431 | 7 окт. 2026 | 12:51

Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще

Сценичната адаптация на романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ "оживя" в Народния театър.

Режисьор на потановката е словенският режисьор Йерней Лоренци, известен в България със спектакъла "Орфей". 

Участват Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Валентин Ганев, Вacилена Bинченцо, Даpина Paдeвa, Димитър Николов, Веселин Мезеклиев, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Стелиан Радев, Теодора Духовникова и Христо Петков.

Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще, от страхове и надежди, от самота и копнеж за близост. Митът за Минотавъра се преплита с личната и колективната памет, а отделните човешки съдби образуват общ разказ за поколенията, за изгубеното време и за способността ни да чувстваме болката на другия като своя, казват още от първата ни сцена.

Със своя дълбоко емоционален и ритуален театрален език, Йерней Лоренци изгражда спектакъл, в който ансамбълът се превръща в единен организъм, а сцената – в пространство за споделено преживяване. Чрез музика, лични разкази, спомени и колективно присъствие актьорите търсят онова, което ни свързва отвъд различията: човешкото и общото настояще. Спектакъл за емпатията като форма на съпротива. За човешката нужда да пазим следите на миналото и да мечтаем бъдещето заедно.

За режисьора именно това е ключът: "Как да транспонирам това пространство между нас, автор-читател... между вас и между нас тук." В крайна сметка театърът се превръща в "среща на колектива в колектива".

Един от най-силните моменти в разговора е посветен на Минотавъра и на начина, по който митът може да бъде върнат обратно към човека.

"Преди да се срещна за първи път с Георги някак ме беше страх. Да видя Георги Господинов… та той е голям писател! После пихме кафе в Любляна и след две минути имах усещането: "Аха, всичко ще е ОК!". И имах усещането, че от известно време го познавам. Това разбира се е така през неговите книги, които бях чел преди. Но за мен беше важно, че за първи път контактувах с него на живо. За мен смисъла на всичко, което правя и което предприемам е в комуникацията и в човечността, в щастието на хората независимо от това кои са те, какво правят и колко са успешни в живота си. Срещата между хората – това е единственото, което най-общо ме интересува и че всеки такъв, какъвто е, да се чувства ОК. Не обичам някой да ми казва какъв трябва да бъда или да ме насилва да бъда някой друг. Срещата е среща в разнообразието и в различията. Това е най-прекрасната среща – тази на разликите! От друга страна се питам "Какво общо имаме помежду си и кое е онова, по което всички сме братя и сестри?". Това страшно ме интересува. Тъгата, без съмнение, е това, което ни обединява", споделя Йерней Лоренци.

"Митът всъщност е една лична история", казва от своя страна Георги Господинов в разговор, посветен на спектакъла. История, която чрез разказването и повторението от големи писатели се е превърнала в мит.

Той се връща към първия спомен, от който тръгва "Физика на тъгата" - момчето, което през 1976 г. стои в стая на приземния етаж, с лице към прозореца и гръб към тъмното, и се чувства изоставено. Постепенно личният спомен се превръща в история на цяло поколение.

"Тъгата на едно дете от 70-те години - нашите тъги - и тъгата на Минотавъра са едни и същи тъги. Става дума за една и съща тъга, за една и съща история."

Според списание The New Yorker „истинският стремеж на Георги Господинов във „Физика на тъгата“ е именно да намери начин да живее с тъгата, да ѝ позволи да се превърне в източник на емпатия и благотворно колебание...“. Късометражният анимационен филм „Физика на тъгата“ по едноименния роман (реж. Теодор Ушев) печели множество международни отличия и е сред заглавията в краткия списък за наградите „Оскар“ през 2020 г.

Едноименният роман на Господинов е превеждан на повече от 20 езика, печели престижната международна награда „Ян Михалски“ през 2016 г. и е финалист за Американската награда на PEN за превод, Premio Strega Europeo, наградата на Haus der Kulturen der Welt, наградата „Грегор фон Рецори“ и други. 

Освен това Георги Господинов е първият от седемте писатели, които авторитетният германски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (F.A.Z.) предлага за Нобеловата награда за литература през 2026 г.

След премиерата на спектакъла във вторник вечерта в Народния театър публиката се срещна и с изложбата #АзСме, написаха от Народния театър във Фейсбук. Тя се състои от детски снимки на актьори и служители на театъра.