50998 | 7 септ. 2019 | 10:20

Пътят на дългогодишния ръководител на социалистическа България към най-високите длъжности в държавата започва от длъжността кмет на София

Ако беше жив, днес щеше да навърши 10 години, но хората не живеят толкова дълго.
Става дума за Тодор Живков, ръководителя на социалистическа България. Той е роден в Правец на 7 септември 1911 г.

Живков е най-дълго управлявалия съвременна България лидер - цели 33 години! По този показател го бият само средновековните владетели - цар Симеон Велики, царувал 34 години и цар Иван Александър, управлявал 40 години.

Между 1954 и 1989 г. Тодор Жиков заема високи ръководни постове. И понеже предстоят местни избори, да припомним, че пътят му към най-високите длъжности в държавата започва от длъжността кмет на София, която заема от 27 май до 1 ноември 1949 г.
После е първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на Централния комитет на Българската комунистическа партия, председател на Министерския съвет (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989).

Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на БКП на Априлския пленум на ЦК на БКП, проведен от 2 до 6 април 1956 г., на който тогавашният пръв ръководител Вълко Червенков е критикуван за създаване на култ към личността, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.

Нa XX кoнгрec нa КПCC cъвeтcкият лидер Никитa Хрушчoв рaзoбличaвa култa към личнocттa нa Cтaлин и дaвa укaзaния тoвa дa ce извърши и cпрямo ръкoвoдитeлитe oт cтaлиниcтки тип в другитe coциaлиcтичecки cтрaни. Тaкa Живкoв cмeня Вълко Чeрвeнкoв, чиятo дяcнa ръкa e бил, и cлaгa нaчaлoтo нa cвoятa линия в БКП.

Значението на историческите решения на Априлския пленум беше изтъквано неуморно от пропагандата чак до есента на 1989 г. До един друг пленум – на 10 ноември, когато Живков е свален от власт и започва периодът, който наричаме Преход.

През годините на социализма се носеха слухове, че Живков сам е „измислил“ рождената си дата - 7 септември, за да е близо до историческата дата 9 септември.
В мемоарите си той хвърля светлина по този въпрос.

Книгата излиза през 1997 г. и в нея Живков пише:

"Дълги години бе оспорвана и датата на моето раждане. И то не от някой друг, а от собствената ми майка. Нашият спор с нея така и не приключи. Наложих се аз, но тя докрай остана на своето. Какъв е случаят? Майка ми твърдеше, че съм се родил навръх Симеон по стар стил.

Но свещеникът, който ме кръщавал, известният поп Велчо, бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми. Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането.

Пресметнах и определих датата - 7 септември. Майка ми остана непреклонна: "На никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и." Всеки път завършвах препирнята ни с думите: "Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави." Ако я бях послушал, сега щях да съм по-млад с цели 13 дни!"

Хората се веселяха с неповторимото чувство за хумор на Живков, народът го наричаше свойски Тато или Бай Тошо. Сигурно заради начина, по който умееше да общува с хората, днес се помнят както грешките му, като Възродителния процес, така и успехите, които постигна страната под негово ръководство.

Някои от шегите му са доста пиперливи, като думите, които казва на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г.:

"Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат!"

А много от думите му са сякаш произнесени вчера.

Живков, например, често говори за обикновения човек.
„В конгресната зала осезаемо се чувстваше присъствието на човека от завода, на труженика от кооперативните поля, на нашия народен интелигент, на обикновения гражданин на страната. (...) Това присъствие се чувстваше, защото цялата работа на Х конгрес бе пронизана и просмукана от голямото чувство за отговорност на партията пред живота, съдбата и бъдещето на обикновения труженик в името но когото се върши всичко у нас и без което не може да бъде извършено нищо хубаво, нищо голямо и значително на този свят!“, казва той в заключителната реч пред Х конгрес на БКП на 25 април 1971 г.

И също там:
„Решенията на Х конгрес са продиктувани от една мисъл, от една грижа – щастието на човека, щастието на народа. Новите заводи – това е работа за стотици хиляди хора, това са нови стоки за всички; Агро-промишлените комплекси – това е облекчаване на труда на селскостопанските труженици, това е повече и по-добра храна за хората; всеобщото средно образование, новите висши учебни заведения, новите НИИ – това е повишаване на културата на широките народни маси, това са нови лекари, учители, инженери, научни работници. Затова решенията на Х конгрес засягат всяко семейство, всеки дом, всеки гражданин на България – от децата до пенсионерите!“

Обича да изказва съображения за грешките на партията и да подчертава, че ако тя се отдалечи от хората, ще загуби. И може би точно това умение да общува с всеки човек, да чувства залата, да говори на езика на обикновения българин гарантираха на Живков такова политическо дълголетие.

На 9 април 1987 г., например, преди да започне речта си пред Х конгрес на Българските професионални съюзи, той казва:
„Като изнесе доклада другаря Дюлгеров (б.р. - председател на профсъюзите) и излязохме навън му викам: „Слушай какво! Ти ми изяде хляба на мене! Ти трябваше да излезеш тука, да направиш един отчет, както се полага на конгрес – какви задачи сте решили, какво не сте решили, па да има и малко самокритика, а ти взема всички проблеми и за мен не остана нищо! Трябваше да ги оставиш на мене, аз съм генерален секретар!“

А после произнася следното: 

"Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт."

Ето и един пример от всекидневието на Първия.

Тодор Живков посетил Пампорово, посрещнали го както подобава с отбрани гозби, след което той решил да се запознае с техния майстор - главния готвач на ресторант “Чевермето” бай Мехмед. Влязъл в кухнята и попитал:
- Как си бай Мехмед, как я караш?
- Добре съм, другарю Живков. И аз като вас - от чеверме на чеверме…

Няма данни Живков да се е засегнал от двусмисления отговор. Най-вероятно е проехтяло неговото "Хо-ха-ха!"

До последните си бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Лекарите му се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулсът му на космонавт - 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

“Всичко се дължи на овчарлъка на младини”, обяснявал Живков.

"Това е политиката – да се слееш с народа.", казва Живков в предаването "Всяка Неделя" през 1997 г., посветено на излизането на мемоарите му.

"С това се занимавам в мемоарите (си). В какво е деформиран социализма. Аз говоря против системата. Система е едно, а строй е друго - те са две страни на един медал. Строят беше добър, но системата беше лоша.", добавя той в същото предаване.

Споровете дали е бил диктатор или не, какво е постигнала България под негово ръководство сигурно ще продължат. Но със сигурност ще бъдат много тези, които ще се съгласят с думите, издълбани на неговия паметник в родния Правец:

"Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ."