Непосредствено след гласуването на кабинета „Желязков" Алфа Рисърч измери стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.

Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета „Желязков", макар и в настоящата сложна коалиционна формула.

Личните рейтинги и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.

Обществените нагласи очертават следната картина:

Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията „редовно правителство", а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.

Позитивен стартов рейтинг на кабинета „Желязков". Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%).

Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС – ДПС (на А. Доган). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ. За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провалът на коалиционните преговори.

Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%, тепърва им предстои да си изградят мнение за него. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Р. Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.

Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години.

Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, вкл. ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.