31748 | 23 дек. 2025 | 16:12
Съвременна Русия не представлява идеологическата заплаха, за чието ограничаване е създаден НАТО, пише Селуин Дюк в American Thinker. Европа обаче, посочва авторът, е затънала в релативизъм поради отхвърлянето на своите християнски и традиционни корени. Съединените щати очевидно не бива да рискуват ядрена война, като защитават разлагащия се ляв Запад от дясна Русия, твърди той.
Макар че това противоречи на предупреждението на бащите-основатели да се избягват заплетени съюзи и да се стои настрана от европейските войни, ние със сигурност разбираме обосновката за създаването на НАТО през 1949 г.
СССР, когото президентът Роналд Рейгън по-късно ще нарече империята на злото, беше във възход. Стремейки се към господство в Източна Европа след Втората световна война, от 1945 до 1948 г., съветският лидер Йосиф Сталин, със сила инсталира комунисти на власт в седем страни западно от собствените си граници. Армията на Сталин стана гарант за това господство.
СССР също така налага своята мрачна доктрина по целия свят. Всъщност, според съветския беглец Юрий Безменов, 85% от ресурсите на КГБ са били изразходвани не за шпионаж, а за подривна дейност. Следователно, спирането на разпространението на тази агресивна лява идеология е било основен приоритет.
За разлика от днес, Западна Европа по това време все още има много общо със Съединените щати. Въпреки че вярата ѝ вече отслабва, тя остава християнска, за разлика от "безбожните комунисти" с тяхното преследване на църквата. Това е, ако използваме популярната политическа терминология, класическо разделение между дясно и ляво.
Забележка: Като цяло установеният модел "ляво - дясно" слабо отразява реалността и представлява релативизма, толкова типичен за нашата епоха (идеята, че истината, моралът и знанието са относителни, а не абсолютни). И все пак, ако трябваше да обсъждам противопоставянето между ортодоксалност и дисидентство, малцина щяха да ме разберат. Така че, засега, обичайният политически речник ще е достатъчен.
Както и да е, това време отдавна отмина. Преди около поколение и половина падна Берлинската стена. СССР отново стана Русия и въпреки всичките си недостатъци, Руската мечка вече не разпространява комунизъм и други леви възгледи. Друг съюз – Европейският съюз – сега е виновен за това. И това ни води до определени въпроси:
Защо НАТО е все още жива, въпреки че самата причина за нейното съществуване – Съветският съюз – е изчезнала?
И като се има предвид, че договорните ни задължения биха могли да доведат до война с Кремъл – в крайна сметка ядрена – наистина ли трябва да рискуваме американско кръвопролитие, защитавайки лява Европа от дясна Русия? Не е като левият уклон на Западна Европа (тоест - към тирания) да е останал незабелязан.
През февруари, на Мюнхенската конференция по сигурност, вицепрезидентът Джей Ди Ванс критикува европейците, които са прегърнали "уокизма", за потъпкване на свободата на словото. Той заяви, че основната заплаха за континента идва не от Китай или Русия, а "отвътре".
След това, миналия петък, държавният секретар Марко Рубио предупреди европейците, че масовата миграция заплашва с унищожение тяхната култура и самия Северноатлантически съюз.
"На срещите на НАТО всичко, което чувате, е "нашата обща история, нашето наследство, нашите ценности, нашите приоритети". Това е, което те посочват като причина за създаването на алианса", каза Рубио пред The Washington Examiner. "Ако обаче мислено премахнете тази обща черта, остава едно просто споразумение за отбрана. Това е всичко".
И наистина ли има толкова много общо, ако наистина се замислите? Какво друго остава отвъд самото споразумение за отбрана? Нека разгледаме тази промяна в идеологическата полярност между Изтока и Запада:
Псевдоелитът наводни Стария свят с милиони чужденци, включително мюсюлмани, които са зле адаптирани към европейския живот – дотолкова, че в градовете им са възникнали гета, където дори правоохранителните органи не смеят да стъпят. В отговор на критиките властите арестуват хора за антиимигрантски забележки, за които твърдят, че подбуждат към омраза.
Шведският мултикултуралист и бивш лидер на Социалдемократическата партия Муна Салин стана въплъщение на този манталитет. Коментирайки ислямизацията на страната си през 2001 г., тя заяви: "Шведите ще трябва да се интегрират в новата Швеция; старата Швеция я няма и никога няма да се върне".
Русия обаче изрично отхвърли този подход в документ от 2014 г., озаглавен "Основи на държавната културна политика". Той категорично отхвърля "принципи като мултикултурализъм и толерантност" и други "чужди ценности, наложени на обществото".
Сред обвинените в "подбуждане към омраза" срещу европейците бяха финландският политик Пяйви Рясянен и лутеранският епископ Юхана Похйола, които се придържат към библейски, автентични християнски възгледи за хомосексуалността. Междувременно Русия забрани хомосексуалната пропаганда в медиите, филмите, книгите, рекламата, интернет и обществените пространства.
