78475 | 31 авг. 2016 | 12:52
- Академик Марков, как оценявате позицията, която Бойко Борисов зае по отношение на Турция и ЕС през последната седмица?
- Министър-председателят по собствена инициатива е решил да стане посредник между Турция и ЕС. Не знам доколко е преценил шансовете си, но той самият е част от Европейския съюз. За да бъде посредник, трябва да не взема страна.
Погрешно беше, че той отиде на крака в Истанбул и президентът Ердоган му издиктува като на послушен ученик някакви условия. И той веднага ги подкрепи. След това отиде в Берлин и каза - ето, това са нашите условия. Те са условия на Ердоган, но изведнъж станаха и условия на Борисов. Посредникът не прави така.
- Според Вас това е първоначално неправилно замислена инициатива?
- Бойко Борисов не е дипломат. Но нали има външен министър, съветници. А той отива сам на тези важни посещения. Практиката е премиерът да бъде придружен от външния министър.
Това беше неправилен ход. Още повече, Борисов знае каква съпротива има в самия Европейски съюз срещу споразумението с Турция. Особено от канцлера на Австрия. И сега ние се изправяме срещу нея, като вземаме страната на Анкара.
- Какво ще последва от всичко това?
- Трябва да е ясно, че Турция не може да дикутва на ЕС условията си. Тя използва мигратската вълна и извива ръцете на Европа. Дори и германският канцлер Ангела Меркел по едно време беше безпомощна и ходеше в Истанбул да целува ръка на Ердоган. Самият президент заема позицията на човек, който дикутва не само в държавата си, но и в ЕС. А страната му не отговаря на условията. Не може само България и Турция да бъдат добре, а останалите – не. Нали самите ние сме част от този съюз.
- Така или иначе в ЕС вече се оформиха две ясни групи – от една страна Вишеградската четворка и Австрия и от друга- Германия и всички останали. Къде е мястото на България в тази схема?
- Бойко Борисов поначало има Германия като своя пътеводна звезда във външната политика. Но Меркел направи съдбоносна грешка, като покани мигрантите там. Разбирам, че корпорациите се нуждаят от млада и евтина работна ръка. Но не можем заради тях да поставяме под въпрос европейската християнска цивилизация. Това е недопустимо. Самата тя призна преди три години, че не може да интегрира дори турците и кюрдите трето поколение в Германия. А сега пусна и други мигранти.
Затова аз казвам корпорациите срещу нациите. Те се интересуват само от суровини, работна ръка и печалба. Алчността им е безгранична.
- Но се оказа, че тези нови имигранти не работят.
- Да, те не работят. Искат да живеят за сметка на другите. И ние в България имаме достатъчно бедни хора, а колко пари хвърляме да изхранваме тези мигранти. Това не е ли престъпление срещу нашите граждани, които са в недоимък?
- Бойко Борисов не е първият български държавник, който споделя максимата „Винаги с Германия...”
- Аз също съм свързан с Германия. Но зависи – ако нейните и нашите интереси съвпадат, разбира се трябва да вървим заедно, но само в този случай. Цар Борис IIIказва навремето на Хитлер: „ Винаги с Германия, никога против Русия”. Защо това се забравя?
- Днес не може ли да изпълняваме именно тази максима? Май нещо не ни се получава.
- Може, но го няма цар Борис III. Такъв като него се ражда веднъж на сто години, може би по-рядко. За съжаление нямаме такива държавници днес. Те страдат от сателитния синдром, както преди 1989 г. Тогава големият брат беше СССР, сега е във Вашингтон. Това е по-лесната, но по-вредната политика за България.
- Излиза, че пришиването към Берлин в момента не е полезно за София.
- В Германия също предстоят големи събития. Но и Ангела Меркел, която иска да управлява четвърти мандат, не е Хелмут Кол. Това бе големият канцлер с четири мандата, вторият обединител на Германия. Беше политик от съвсем друго тесто. Меркел доказа, че не е на неговото равнище. Според мен тя няма да се пребори за този четвърти мандат.
