2205 | 23 окт. 2026 | 08:46

При Гюров се наблюдава мобилизация предимно на колебаещи се избиратели. При Костадинов пък се отчита връщане на част от хората, подкрепили „Прогресивна България“ през април.

Разликата между кандидатпрезидентските двойки Илияна Йотова-Кирил Вълчев и Андрей Гюров-Георги Кандев се свива до под 13 пункта. Това показва ново проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода между 18 и 22 октомври сред 1000 пълнолетни български граждани от цялата страна чрез пряко интервю с таблети по домовете на анкетираните.

Според данните, ако изборите бяха днес, Йотова и Вълчев ще бъдат подкрепени от 41.1% от избирателите, докато за Гюров-Кандев биха гласували 28.3%.

Това по думите на социолога от "Алфа Рисърч" Геновева Петрова в сутрешния блок на Би Ти Ви е "статистически значим" отлив на подкрепа за Йотова.

На трето място се нареждат кандидатите на "Възраждане" Костадин Костадинов и Петър Волгин, които събират подкрепата на 12.8 на сто от твърдо решилите да гласуват.

Според проучването избирателната активност ще бъде около 40%, или около между 2.6 и 2.7 млн. души, което означава, че изходът от президентските избори ще е известен след балотажа. Това е леко увеличение на активността в сравнение с началото на кампанията, когато 37% от имащите право на глас изразяваха готовност да гласуват.

Сред по-малко подкрепяните кандидати

Радостин Василев, който е издигнат от партията си МЕЧ, би получил 3.9 на сто от гласовете.

Подкрепата за Иван Христанов е 3.6 на сто, а

за лидера на "Величие" Ивелин Михайлов - 3.4%.

Според Геновева Петрова темата за атаките с дронове в българската изключителна икономическа зона в Черно море е превърнала геополитическата тема от абстрактна в част от ежедневието на българите и това се отразява върху нагласите за гласуване.

Около 17% от анкетираните все още не са решили за кого да гласуват.

Петрова обясни, че при Гюров се наблюдава мобилизация предимно на колебаещи се избиратели. При Костадинов пък се отчита връщане на част от хората, подкрепили „Прогресивна България“ през април.
Според нея това е и една от причините за отлива на подкрепа от кандидатурата на Илияна Йотова.

Как българите оценяват реакцията на правителството за атаките в Черно море?

Проучването изследва и обществените нагласи към действията на правителството след ударите по търговски кораби в българската икономическа зона.
Резултатите показват, че:
37% смятат, че България трябва да потърси повече съдействие от Европейския съюз и НАТО.
24% настояват страната да запази пълен неутралитет.
19% определят реакцията на правителството като напълно адекватна.
20% не могат да преценят.

Според Геновева Петрова данните показват, че позициите, свързани с по-категорична реакция на държавата, получават значителна подкрепа.

Тя свърза тази тенденция и с мобилизацията на избиратели около кандидати, които изразяват по-ясни позиции по въпросите на националната сигурност.

Ще повлияят ли последните политически скандали на вота?

Социологът коментира и политическите събития от последните дни, включително арестите и искането за сваляне на депутатски имунитет.
По думите ѝ подобни събития, случващи се непосредствено преди изборите, неизбежно оказват влияние върху нагласите на избирателите.
Те могат както да демотивират част от привържениците на определени кандидати, така и да мобилизират техните опоненти.

„Трудно е да се каже, че цялата тази амалгама от политически събития, които се случват през последните дни, ще бъде в полза само на един или пък ще бъде в ущърб само на един“, посочи Петрова.

Според нея най-уязвима от последните събития е кандидатпрезидентската двойка, подкрепяна от управляващите, тъй като част от скандалите са свързани с действия на властта.

„Тези събития неминуемо се превръщат в част от кампанията и има всички основания да очакваме, че те ще окажат своето влияние. Степента, в която ще стане това, ще видим в неделя“, заключи Геновева Петрова.

Изследването е проведено в периода 18–22 октомври 2026 г. и е реализирано със собствени средства на социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Резултатите са публикувани на сайта на агенцията.
Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квоти по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, проведено по домовете на анкетираните лица.