17155 | 17 май 2016 | 16:37

Кристалина Георгиева се движи добре на брюкселска сцена. Но дали чувства със сърцето си настроенията на българите? Подготвена ли е да взима политически решения в интерес на страната?

След като Радан Кънев „похарчи“ Росен Плевнелиев като евентуален претендент за втори мандат, решението на ГЕРБ кого да номинира за президент става все по-настоятелно. Не е изключено партията да се спре на жена. Неотдавна Бойко Борисов подхвърли тази идея, а на вниманието на електоралната аудитория се завъртяха първо имената на Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова. И двете на пръв поглед изглеждат избираеми заради традиционно високия си рейтинг.  

Президентската институция обаче има отговорности, които през мандата на Плевнелиев бяха подценени и даже пренебрегнати. Най-важната от тях е да обединява нацията и да олицетворява нейното единство. А не да залита само в една геополитическа посока.
Високи са и залозите на предстоящите избори. Темата за предсрочни парламентарни избори набра толкова висока скорост, че единственото неизвестно е времето на тяхното провеждане. Евентуална загуба на ГЕРБ ще предизвика разместване на политическите пластове. Затова партията не бива да разчита само на първия и най-лесен прочит на дамските кандидатури, а да претегли внимателно техните плюсове и минуси.
Кои са те?

Пред Кристалина Георгиева стоят въпроси, на които българските гласоподаватели непременно ще потърсят отговори, ако се кандидатира.

- Бяха ли нейните амбиции спирачка пред кандидатурата на Ирина Бокова за председател на ООН, заради което българската страна дълго бавеше потвърждението за Бокова? При това - с риск да загуби шанса България да оглави влиятелната световна организация.  

Обмисля ли се рокада Кристалина Георгиева-Росен Плевнелиев, което ще рече, че сегашният президент ще бъде номиниран за Еврокомисията на нейното място или ще бъде компенсиран с друг престижен пост в международните структури? Какво налага подобни размествания и какво е участието й в тях?

Наистина ли Георгиева е склонна да решава демографската криза в България с помощта на мигрантите и доколко обществото ни е готово да преглътне подобна политика? Доброволните отряди тук са факт, различията в страните от ЕС по въпроса за приема на бежанци – също. Страховете от ислямизация на Европа и неодобрението към политиката на Европейската комисия растат. Къде е България на фона на новите геополитически реалности? Кристалина Георгиева ще трябва убедително да отговори на този въпрос.

Дали българската еврокомисарка е популярна, само защото се движи добре на технократската брюкселска сцена? Подготвена ли е да взима и да отстоява отговорни политически решения?

Ако помислим сериозно над тези въпроси, препятствията пред кандидатурата й са сериозни. Условието да е живяла в България през последните пет години не важи за нея, тъй като според решение на Конституционния съд пратениците на българската държава зад граница запазват пасивното си избирателно право за президент. Но времето поставя нови изисквания пред него.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев признава, че през 2001 г., когато КС взима своето прословуто решение №3, спънало царя към „Дондуков“ 2, то се е ръководило от идеята, че кандидатите трябва добре да познават ситуацията в България. Днес, 15 години по-късно, Гочев допълва позицията си: „Един президент може отлично да познава страната, но да не е доброжелателен към нея.“ Затова призовава преди да пуснем бюлетината да обърнем внимание върху нещо, което няма как да залегне в Конституцията. „Президентът трябва да има България в сърцето си!“, казва Гочев.

Бойко Борисов често се доверява на жени и нерядко е избирал за високи постове амбициозни и способни дами. Друга възможност пред ГЕРБ е да издигне Йорданка Фандъкова. Тя е различна от Кристалина. Има профил, който се харесва на избирателите. Била е учителка, после - директор на елитна столична гимназия. За нея спокойно може да се каже, че е „човек от народа“, който не се е ошлайфал в бюрократични среди. Има меко излъчване. Изглежда като човек, на когото може да се има доверие. Не се забърква в скандали или политически интриги. Лоялна е към ГЕРБ и към Борисов. С нея премиерът не поема риска да „се блъскаме някой да стане президент и после да се разграничи от нас“.

В същото време не се огъва лесно и не отстъпва пред първата трудност или спонтанен протест.  Вярно е, че премиерът „зачерта“ кандидатурата й редом със своята, на Цветан Цветанов и на Димитър Николов. Политолози обаче считат, че нито един вариант не бива да бъде отписван преди официалната номинация, тъй като Борисов често пъти премисля казаното.

Плюс за Фандъкова е, че натрупа управленски опит в най-голямата община в България. Но точно това може да се окаже минус, тъй като ГЕРБ едва ли ще рискува частични кметски избори в София, където са започнати редица мащабни проекти. Друг минус: вдигането на цената на билетчето в София, което трябва да влезе в сила от 1 юни и което поради протест и недоволство.  

В обращение влезе и името на Елена Поптодорова, чийто мандат като посланик на България в САЩ изтече. Този вариант има предимство, което все повече вдига цената си – възможността да привлече леви гласове сега, когато БСП се заяви като категорична опозиция, а АБВ напусна властта. Двете партии се опитват да намерят и мост една към друга, което да увеличи шансовете за успех на обща лява кандидатура. Поптодорова би могла да бъде обща кандидатура на управляващите с решителната подкрепа на ГЕРБ. Тя е достатъчна гаранция, че промяна на досегашния външнополитически курс на страната няма да има. През 90-те политическата й кариера беше белязана с бунтове. Започна като член на БСП, беше депутат от Столетницата, но през 1997 г. я напусна и премина към Българската Евролевица. По-късно бе и сред бунтарите срещу Александър Томов и сред създателите на движение „Евролевица – социалдемократи.“

Изненада може да поднесе вицепрезидентката Маргарита Попова. Едно от големите й предимства е, че се очерта като опонент на Росен Плевнелиев, който регистрира рекордно ниско доверие към себе си заради крайностите във външната политика, неумението да пази баланс между великите сили, гафовете. Попова има отчетлива патриотична позиция, която се харесва на обществото. Добър оратор, отличен познавач на правната материя.

Тежката дума за кандидат-президента, разбира се, ще бъде на партия ГЕРБ. До 30 юни ще се наложи още да гадаем кой (коя) ще е, защо ще е... Но едно е ясно: времето на бюрократите изтича, идва това на политическите лидери.