Нека погледнем и други важни процеси. В Австрия ще има един крайнодесен президент. Във Франция Льо Пен също е на прага на властта. В Германия сред средната класа постепенно взема връх крайната десница. Както беше през 1933 г. Когато има заплаха, бюргерът започва да се озърта. И да се пита – за какво ми е тази свобода и демокрация, когато съм застрашен, когато моето семейство е застрашено.
- Като че ли никой не работи върху прогнозата, че Германия може да се върне към един аналог на 30-те години на миналия век.
- Историята никога не се повтаря едно към едно. Но в Германия също има десни политици, заявявайки, че тя е над всичко. Не разбира се, както навремето – над всичко в света, но една държава, която защитава собствения си интерес. А тя трябва да защити и ЕС.
За съжаление обаче той е едно военно джудже и е зависим от САЩ, които го командват чрез НАТО.
- Каква тогава трябва да е позицията на България – тя трябва да бъде спешно изработена и представена на срещите на върха, които предстоят в ЕС през септември и октомври.
- България трябва да знае, че в съседна Турция се развиват необратими събития. Ердоган създава една авторитарна, неоосманистка държава. Тази смешна ограда, която строим, тя няма да спре нещата. Разградихме границата, разрушихме казармите, срутихме заставите.
Затова аз я наричам декоративна ограда. Красива, но всеки може с една стълба да я прескочи.
Оттам трябва да се започне. По границата има фронт, както беше по време на Студената война. Не може така да го оставим, всеки да го преминава. Трябва първо да си заградим двора.
Премиерът и президентът повтарят, че Турция е част от НАТО. Не, Ердоган вече вижда, че алиансът го ограничава. Той говори и против САЩ. Това няма да ни спаси.
- Двустранните отношения ли трябва да бъдат силно застъпени, или да се придържаме изцяло към политиката на Европа?
- Двустранните ни отношения са подчинени на ЕС. Не всеки може да бъде като унгарския лидер Виктор Орбан. Борисов поне не може.
Трябва да имаш характер като Орбан, който да поставя на първо място националния интерес. Хулят го, но той не отива при големите лидери, за да им целува ръка. Необходима е по-достойна външна политика. Но външният ни министър се държи като чиновник от Държавния департамент. А и неговите предшественици.
Тримата последни български външни министри са от различни политически сили, но са извадени от един калъп. Вслушват се само какво ще им кажат от Брюксел и Вашингтон.
А не е толкова страшно да избягаш от сателитния синдром. Не е само Орбан. Погледнете лидерите на Чехия, на Словакия.
Преди 1989 г. бяхме част от Варшавския договор, но имахме собствена силна армия, снабдена с най-модерна за времето си техника, ползвахме и закрилата на Москва. Казваха, че сме съветският чук на Балканите. Днес САЩ за нищо не ни броят. Не за чук, а дори за чукче.
- Смятате ли, че Ердоган само плаши с мигрантите, които ще пусне към Европа или действително те ще ни залеят и това е неизбежно?
- Има средства българската граница да бъде отбранявана. Тази граница е държавна. Не могат бежанците да нахлуват като тълпа, да окупират градовете. Утре те ще убиват нашите деца, ще взривят метрото. Ужасно е.
ЕС трябва да разбере и веднага да спре тази мекушава политика. Нахлуващите нови варвари ще променят Европа.
- Битува теза, че целта е промяна в генофонда и на самата Турция, която заселва нови етнически групи по южния си фланг, и на Европа.
- Разбира се, Ердоган иска да прехвърли на Европа кюрдите, защото има проблем с тях. Те имат три пъти по-голяма раждаемост от турците. Иска да засели на тяхно място араби, сирийци. Той ги подбира.
А кюрдите са народ, на който не позволиха да има държава, обявиха го за терористичен, изтребват го, а ООН ръкопляска.
- Тогава какво ще се случи с Европа?
- Ако не се стресне, я чакат тъжни неща. Пред демокрацията трябва да избере сигурността. Кому са нужни човешките права, когато избухват бомби и избиват хора? Накрая мигрантите ще ни лишат от човешките права. Мрачна прогноза, но не мога да дам исторически оптимизъм.
България и Европа са под реална заплаха. Затова да не отклоняват вниманието към Русия. САЩ имат други сметки с Москва. А Русия не е заплаха за ЕС, заплахата идва от Близкия изток и Северна Африка.
Мобилна верси
RSS
