„ГЕРБ е центристка партия по произход, която направи дълъг и успешен десен поход. Разгроми дясното с особена политика – не с враждуване, а с полусъюзяване и полупротивопоставяне, и успя да набере неестествено висок за една центристка партия процент. Това я държи дълго на власт, а Борисов остава трудна за превземане крепост. Ако не се намеси геополитически център, това ще трае дълго.“ Това сподели в първата част от интервю за Епицентър.бг социологът Андрей Райчев.
За случая „Скрипал“ той заяви: „Всички, които ненавиждат Русия и се страхуват от нея, много гръмко говорят в момента. Но случаят „Скрипал“ ужасно мирише на Сергей Антонов. Ако се окаже така, това ще създаде нова политическа ситуация, в която хора като Борисов веднага ще имат своите дивиденти.“
Във втората част разговаряме за шансовете на БСП, рейтинга на Румен Радев, президентските политически проекти и особеното геополитическо място на България.
- Г-н Райчев, разговаряхме за печелившата центристка позиция на ГЕРБ, която я държи дълго на власт. Задачата на опозицията е трудна. Какво трябва да направи Корнелия Нинова, за да се изгради като алтернатива?
- Няколко неща, които обаче преполагат предизборна обстановка.
Корнелия Нинова води блестяща политика за непредизборна обстановка. Доказа себе си като непримирима опозиция, яростна, силна, постигна големи успехи, които споменахме – победата на президентските избори с неизвестен кандидат, какъвто беше Румен Радев, свалянето на Димитър Главчев, ЧЕЗ и т.н. Но взимането на власт предполага по-друго нещо. Първо, укротяване на емоцията. Езикът на абсолютното противопоставяне не е езикът, с който ще те изберат да управляваш. Той е много добър, когато си в глуха опозиция и трябва да излезеш от нея, но не е добър, когато ти дават кормилото. Електоратът не обича шофьори в агресивна поза. Обича по-спокоен шофьор. Спомнете си Костов и Софиянски.
На второ място - рано е, но ще видите, че тя ще заговори за друг вид политика. Алтернативата изисква визия за друг вид политика и предполагам, че Нинова няма да се ограничи с традиционното за левите харчене в полза на бедните. Поне тя самата дава тази заявка.
Има и трето, което е най-трудното за нея – да реши въпроса за съюзника. БСП има исторически таван, който се нарича един милион гласа. От времето след Жан Виденов досега, тоест вече 25 години, само веднъж и то в много специфична ситуация БСП набра над един милион. Във всички останали случаи не успя. Не ми се вярва, ако прехвърли един милион, това да е с много. Това означава, че БСП не може да управлява сама. Въпросът за съюзника много сериозно ще стои. Разбира се, отново казвам – в глухо опозиционно време, каквото е, тя няма възможност, а няма и смисъл да маневрира.
Това са трите неща, което я разделят от властта, до която бе близо на последните избори. Тя бе в ситуация да надвие ГЕРБ, последната седмица й струва победата.
- В атаките, които ГЕРБ предприема срещу президента, непрекъснато се съдържа намека, че Румен Радев може да направи политически проект. Вярвате ли, че това е възможно?
- Трима от четири български президенти са правили политически проект. Четвъртият също чувам, че се е засилил.
Основната обща характеристика на тези проекти е една: провал. Желю Желев – авторът на демокрацията в някакъв смисъл, начело на СДС, морално чист човек, се опита да направи партия и резултатът бе 14 000 гласа.
Петър Стоянов – бивш президент, авторитетен, оглави партия и то не е коя и да е, а СДС. Съдбата на СДС също я знаем.
На Георги Първанов АБВ му изяде главата. Не става.
Гледам, че и господин Плевнелиев много се е активизирал. Може и той да си прави сметка да оглавява нещо. Мога да му предскажа: няма да влезе в парламента.
Президентът е друг вид фигура. Ако генерал Радев е загубил ума си, ще последва предшествениците си.
Около него обаче има много хора, които се хранят от политическата му кариера и се питат какво ще правим после. Сигурно на някой му идва мисълта „дайте президентът да направи партия и ние около него“. По тази причина има много „доброжелатели“, които му го внушават, анализират, показват цифри, всичко звучи много добре.
Те разчитат, че той е загубил връзка с реалността. Президентът не е сложен там (от народа) за партия. Той е сложен там за България. По тази причина когато слезе обратно на партийно ниво, следва провал.
