямаше да можем да се освободим. 

Да, може да не е мечтаната държава, но е Отечество завинаги!

Тъжните сенки на нашите мъченици към това стремление - четници, книжовници, бунтовници, въстаници и всички онези, които са отивали на съзнателно заколение, ни гледат от небето - не всичко одобряват от нас, даже напротив, но са си отдъхнали, че каквато и да е тя - това е нашата България.

Това е смисълът, вълнението и величието на Трети март!

Никой не може да заличи костите и да помрачи славата на героите.

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИЯ!

И нека всеки да го отбележи така, както го чувства с душата си.