28631 | 28 юли 2026 | 11:09

30% отговарят, че със сигурност биха гласували за Илияна Йотова, още 20,2% - че по-скоро биха гласували за нея и още 18,4% се колебаят. Следват Андрей Гюров с общо 23% сигурни или потенциални гласове, Даниел Вълчев - 18% и Иван Христанов - 12%

Илияна Йотова тръгва като фаворит за президентския вот, избирателите на ПБ я подкрепят.

Кандидат на "Прогресивна България" получава най-висока начална подкрепа сред заявилите, че ще гласуват на президентските избори наесен - 39,7%.

Следват претендент:

на ПП-ДБ с 13,3%,

на ГЕРБ-СДС - 11,5% и

на "Възраждане" - 5,5%.

Това показват данни от национално представително изследване на социологическата агенция "Глобал Метрикс", проведено между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред национално представителна извадка от 1503 пълнолетни български граждани чрез стандартизирано интервю по метода "лице в лице" с таблет.

На въпрос на кои личности биха дали своята подкрепа, 30% отговарят, че със сигурност биха гласували за Илияна Йотова, още 20,2% - че по-скоро биха гласували за нея и още 18,4% се колебаят.

Следват Андрей Гюров с общо 23% сигурни или потенциални гласове, Даниел Вълчев - 18% и Иван Христанов - 12%.

Графика: "Глобал Метрикс"

От агенцията отбелязват, че изследването е завършено преди официалното обявяване на кандидатурата на Йотова. "Данните за конкретни публични личности дават допълнителна представа за техния потенциал, но не представляват изборна прогноза, тъй като въпросът измерва готовност дадена личност да бъде подкрепена, а не избор между взаимно изключващи се кандидати. В рамките на изследването са тествани различни личности, като са представени тези, които събират най-висока подкрепа", обясняват от "Глобал Метрикс".

Според проучването Илияна Йотова има най-широка подкрепа извън едно-единствено партийно ядро, като готовност да я подкрепят заявяват 84% от симпатизантите на БСП-Обединена левица и 78% от подкрепящите "Прогресивна България" плюс 37 на сто от тези, които не припознават нито една партия.

Графика: "Глобал Метрикс"

За Андрей Гюров подкрепа заявяват 74% от респондентите с възгледи, близки до тези на ПП-ДБ, до 22% сред симпатизиращите на "Прогресивна България", 19% - на ГЕРБ-СДС и 5% - на "Възраждане".

Даниел Вълчев има разпръсната подкрепа, като по-високи стойности се наблюдават сред симпатизантите на ГЕРБ-СДС (33%) и на ИТН (34%).

Според "Глобал Метрикс" при Иван Христанов най-силният резултат е сред респондентите с възгледи, близки до тези на Антикорупционния блок, където готовността за подкрепа достига 47%, а сред симпатизантите на ПП-ДБ получава 27% и привлича собствена периферия от симпатизанти на различни политически сили. 

Графика: "Глобал Метрикс"

Данните показват, че само Йотова и Румен Радев имат положителен индекс на доверие (разликата между стойностите на доверие и недоверие). За президента е 30,9%, за премиера - 34,9%.

Изследователите правят уговорка, че представените данни не трябва да се четат като прогноза за резултат на бъдещи президентски избори.

От Global Metrics уточняват, че проучването е приключило преди 24 юли, когато Илияна Йотова официално обяви кандидатурата си за президент. Поради това резултатите отразяват потенциална, а не реална предизборна подкрепа.

Изследването показва още, че българите очакват следващият президент да бъде преди всичко обединител на нацията, защитник на националния интерес и активен участник в обществения живот. Най-голям дял от анкетираните – 42%, предпочитат държавен глава, който съчетава представителните си функции с активна обществена роля, докато едва 9% подкрепят идеята за президентска република.

Сред най-важните проблеми пред страната анкетираните поставят доходите и жизнения стандарт (98%), цените и инфлацията (97%), както и корупцията и злоупотребата с власт (96%). Следват здравеопазването, енергетиката, насърчаването на българското производство, съдебната реформа и образованието. Според авторите на изследването това показва, че обществото поставя социално-икономическите теми значително пред външнополитическите въпроси.

"Част от включените имена и формулировки не са реално обявени кандидатури, а тестови варианти, чрез които се измерва предварителна електорална ориентация, потенциал за подкрепа, втори избор и степен на отхвърляне. Реалната кампания най-вероятно ще промени значително тази картина - както при официалното обявяване на кандидатите, така и в хода на самата предизборна кампания, когато личните биографии, посланията, подкрепата от политическите сили и динамиката между кандидатите ще започнат да влияят много по-силно върху избора на гражданите", се посочва в проучването, което беше разпространено до медиите чрез БТА.