Новината след срещата на 28-те европейски лидери наистина звучи оптимистично: Страните от Европейския съюз постигнаха съгласие по въпроса за мигрантите.
Както се казва обаче, дяволът е в детайлите.
В навечерието на срещата немският канцлер Ангела Меркел звучеше по-апокалиптично и от най-песимистично настроените наблюдатели. По думите ѝ съдбата на Европейския съюз бе поставена на карта. Меркел бе напълно права. Бежанската криза има потенциал да сложи край на европейското обединение.
В последните две седмици всяка страна от ЕС играеше единствено и само за себе си. Нещо повече – една отделна германска провинция – Бавария, изгради своеобразна нова ос във външната политика на страната – Мюнхен, Виена, Рим. В противовес на тази между Берлин и Париж.
Напрежението се вдигаше всекидневно, откакто Италия отказа да приеме кораба „Акуариус“ с над 600 спасени във водите на Средиземно море бежанци. Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер, лидер на традиционния коалиционен партньор ХСС, заплаши, че ще затвори границите на Германия, а мигрантите ще бъдат изпращани обратно в страните, където са получили първа регистрация. Ултиматумът на Зеехофер, впрочем, изтича в края на месеца.
Сблъсъкът между ХДС и ХСС бе толкова силен, че медии тиражираха пикантни реплики от задочния диалог - Зеехофер за Меркел: „Не мога да работя с тази жена“, в.“Билд“; Франц Йозеф Пширер (финансов министър на Бавария) в тесен кръг: „Меркел трябва да си ходи“, Augsburger Allgemeine. В този политически контекст фалшивата новина, че ХСС е напуснал управляващата коалиция, бе приета за логична и масово тиражирана до опровержението си.
Разликата, която се очерта между Меркел и Зеехофер, може да се сведе до следната дилема: едностранно германско решение за затягане на политиката спрямо мигрантите или общоевропейско. Защитник на второто бе Меркел, подкрепена и от социалдемократическата съставка на Голямата коалиция – ГСДП.
Новината, постигната след 12-часови разговори днес, отваря на Меркел поле за маневри. На този етап общоевропейски решение има.
В 5,34 ч. сутринта на 29 юни, Доналд Туск пусна в Туитър, че съгласие е постигнато. Малко по-късно Меркел се появи усмихната пред телевизионните камери.
Какво бе договорено?
- Лидерите се споразумяха, че Фронтекс ще бъде подсилена кадрово и финансово, превръщайки се в гранична полиция на външната граница на ЕС с численост от 10 000 граничари. По този въпрос обаче спорове никога не е имало. Предварителният консенсус по тази точка беше налице.
- Има съгласие да се разработи концепция за т.нар. платформи за дебаркиране. С тяхна помощ в Африка ще бъдат връщани бежанците, спасени в Средиземно море. Това е старо искане на Италия, което трябва да удари бизнеса за прехвърляне на мигранти в Европа.
- Добра новина за България е, че евролидерите одобриха втория транш от 3 милиарда евро за Турция. Това ограничава възможността те да се превърнат в инструмент за притискане на ЕС от страна на Ердоган.
- Важна договореност, която е нова точка в европейските разговори, е изграждането на контролирани центрове вътре в Европейския съюз, където ще се решава кой има право да получи защита. В последните две седмици в оборот бе друга идея: центрове извън страни от Европейския съюз, като една от най-спряганите държави за техен „домакин“ беше Албания. Преди броени дни обаче премиерът Еди Рама категорично отхвърли възможността за подобна сделка. Решението му изглежда напълно логично пред риска от падане на правителството, ако тя се осъществи.
Ключовата дума в новото решение на Брюксел за центрове вътре в Евросъюза е „доброволно“. Създаванато на центровете ще бъде на доброволни начала, вторичната миграция - също. Това означава, че те ще бъдат премествани в друга страна (извън първата регистрация), ако тя изрази подобно желание.
Това е несъмнена победа за страните от Вишеградската четворка. С това въпросът за квотите и задължителното приемане на мигранти е свален от дневния ред. Който иска, ще приема мигранти от солидарност. Който не иска, няма.
