4198 | 23 окт. 2026 | 08:32

Инцидентът със Соня Колтуклиева със сигурност ще повлияе на изборните нагласи. Това вероятно ще бъде последното голямо събитие в рамките на тази кампания. По думите му, случаят "не работи за кандидата на властта".

Има няколко процентни пункта свиване в разликата между първите двама. Не се виждат някакви структурни промени. И вторият догонва, и първият изостава в рамките на 1-2%, в сравнение с края на октомври.

Това заяви пред NOVA политологът Димитър Ганев по повод ново проучване на „Тренд“ за изборните нагласи за президентските избори на 25 октомври.Избери календар

Според проучването, ако изборите бяха днес, кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев би спечелила 45,9% от гласовете. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 27,8%.

На трето място и без да се класират за балотаж остават Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,9% и Радостин Василев и Красимир Манов с 3,2%.

По думите на Ганев, данните отчитат реакциите на избирателите относно това как властта реагира след ударите по търговски кораби в Черно море и отношението към Русия.

Според него няколко фактора ще бъдат ключови за действията на избирателите на балотажа.

„Резултатът от първия тур ще създаде някаква нова политическа ситуация в страната. Кои кандидатите, които не отиват на втория тур, с каква подкрепа ще останат. Все пак ще имаме дебат. Активността, която ние регистрираме за първия тур, е между 2,4 и 2,5 млн. Обикновено декларацията е по-голяма от реалното гласуване. А активността, която мерим за втория тур, потенциална, дори може да падне под 2 млн. Част от партийните симпатизанти, които ще гласуват на първия тур, няма да видят своя кандидат на втория тур. В България винаги втория тур на президентски избори е завършвал с по-ниска мобилизация, отколкото на първия тур“, обясни Ганев.

Проучването показва още, че над половината от избирателите на ГЕРБ и ДПС няма да упражнят правото си на глас на първия тур. „При балотажа излизат доста сходни числа, но това не означава, че определени промени между двата тура не могат да мобилизират или още повече да ги демобилизират“, уточни политологът.

Той подчерта, че не бива да се подценява влиянието на определени кметове, областни координатори и политически фигури, които могат да призоват да се гласува за единия или другия кандидат на балотажа.

Според Ганев, инцидентът със Соня Колтуклиева със сигурност ще повлияе на изборните нагласи. Това вероятно ще бъде последното голямо събитие в рамките на тази кампания. По думите му, случаят "не работи за кандидата на властта".

"В такива ситуации, не говоря за конкретната ситуация, властта винаги се опитва да бие ръчна спирачка на скандала, за да не се разразява той допълнително. И преценявайки магнитуда на скандала, се реагира реципрочно. Предполагам, че днес ще бъдем свидетели на някаква форма на наказание на служителя на НСО. Ако този скандал продължава да се разраства и да нанася щети, вероятно може да се стигне и до по-сериозни действия", коментира Ганев.

Политологът посочи още, че вече има ерозия в доверието към управляващите. "Ключово е как ще завършат президентските избори. Една евентуална победа на кандидата на управляващата партия би дало тласък и форма на прелегитимация. В по-дългосрочен план за обществената подкрепа за "Прогресивна България", при тях следват по-скоро трудните моменти. И те не са свързани със следващите няколко седмици, а следващите няколко месеци. А именно с проблем номер 1 за българите - цените. Той е в пъти по-голям от втория проблем, който се посочва от респондентите - корупцията", обясни Ганев. 

„Няма мобилизация в рамките на кампанията. Т.е. кандидатие и партиите, които ги подкрепят не са успели да убедят по-голяма част от българските граждани да излязат и да упражнят правото си на глас. Това е рядко срещано явление“, изтъкна още Ганев за президентските избори.

Това означава, че отново ще има битка на твърдите ядра на партиите.

„Тази активност, която ще видим сега, ще бъде най-ниската на президентски избори от началото на прехода. Ще бъде сравнима само с активност на избори като европейските, които са традиционно с по-слаб интерес“, посочи той.

Декларираната избирателна активност за президентските избори остава 47% от всички пълнолетни български граждани, живеещи на територията на страната. В абсолютни стойности това са малко под 2.5 милиона души, които заявяват, че ще упражнят правото си на глас. Следва да се има предвид, че реалната избирателна активност традиционно може да се окаже по-ниска от декларираната.

Предизборната кампания не променя подредбата на кандидатите, но регистрираме известно намаляване на разликата между първите две кандидатпрезидентски двойки. Дистанцията от близо 23 процентни пункта в края на септември и началото на октомври пада до 18 пункта в края на кампанията.

Проучването на „Тренд“ е по поръчка на „24 часа". То е реализирано в периода между 14 и 20 октомври 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1002 души на възраст 18+.