19679 | 19 септ. 2022 | 14:41

За да минем по-леко през тази задаваща се рецесия, трябва да осигурим конкурентни цени на енергоресурсите за българската индустрия, заявява Велев

Настояваме сега да се разработи и да се предложи на парламента законодателна промяна, в която да се позволи като източник за компенсиране да се ползват не само свръхпечалбите в държавната енергетика, но и в частната енергетика и това е в съзвучие с мерките на Европейската комисия за облагане на тези свръхпечалби. Това заяви пред Епицентър.бг председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Ето акценти от интервюто:

При тази ситуация данъчният модел не бива да се пипа. Нови данъчни облекчения ще доведат до още по-голям дефицит, още по-големи заеми и гръцки сценарий.

Ако наистина ОИСР и Еврозоната са ни приоритет, да се съобразим с изискванията за тях, планирайки бюджета за следващата година.

Не очаквам в краткосрочна перспектива цената на газа да се нормализира до нивото преди кризата с доставките на газ.

Ето и самото интервю:


- Господин Велев, вече стана ясно, че бизнесът иска компенсациите за тока за бизнеса да бъдат продължени? Според Вас в в какви размери да бъдат те?

- Вие виждате, че не се задава промяна на ситуацията на пазара с електроенергия. При нас със закон е уредено тази компенсация да продължи до 31 декември като се възстановява надвзетата сума над 250 лева за мегават. Настояваме сега да се разработи и да се предложи на парламента законодателна промяна, в която да се позволи като източник за компенсиране да се ползват не само свръхпечалбите в държавната енергетика, но и в частната енергетика и това е в съзвучие с мерките на Европейската комисия за облагане на тези свръхпечалби. Цената, на която се снабдяват в момента българските потребители е следната – за регулирания пазар е 82 лева за мегаватчас, а за свободния пазар – така и в икономиката, така и в социалната сфера – образование, здравеопазване, култура, цената е предел от 250 лева за мегаватчас.

Тоест възстановява се, компенсира се надвзетото над 250 лева. Смятаме, че не трябва да се променя тази схема. Чуха се различни гласове, че трябвало да се диференцира помощта, забележете! Това не е помощ! Това е нормализиране на цената, която е изкривена в резултата на изкривения, счупен, дефектирал пазар на едро с електроенергията в Европейския съюз.

- Тоест Вие сте против диференциацията на тези компенсации?

- Ако има диференциация, тя трябва да е от 250 лева надолу, а не нагоре. За електроинтензивната индустрия трябва да има по-нисък таван. За всички останали този таван, който го има в момента. Пак повтарям не е помощ, не а компенсация, а е нормализиране на цената, която е изкривена в резултат на изкривения, счупен пазар на търговия на едро с електроенергия. Моделът на пазара на електроенергия в Европейския съюз е сбъркан. Всички признават това. В САЩ няма такива изкривявания на пазара на електроенергия. Тоест една диференциаци, ако се въведе, трябва да е в посока малък брой компании, за да се свали тавана от 250 лева, за да станат конкурентоспособни електроинтензивните предприятия.

Да се гледа кой е на загуба и кой е на печалба и да се компенсира само тези, които са на загуба, за да станат всички на загуба, е пълен нонсенс. Тук не става дума за помощи, а за нормализиране на цената.

-Освен тока, и доставките на газ се оказаха сериозен проблем. Какви грешки се допуснаха и кой носи вината за това?

- Цената е на газа можеше да е по-ниска, ако не бяха преустановени доставките по дългосрочния договор с „Газпром Експорт“. Поради простата причина, че 30 процента от цената по този договор е много ниска, обвързани с петролни деривати, а не спот пазара. В момента, както стана ясно, се работи по всички възможни алтернативи без да се изключва възстановяване на доставките от „Газпром експорт“. Тъй като това не зависи само от нас, не са разчита изключително на тези доставки, а се разработват всички възможни алтернативи като се търси най-добра цена.

Това е начинът, а не да се поискат оферти от определени компании, избрани не е ясно как, а да се проведе добре организиран търг, на който да се явят всички, които имат желание и възможност да го направят. А не да се селектират потенциалните доставчици и по този начин да се лишим от най-добри оферти. Посоката е правилна и за късмет и пазарът върви надолу. Но не очаквам в краткосрочна перспектива цената на газа да се нормализира до нивото отпреди кризата с доставките на газ.

- Все повече се говори за рецесия, как ще се справи българската икономика с това?

Рецесията се вижда на месечна база. Европейската икономика отбелязва спад. Българската икономика отбелязва също макар и по-малък спад. Имаме ръст на икономиката на годишна база, но след няколко месеци вероятно ще имаме спад и на годишна база. Българската икономика е отворена като над две трети от експорта на страната е за страните членки на ЕС. За да минем по-леко през тази задаваща се рецесия, трябва да осигурим конкурентни цени на енергоресурсите за българската индустрия. Цената на енергоресурсите, подкрепа за инвестициите и човешките ресурси са от голямо значение.

- Тъй като тече бюджетна процедура, предвид наближаващата рецесия, какви важни текстове според Вас трябва да бъдат приети от бъдещото Народно събрание освен това за компенсациите за енергията за бизнеса?

- Нека да е ясно, че компенсациите за енергия не се взимат от данъците и държавния бюджет. Системата се самофинансира. Те се вземат от свръхпечалбите на компаниите, които произвеждат и търгуват с електроенергия. Ние сме нетен голям износител на електроенергия. Около 25 процента от производството на ток се изнася на добри цени. От тази ситуация България печели много, ние сме в изгодна ситуация. Тези средства са достатъчни, за да се реализира програмата за компенсиране на свръхвисоките цени без да се взимат пари от бюджета. Но е важно в бюджета да се гарантира, че този механизъм ще продължи чрез фонда „Сигурност“ на електроенергийната система. По отношение на бюджета е важно да вървим към една нормализация с оглед и целите и националните приоритети, които сме си поставили – членство в ОИСР, Шенген и Еврозоната. Тази инфлация, която имаме и тези дефицити, които се очертават в резултат на неразумно харчене, популистко харчене...

- Кой е виновен за това популистко харчене, кого имате предвид?

- Очевидно политиците, борейки се за народната любов. Всъщност те счупиха пенсионната система. Хора с минимален принос и хора със среден принос към пенсионната система получават еднакви пенсии. Не се прави разлика между социално осигуряване и социално подпомагане.

Пенсията трябва да е такава, какъвто е осигурителния принос. Ако един човек получава мизерна пенсия, с която не може да води достойно съществуване, тогава има социално подпомагане. Тези неща не се разбират или не се иска да се разберат, защото е по-трудно да се обяснят на хората отколкото щедро да се взимат заеми и да се харчи на калпак. Това харчене на калпак при социалното подпомагане е за сметка на заеми и води до този резултат. Тоест нашите политици са много щедри с чужди пари.

- А предложения за данъчни облекчения?

- При тази ситуация данъчният модел не бива да се пипа. Нови данъчни облекчения ще доведат до още по-голям дефицит, още по-големи заеми и гръцки сценарий. Ще попаднем в дългова спирала. Има два начина да се намали огромния дефицит – да се намалят разходите или да се увеличат приходите. Ние апелираме към разумно харчене и към целево подпомагане само на нуждащите се, а не раздаване на пари на калпак. Ако наистина ОИСР и Еврозоната са ни приоритет, да се съобразим с изискванията за тях, планирайки бюджета за следващата година.