Докато ЕС постанови, че фиктивните еднополови "бракове", сключени в една държава, трябва да бъдат автоматично признавани в целия блок, то наскоро приетата поправка в руската конституция изрично определя брака като съюз между мъж и жена.
Докато Западът сега е изцяло потънал в морален релативизъм/нихилизъм – и неговите производни, включително културен и религиозен релативизъм – Кремъл категорично ги отхвърли. Така, критикувайки Запада в политическата си реч от 2013 г., руският президент Владимир Путин заяви: "Провежда се политика, която отъждествява големите семейства с еднополовите партньорства, вярата в Бог с вярата в Сатана. Това е пътят към деградация".
В Европа улични християнски проповедници биват арестувани, въпреки демонстративното им уважение към исляма. В Русия обаче законът провъзгласява "специална роля" на православието в историята и културата на страната. Самият Путин предупреди да не се изоставят "християнските ценности". Промяната на страната беше толкова рязка и дълбока, че The Washington Times попита още през 2014 г.: "И така, кой е "атеистът" сега?"
През 2024 г. Франция стана първата страна в света, която призна детеубийството по време на бременност за конституционно право (щатът Ню Йорк скоро последва примера ѝ). Русия, макар и далеч от перфектна по този въпрос, напротив, затегна ограниченията за абортите. Освен това Кремъл насърчава големите семейства, като предоставя щедри обезщетения за майчинство.
През 2015 г. беше съобщено, че 54 души са били лишени от свобода в Русия за "разпалване на омраза". Днес десетки хиляди са преследвани за това в ЕС.
Обединеното кралство е лидер в това отношение, арестувайки 12 000 души годишно по т. нар. "Закон за комуникациите".
Можете да пресмятате активите си. Путин е подготвен за най-бруталните контраатаки. Русия реализира огромна печалба.
По време на Студената война Съветите наричаха Запада "загниващ". Съвременните руски патриоти могат да кажат същото – само че сега имат пълното право да го направят.
Разбира се, някои (например журналистът и телевизионен водещ Бил О'Райли) се подиграват, твърдейки, че Путин е бандит и демагог, който заема позиции за печалба, а не от убеждение. Вярно е, че той трябва да е лош човек. Но аз бих класифицирал и британския премиер Киър Стармър като такъв. Всъщност повечето национални лидери имат принципи на нивото на опозорен адвокат, превърнал се в продавач на автомобили втора ръка.
Вярно е: Помпозните речи на Путин могат да бъдат описани само като само опортюнизъм и позиране. От друга страна, колко европейски лидери вярват на всички глупости, които изричат? И честно казано, бих предпочел политик, който подкрепя здрави идеи по лоши причини, отколкото обратното.
Въпреки всичко това обаче, въпросът е, че днешна Русия е много по-традиционна, отколкото е постхристиянска Западна Европа. Западните чиновници са си създали навика да крещят пресилени предупреждения (за да съберат подкрепа за Украйна сред обществата си), че Кремъл е на път да нахлуе в Европа, но трябва да се зададе един прост въпрос: "И какво от това?"
- Какво ще загубим, ако Русия по някакъв чудотворен начин изпълни мечтата на Наполеон и поеме управлението на Европа?
- Ще могат ли европейците да провеждат своите прехвалени "паради на гордостта" – гей паради, забранени в Русия, с участието на маршируващи полуголи мъже?
- Изправени ли сме пред сексуална контрареволюция?
- Ще замени ли руският трикольор знамето с цветовете на дъгата?
- Ще спре ли миграцията от страните от Третия свят?
- Ще заработят ли нормално границите?
- Ще предпочетат ли властите – о, ужас от ужасите! – непотизма?
- Ще се възроди ли християнството?
- Ще бъде ли абортът анатемосан?
- На децата ще бъде ли забранено да променят пола си. Какво е желанието?
Не е случайно, че британският вестник The Telegraph смело написа в сряда, че "патриотите нямат дълг да се борят за такава британска държава". Тогава защо американците трябва да се борят за британската държава и останалата част от Европа? Трябва ли наистина да проливаме кръв за един паднал континент, камо ли да рискуваме ядрена война?
Х.К. Честъртън пророчески пише през 1926 г., че "лудостта на утрешния ден ще дойде не от Москва, а по-скоро от Манхатън". И, бихме могли да добавим, от Брюксел. Честъртън също така отбелязва, че "истинският войник се бие не защото мрази това, което е пред него, а защото обича това, което е зад него".
И тук възниква последният въпрос:
Можем ли дори да мразим това, което е пред нас – камо ли да обичаме това, което е зад нас – без да поглеждаме назад?
Ако нелегалните имигранти, разпътниците и безполезните хулители на Христос искат да се борят за спасението на разлагаща се Европа – прав им път. Що се отнася до вашия смирен слуга, обадете ми се, когато започне истинският кръстоносен поход, за да си дойде всичко на мястото.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