Ако неговият антураж надвие неговия инстинк за самосъхрание, ще си плати. Но не ми се вярва. Президентът ми изглежда умен, балансиран, спокоен, пилот, свикнал на бързи решения.
- Какво се оглежда в неговия устойчиво висок рейтинг?
- Първо, не се замеси в нито един скандал. При скандала с изтребителите никой не е казал „ти взимаш пари оттам“. Всички обясняваха, че като пилот е пристрастен и т.н. Ако питате мен, Радев беше прав. Но и тези, които смятат, че не е прав, не твърдят „ти взимаш рушвети от шведите“.
Второ, не може да се каже, че той започна веднага да работи в полза на БСП. В никакъв случай. По някои въпроси позициите им съвпадат, по други дори е по-критичен от БСП. Но не е маша на Нинова, както го подозираха.
- Не е маша и на Русия, както го подозираха.
- Това е друго предварително обвинение, на което той се смееше и казваше: „Хора, аз съм натовски генерал“. По рефлекс се смяташе, че генералите са проруски. Нищо такова няма. Човекът е пробългарски.
Имаше много тежка ситуация с патриарха на Русия. Много тежка. Държа се прекрасно и достойно. Има всички основания да има висок рейтинг. Хората го харесват. Той е добър президент.
Съдбата му е такава, че трябваше едновременно да се прояви и като президент, и като премиер още в самото начало на мандата си. Не дай боже, да има нова криза. Но като вземем предвид факта, че тогава все още не беше политик, а генерал, се справи добре. Предполагам, че ще взиме завоите.
- Конфликтът му с ГЕРБ се пренесе и лично към Борисов. Защо?
- Конфликтът протича с припламвания. Въпросът е да не прескачат прекалено много искри между него и Борисов. България трябва да пази единство, особено в тези тежки времена. В момента те не са тежки за България, но световните времена не са добри.
- Да очакваме ли ново примламване след празниците?
- Празниците нямат нищо общо. Последното припламване беше във връзка със срещата във Варна, която те по различен начин тълкуваха. Мен ако питате, Борисов имаше известни основания да се обиди. Той несъмнено постигна нещо голямо за България. Да станем място за преговори между Турция и Европа е значимо събитие.
Беше постигнато и удължаване на договора между Турция и ЕС, което за България е важно. За нас е добре да няма промяна на политиката на Турция. Главното за България е Турция да не започне да плаши Европа с бежанците. Защото не знам дали Европа ще се уплаши и дали Турция ще спечели, но България ще даде фира със сигурност. България и Гърция.
- В книгата си „Време и всичко“ развихте тезата, че геополитическото положение на България, която се намира „на кьоше“, е оформило у българите оцеляващ национален характер. Ще оцелеем ли и сега в недобрите световни времена и при катастрофалните демографски показатели?
- Не са катастрофални. След 30 до 50 години българите ще трябва да свикнат, че са 5-6 милиона и че една голяма част – не 10-15%, а 20-30% ще са от друг етнос. Тези неща са случвали в други страни. Най-лошо е положението в Македония. Те вече живеят в страна, където може би 40% са албанци, а не славяни, и тенденцията е да стигнат 50%.
Аз съм сигурен, че България ще се приспособи. Но, да не дава Господ, да има катаклизми, при които няма значение какво правиш. Затова България е кръвно заинтересована преди всичко от европейския проект и от запазването на неговата цялост. Заинтересована е от добри отношения между Русия и Европа. Съответно – Турция и Европа.
Мисля, че нашите политици съзнават това. Давам ви пример с човек, с когото не ми съвпадат мненията - Волен Сидеров.
Сидеров не просто понесе Ердоган да дойде тук и да преговоря, но остана в правителството, не го заплаши, подкрепя външната политика на Борисов. Това показва точно този „кьоше-момент“. Тук може да се караме, но е страшно важно да сме обединени от една разумна политика. Подчертавам – разумна. Ние сме патили от авантюри, не от пасивност. Когато сме тръгвали да правим големи работи, тогава са били големите бели. Нашата западна съседка направи четири войни за 10 години и се сведе дотам да няма морска граница.
Ние, когато си знаем мястото, големи бели не стават.
46435 | 9 апр. 2018 | 15:44
Мобилна верси
RSS
