3395 | 5 ноем. 2026 | 09:42

Изключителната българска икономическа зона, която е част от териториалните ни води, е абсолютно безопасна. И там съвсем спокойно могат и минават кораби с българско зърно. Нямаме нарушения на доставките, категоричен беше земеделският министър

До края на годината в парламента ще бъде внесен законопроект, който да регулира големите търговски вериги, защото сме единствената държава, която няма подобно законодателство. Това каза министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в студиото на "Денят започва" на БНТ.

Пламен Абровски, министър на земеделието и храните: "И сме единствената държава, която няма законодателство, урегулиращо самите търговски вериги, като време на работа, като имат ли право да поставят и колко големи да бъдат тези магазини. Защото, съгласете се, че когато на 500 метра един от друг в София, ти концентрираш два магазина, еднакви на една и съща верига, и около тях изникнат още два, какво се случва със задръстванията? Какво се случва с нивото на шума? Когато разговарях с представител на една от тези търговски вериги, той ми казва - "Вижте, ние сега, в България ще инвестираме 150 милиона евро". И аз казвам, чудесно, вие ще инвестирате 150 милиона, ще си построите нови магазини, обаче дали няма да избите тези магазини през надценката за българския гражданин?
- Как ви отговориха?
Ами каза, че не се е замислил на тази тема."

Вчера, днес и утре държавните институции влизат във всеки магазин на една от четирите големи вериги, каза още земеделският министър.
"Ние не гоним никой. Ние проверяваме и искаме да гарантираме на българския гражданин, че яде качествена, здрава храна, безопасна и искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София", каза Пламен Абровски. 
По думите му държавата е започнала цялостна проверка отдолу нагоре и отгоре надолу по веригата на доставка, за да може да е наясно, като се влезе в един търговски склад, откъде идва продукцията.
Пламен Абровски: „Дали има продукция, която е произведена в Гърция, а се етикетира като българска и съответно изкривява и нашото подпомагане и ощетява българските земеделски производители. Дали има неконтролирани наценки, още на ниво търговец-търговец."

Изключителната българска икономическа зона, която е част от териториалните ни води, е абсолютно безопасна. И там съвсем спокойно могат и минават кораби с българско зърно. Нямаме нарушения на доставките, категоричен беше министър Абровски.

Според него проблемът с износа на българско зърно, за който сигнализират от бранша, идва от високите цени на горивото и увеличената цена на доставката от Видин до Варна.

Пламен Абровски: "Цената на зърното в района на Варна е висока, защото имаш транспортни разходи, а в Видин е намалена с транспортните разходи. И когато вече нямаш и гориво, и камионите не искат да вървят, ти имаш затруднен износ. Говорим за 5 милиона тона. Това е индустрия. Сега обаче да направим една проста сметка. Едни 5 милиона тона, като ги разделиш на камиони по 22 тона, за колко камиони става на въпрос? Тук говорим за десетки хиляди камиони, които, при една липсваща магистрала, си представяте по какъв начин затрудняват пътя."

За да се улесни износа се проверяват и абсолютно всички гари където има кантари, за да може държавата да възстанови това, което е било до 1989-та година и да се знае, че нашето зърно минава по този път до Варна, за да спестим на българските граждани трафика с камионите, докато се построи магистралата, за да улесним и да свалим транспортната цена и да можем да дадем глътка въздух и на зърнопроизводителите, допълни министърът.

Пламен Абровски: „Компенсациите за скъпите горива може да се дават, но те са за самото производство. И българската държава осигури 170 милиона държавна помощ. От тях 100 даваме за разликата в цената на горивата между 2025 и 2026 година. Но тук говорим за производството на полето. Не говорим за транспорта. Защото там са търговците. Аз за това казвам. Ние даваме 100 милиона за да компенсираме и още 80 милиона за да компенсираме разликата в цената на туровете.“

Земеделският министър обясни и промяната в начина на подпомагане на земеделските производители, която вече предизвика недоволство и предупреждения за протести в бранша.
Пламен Абровски: "От момента, в който влязохме в мандата, едно от предизвикателствата беше да успеем да спасим всички европейски средства, а не да ги загубим. Имахме под риск да върнем в Брюксел 62 милиона евро. Да върнем в Брюксел 62 милиона евро, за мен е престъпление от държавническа гледна точка. Затова, моят екип и аз решихме да активизираме една мярка, която до този момент никога не е прилагана в България. Тази мярка казва така. Ако имаш през 2025 година някакво катастрофично събитие, използвахме сушата, ти можеш да докажеш, че имаш 30% загуба на продукция и тогава можеш да подпомогнеш тези хора, които имат 30% загуба за продукция. Т.е. за първи път ние насочваме помощта там, където е необходимо.
- Как се смята продукцията?
Много лесно. Взима се за референтна година 2025 година, какво са произвели земеделските производители, а се смята от 2020 до 2024 година. Маха се най-голямото производство, най-малкото и останалите 3 години средно-аритметично и се сравняват с 2025 година."
Проблемът идва оттам, че до този момент в България средствата винаги са давани на калпак, на глава, животно, на декар и нашите земеделски производители се свикнали, че независимо дали навсякъде има нужда или някъде конкретно има нужда, трябва да се дава на всички по равно, каза още земеделският министър. 

Пламен Абровски: "В конкретния случай това не е възможно, защото самата Европейска комисия променя начина на подпомагане. И това е важно и за нас, защото всяка година през Министерството на земеделието се изразходват над 1,7 млрд. евро. Ние тази година до 31 декември ще платим на земеделските производители 1,7 млрд. Това е близо една трета от бюджета на Здравната каса, разбирате ли? И когато ти от 2007 година до 2025 година си давал ей така, просто за да дадем, ти изкривяваш производството. А тези пари трябва да структурират производството."

Изчисленията се правят въз основа на данните, които са подали самите производители, допълни Абровски. И обясни, че за да се избегнат обвиненията, че парите пак няма да стигнат до нуждаещите се, държавата е обявила, че тези, които няма да бъдат подпомогнати, ще получат средства по програма "Де минимис".
Пламен Абровски: "За да има някакъв баланс, защото, съгласете се, не може 19 години да се дава на всички по равно, без да се съобразяват има ли и няма нужда и изведнъж да създадеш хаос в системата, като започваш да концентрираш помощта целенасочено там, където е нужда."