11900 | 7 юни 2015 | 16:44

*Николай Стойков

Да караш колело из Португалия звучи като приключение, но се оказа, че можеш да въртиш педалите за добра кауза - спасяването на 10-годишната Алекс. Тя е лъчезарно момиче, което обича приключенията, живее в София със своите родители и мечтае един ден да обиколи света. Все още малкият, но цветен и изпълнен с надежда свят на Алекс се обръща с главата надолу, когато на пътя й застава много рядката форма на рак на костите - саркома на Юнг. Всички се втурват да търсят лечение, но Велизара Стоилова, братовчедка на Алекс, която от няколко години живее в Белфаст, намира свой начин да я подкрепи и да й вдъхне надежда. Вели се опитва

да осъществи
една от мечтите

на момиченцето с инициативата Big Cycle 4 Alex. Стоилова създава страница във Фейсбук и избира велосипеда като средство за придвижване - олицетворение на свободата. Дължината на маршрута, който е решена да измине с колело, подкрепена в различни етапи от приятели,е повече от 6500 км. Тя тръгва от Лисабон, прекосява Испания, Франция, Италия, Словения, Хърватия и стига чак до Гърция, преди да се прибере в София. Освен снимките, които пуска в социалните мрежи като илюстрация на пътуването, Вели не пропуска да зарадва малката си братовчедка с пощенска картичка от всяка по-интересна дестинация. Big Cycle 4 Alex стана нещо повече от страница във Фейсбук. Тя се превърна в общност от хора, които изразяват съпричастност към болното момиченце и са готови да му помогнат според силите си. Аз също се включих в един от етапите. Ето моя разказ:

Напуснахме Лисабон и поехме по предварително избраният от Вели маршрут по цялата дължина на бреговата ивица на Европа. Буквално. Понеже бяхме в самото начало, се опитвахме да караме ден за ден. Първоначално минавахме по 40-60 км. След което постепенно, но и съвсем естествено вдигнахме мизата до 80-100. За времето, в което бях част от приключението, видяхме райски кътчета в Алгарве в Южна Португалия, с плажове и величествени скали, остров Гибралтар и малки китни градчета. Това, за което искам да ви разкажа, са хората, които срещнахме по пътя.

Докато споделяхме скромна зелена салата в единственото заведение до един от плажовете на Алгарве, ни заговори на английски млад мъж, влязъл за студена бира. Беше заинтригуван от натоварените с багаж колелета отвън. А след като видя тениската на Вели с надпис bike4alex, поиска да му разкажем повече за инициативата и каузата. Не след дълго вече седяхме заедно в компанията на жена му и двама техни приятели. Още докато бяхме в заведението, той вече

бе дарил 10 евро
за лечението

на Алекс. Маркъс и Ерикс се оказаха американци, които от няколко месеца живеят в малко градче в Южна Испания. Поканиха ни да отседнем в тяхната къща, когато минаваме оттам, и четири дни по-късно вече им гостувахме. А понеже след всеки ден с уморително въртене на педали трябваше да разпъваме и палатка, много се зарадвахме на възможността да се изкъпем, да се изперем и да презаредим батериите с качествена храна в предоволни количества. Бонус бяха дългите разговори на терасата и срещата очи в очи с малка опитомена лисица! 

Фактът, че прекосяваш Европа на велосипед, те прави част от една немалка общност. Това става ясно веднага след като се разминеш с друг колоездач с насърчителен поздрав. С тези, които срещахме в покой или на някой светофар, обменяхме опит и получавахме полезни съвети, като на кои пътища да избягваме да къмпингуваме. След което следваше размяна на координати и всеки поемаше по своят път... малко по-различен от преди. 

Марко е 23-годишен канадец, който е на път от около година. Срещнахме се случайно на 40 км преди границата с Испания. След едночасова обща почивка се разделихме. Няколко часа по-късно се оказа, че сме на един и същи ферибот. Щом стъпихме на твърда земя, решихме да го полеем подобаващо, като похарчим по две-три евро за ядене в местен супермаркет. Около час по-късно вече бяхме се разположили на тревата в нещо като парк и сглобявахме сандвичи с песто и печени чушки. Имаше още час-два до залез, затова решихме да потърсим удобно място за лагеруване през нощта. Беше почти тъмно, когато стигнахме до Исла Кристина и разположихме бивака в поредният парк в близост до пътя, като се стараехме да не бием на очи. Марко остана с нас до следващата сутрин, когато продължи по своят път .

Само по себе си да прекосиш Европа с колело би било просто една налудничава идея с неясен край. Фактът, че заради пътуването много хора станаха съ­причастни със съдбата на едно малко момиченце, страдащо от рак на костите, го облича в различна светлина. Всички тези, с които пътищата ни се пресякоха, изразиха пълна подкрепа и допринесоха по някакъв начин.

Днес Велизара Стоилова продължава своето приключение в името на Алекс. Сигурен съм, че има да разкаже още много вълнуващи истории и е срещнала още приятели на каузата. За да станете част от това необикновено пътуване, харесайте страничката във Фейсбук Veli's Big Cycle 4 Alex или на bike4alex в Тъмблър.