8745 | 11 окт. 2026 | 19:55

На въпрос защо българските власти не посочват извършителя на атаките и продължават да търсят останки от дроновете, Найденов подчерта, че официалната позиция на държавата трябва да се основава на доказателства.

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов смята, че Русия може да стои зад атаките срещу двата кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море.

По думите му това е негово предположение, основано на анализа на маршрутите на плавателните съдове и на логиката, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейно зърно.

„Когато аз изразя своето предположение, че зад атаките стои Русия, това е само мое предположение, което е на основата на, да кажем, логиката“, заяви Найденов. Той уточни, че говори в лично качество, а не като член на ръководството на държавното оръжейно дружество „Кинтекс“, в което заема пост.

Според него корабите са плавали в район, в който обичайно преминават плавателни съдове, посещаващи или напускащи украински пристанища, основно във връзка с износа и превоза на зърно. Найденов посочи, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейната продукция, тъй като той е един от основните източници на приходи за украинския бюджет.

Освен това подобни атаки могат да накарат корабните компании да се въздържат от плавания до и от украински пристанища заради рисковете и застрахователните разходи. Включването на райони в изключителните икономически зони на Румъния, България, Турция и Грузия в зони с висок военен риск допълнително би затруднило корабоплаването.

На въпрос защо българските власти не посочват извършителя на атаките и продължават да търсят останки от дроновете, Найденов подчерта, че официалната позиция на държавата трябва да се основава на доказателства.

„Когато подобно заявление го направи представител на управлението, особено президент, министър-председател, това е вече позиция на държавата“, обясни той.

По думите му подобно заключение може да доведе до дипломатически мерки, политически инициативи и търсене на юридическа отговорност от държавата, която бъде посочена като отговорна.

Найденов даде за пример разследването на свалянето на малайзийския пътнически самолет през 2014 г. В крайна сметка беше установено, че ракетата, с която е свален самолетът, е изстреляна от 53-та зенитно-ракетна бригада на руските въоръжени сили. Според него подобни случаи показват необходимостта от събиране на доказателства, преди да се направят категорични заключения.

„За да направиш подобно заключение, е необходимо да има някакви доказателства, да има разследване“, заяви той.

Бившият министър на отбраната посочи, че разследването може да включва търсене на веществени доказателства, анализ на данни от разузнавателни сателити и информация от наблюдението на съседни държави. По думите му България участва в проект на НАТО, по силата на който получава разузнавателни данни в реално време.

Найденов коментира и твърденията, че по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова службите са посочили Русия като автор на атаките. Той заяви, че не е чул участник в заседанието да се позовава на категорични данни от службите, които да доказват това. Според него по-скоро е било изразено убеждение кой стои зад атаките, без изрично да бъде назована държавата, която носи отговорност.

По отношение на евентуалното задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Найденов обясни, че консултациите и обменът на информация със съюзниците са част от процедурата за анализ на ситуацията, оценка на рисковете и обсъждане на последващи действия. Той уточни, че тези действия не са непременно военни.

Източник: btvnovinite.bg