След големия съспенс от евентуалния развод между ХДС на Меркел и ХСС на Зеехофер, което можеше да доведе до падане на правителството в Берлин, медиите в Германия питат сега как ще реагира вътрешният министър и погребано ли е напрежението.
В България на дневен ред са други въпроси:
- Като страна с външна граница влизащите в ЕС получават тук първа регистрация. Ще се съгласи ли България доброволно да изгради тук контролиран център за мигранти?
- Ще се съгласим ли да поемем доброволно част от мигрантската тежест, която иначе грози да разпадне Евросъюза?
- Колко доброволно ще става всичко това?
След срещата премиерът Борисов препотвърди тезата си, че няма да се съгласи бежанците от Европа да бъдат връщани тук, където ние добросъвестно сме ги регистрирали. По думите му нямало смисъл да се сключва двустранно споразумение за релокация, защото към момента нови не влизали през България.
Дотук добре.
Борисов каза още:
„На практика приехме документ, който сме предложили много отдавна. Аз в това отношение съм доволен... Ние си знаем как беше. До 6 часа българско време работихме. Такова чудо не съм виждал! Разочарован съм от факта, по който се получават нещата. Всеки човек си има биологичен ритъм, какъвто и да е. Всичко, което е правено досега се затвори и се започна отново от премиерите, а те са с различна професия – един правист, друг заварчик, трети полицай, да се пише отново. Не знам, какъв бе този драматизъм до 6 сутринта да работим“.
„Милиони евра се харчат за провеждането на съвети и накрая опира до нас кой какво прави като предложение – тръгва по масите и започва да го уговаря. Искам да се върнем на принципа, че „шерпите”, хората, които познават всеки един документ, събирайки се дни наред, подготвят материал, слагат го на масата и гласуваме.”
Раздразнението на премиера се долавя в думите му. Защо не е в настроение?
- Заради безпрецедентно дългото среднощно заседание?
- Заради изненадата, че се е стигнало до решение, което експертите не са обсъдили предварително?
- Кои точно са въпросите, чиито решение е започнало отначало? Под чие влияние?
Факт е, че преди маратона Меркел е разговаряла с новия премиер на Италия на четири очи, а тъкмо Италия е страната, която заплаши, че ще блокира решенията от срещата на върха, ако няма солидарност с нея.
Като се тегли чертата, всички премиери могат да отчетат някакъв успех вътре в страните си.
Вишеградските страни биха могли да приемат някакъв брой мигранти, но доброволно. Унгария вече е изразила готовност за сключване на двустранно споразумение с Германия.
В крайна сметка е запазена и честта на Меркел, и на Орбан, който може да отчете, че не действа под натиск.
На пресконференция днес, девет часа след края на срещата в Брюксел, Меркел съобщи новината, че ще сключи споразумение за релокация с Гърция и Испания. Детайлите ще се уточняват в следващите четири седмици.
Италия получи знак за солидарност.
Тепърва ще се договарят всички подробности около платформите за дебаркация, които ще връщат мигрантите в африкански държави. Върховния комисариат на ООН за бежанците и Международната организация за миграция смятат, че подобни центрове са възможни при определени условия. Но съгласие от самите африкански държави засега няма.
По последни данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците картината в Европа към този момент изглежда така: в Германия бежанците и подалите молба за убежище са 1,41 милиона, следват Франция – 402 000 и Италия – 355 000. По-нататък са страни като Швеция – 328 000 и Австрия – 173 000. В Гърция броят им е 83 000.
На този фон България е истински оазис на мира и спокойствието.
Основният въпрос е дали ще успее да остане такъв. Постигнатото в Брюксел може да се обобщи и така: всяка европейска страна ще направи някакъв компромис в името на оцеляването на целия ЕС.
България, по думите на премиера, нито ще приеме релокацията, нито изграждането на контролиран център. Такива се предвиждат в засегнатите Италия, Гърция, евентуално Испания.
България сякаш иска да се запази ситуацията такава, каквото е. Възможно ли е това?
37792 | 29 юни 2018 | 16:51




Мобилна верси
RSS
