27937 | 11 септ. 2015 | 10:40
- Проф. Киряков, какъв дял от засетите пшеници ще бъдат от български сортове?
- Тази есен зърнопроизводителите направиха рязко отстъпление от българската селекция. През миналата есен продадохме около 1500 тона семена, а сега – не знам дали ще достигнат 1000 тона.
- Това е голяма изненада, защото в последните години българските сортове пшеница единствени предствавяха родната селекция и с тях бяха заети 70 процента от нивите. Вие как си обяснявате този отлив?
- Истина е, че западните сортове дават по-високи добиви. Бият нашите само с около стотина килограма от декар, но стопаните гледат всяко кило отгоре. В момента разликата в цената между хлебната пшеница с високо и ниско качество е малка - около 20 – 30 лева на тон. Това обяснява защо фермерите посягат към селекция с по-висока добивност, макар и да е с ниско качество. Но ще цитирам един от изявените български селекционери проф. Ценов. Той твърди, че първоначално вносните семена дават изравнени растения с добра братимост, продуктивността е висока. Но когато ги отглеждаш 3-4 години у нас, започват да се нагаждат към условията тук и добивите падат. Ние също имахме високодобивни пшеници, но ги спряхме преди десет години. Такъв сорт беше „Тодора“, даваше повече жито, но с ниско качество - от трета група. Имаше страхотно търсене и към сорта „Свилена“, но протеинът не можеше да мине 10. Спряхме производството и на тези семена. Тогава решихме, че не бива да ориентираме пазара към нискокачествени пшеници и ще държим на хубавото жито.
- Изглежда това ви е изиграло лоша шега?
- Но пък сега хлебарите имат сериозни притеснения за качеството на продукцията. Само преди ден един представител на хлебарския бранш беше при мен и каза, че вносната селекция е дала жито с ниски хлебопекарни стойности. И още нещо трябва да се разбере. Пшеницата е с широк ареал - и на север, и на юг. Но е особено консервативна култура. Сортовете са подходящи за отглеждане там, където са създадени. През последние 25 години Селскостопанска академия и в частност Добруджанският земеделски институт се гърчат от липсата на финансов ресурс. Няма пари за покупка на нова техника и апаратура. По ирония, това пък оказа положително влияние върху селекцията. Научните работници не разполагат с условия за работа в лаборатории и правят опитите основно на полето. Един сорт се създава за минимум 15 години. През всичките тези години той е съобразяван с промените на климата точно тук в България. Направили сме така сортовете, че да са подходящи за нашите условия. Слънчогледът и царевицата са много по-пластични култури, един и същи сорт може да се засее и в Добруджа, и във Врачанско, и във Франция. Ще даде същия добив и масленост. При пшеницата е различно – получава се разлика в добивите в различни полета на община Генерал Тошево, например. Пшеницата е култура на микроклимата.
- А какви са цените на българските семена в сравнение с вносните?
- В момента продаваме базови семена по 980 лева за тон. Вносните започват от 1100 - 1200 и достигат до 2100 лева за тон. Но виждате, че макар и по-скъпи, фермерите предпочитат вносната селекция. Тя се търгува от частни фирми, които използват различни подходи. Често предоставят семената на разсрочено плащане. Понякога изчакват фермерите да получат субсидията и дори реколтата през следващата година. Освен това, много от търговците на чужди семена продават също торове и препарати, отново на отложено плащане. Нашият институт е държавна структура и не е възможно да използваме подобни търговски прийоми.
- Какво ще кажете на фермерите, които предпочитат чуждата селекция?
- Че това е риск за страната. Ако българската селекция падне под 50% тази есен, зимата се окаже сурова и пролетта – суха, зърненият баланс ще бъде застрашен. Нашите сортове така са създадени, че при екстремни условия ще дадат добиви, които могат да покрият себестойността. Не казвам, че западната селекция е лоша, но тя не е приспособена към нашите условия.
Мобилна верси
RSS
