България е изправена пред тежък зимен тест заради поскъпването на енергийните ресурси в Европа и натрупаните проблеми в националната енергетика. Това предупреди бившият енергиен министър Александър Николов.
Според него по-високите цени на природния газ оказват натиск върху електроенергията и отоплението и създават допълнителен инфлационен ефект. Финансовото състояние на „Топлофикация София“ и „Булгаргаз“ допълнително ще усложни решенията на регулатора за цените след 1 януари.
Николов очерта два възможни сценария. При първия цените за крайните потребители ще бъдат задържани, но за сметка на нови задължения и загуби в енергийните дружества. При втория ще има поскъпване, което ще ускори още повече инфлацията.
„И двата сценария идват накрая на гърба на населението“, заяви той. По думите му най-силно ще бъдат засегнати социално уязвимите групи.
По повод прогнозите за 25-процентно увеличение на цената на парното Николов не потвърди конкретния размер. Той посочи, че при нормално действие на пазарните механизми и без решенията на КЕВР, които според него изкуствено смекчават цената за потребителите на „Топлофикация София“, увеличението би могло да бъде дори по-голямо.
Бившият министър подчерта, че проблемите на столичното топлофикационно дружество се отлагат от години. Според него концесията не е единственият вариант. Активите и потенциалът на „Топлофикация София“ позволяват инвестиции, които да бъдат изплатени чрез бъдещи приходи, но за това са нужни съвместни действия на държавата и Столичната община.
Николов изрази съмнение, че част от средствата в системата се използват за „политически инженеринг“. Той свърза липсата на трайно решение с политически зависимости, слаб контрол и недостатъчен експертен капацитет.
В интервюто бившият министър коментира и бъдещето на „Лукойл“. По думите му държавата трябва да участва в разговорите за стратегическия актив или поне да бъде надлежно информирана. Той припомни, че България има „златна акция“ и законови механизми за контрол, които администрацията трябва да използва ефективно.
Николов разкритикува и начина, по който е въведена фигурата на особения управител, като определи правомощията му като прекалено широки. Според него забраната за износ на горива е била необоснована, влошила е финансовите резултати на дружеството и е нанесла вреди на държавния бюджет.
Той посочи, че премахването на ограничението е било необходимо, но само по себе си не премахва риска от евентуални арбитражни претенции. По думите му е трябвало да се проведат и директни разговори за уреждането на този въпрос.
Според бившия министър оценката за управлението на рафинерията не трябва да се свежда единствено до това дали доставките са непрекъснати. Необходимо е да има прозрачност за формирането на крайните цени на горивата, признаваните разходи, разпределението на приходите и отражението върху бюджета.
Източник: fakti.bg