10336 | 16 апр. 2020 | 09:23

Новата сграда към съоръжението ще бъде музей, изграден в кобиличната крива, характерна от творчеството на Фичето. Покривът е абсолютно наподобяващ тази крива, за да може това, което ще бъде експонирано вътре да има отражение и в екстериора

Предстои реконструкция на моста над река Янтра до град Бяла по проект „Консервация и реставрация на моста на Колю Фичето над река Янтра при гр. Бяла“ на стойност 8 624 680 лв. Фирмата, направила проекта, е „Инжпроект” ООД с управител арх. Константин Косев, която е част от семейството на „Трейс Груп Холд“ АД. 

„Инжпроект“ ООД е с  единствен предмет на дейност – проектиране. Има множество проекти свързани с транспортната инфраструктура и инженерните градски и извънградски мрежи, сред които автомагистрали, столичен метрополитен, общи устройствени планове и комуникационно транспортни системи, сгради и съоръжения.

За перипетиите пред проекта, възникналите трудности и визията за бъдещето, вложена в реставрацията на паметника на културата говорим с управителя на фирмата-изпълнител арх. Константин Косев.

- Г-н Косев, вашият проект за реконструкция на моста над р. Янтра до град Бяла е одобрен за изпълнение, на какво заложихте в представянето си?

- Проектът има дълга история, работата по него започна още през 2017 г. и то не без активното съдействие на кмета на Бяла. Преди 3 години стартирахме и с изработването на идейния проект, като целта тогава беше първо да формираме концепция за възстановяване на паметника, за неговата адаптация към сегашния момент. След това минахме на няколко обществени обсъждания, включително и чисто професионални, на които бяха поканени много колеги от Русенска област. Проектът претърпя доста развитие през годините и в крайна сметка стигнахме до решението, което в момента е одобрено от Института за паметници на недвижимото културно наследство и Министерство на културата. В момента се подготвяме да завършим работата с един подробен работен проект.

- Пред какви трудности се изправихте за този дълъг период от време?

- Най-различни – и бавни административни действия, множество срещи, и търсене на начини за финансиране, и ред други подобни обстоятелства. Трудности имаше и при намиране на самото решение за най-правилния път според нас, по които трябва да решим задачата. Ние осъзнаваме колко голяма е отговорността, която поемаме, всеки един проектант малко или много в душата си носи част от духа на Кольо Фичето и се отнася с уважение към неговото творчество.

- На какво залагате като проектанти за запазване на автентичния историческия вид на съоръжението, все пак мостът е паметник на културата с национално значение?

- Мостът е уникален, защото е един от малкото инженерни паметници, частично запазени у нас. Залагаме на това, че трябва в максимална степен да запазим автентичната част на моста, тъй като той на практика е съставен от три отделни сектора. Горе-долу около 130 метра или 4 арки са запазени от автентичната конструкция в източната посока, за тях изцяло ще се придържаме към автентичния образ, като ще се опитаме да го реставрираме. Следващата част, която е с дължина около 137 метра и е възстановена през 1927 г. по времето на Александър Стамболийски е стоманобетонна конструктия, за съжаление, е безвъзвртано загубена във времето като автентичен образ. В момента не представлява абсолютно никакъв интерес като художествен и културен елемент. Тази част ще се опитаме да адаптираме, така че до голяма степен да можем да я хармонизираме ритмично със запазената автентична част, като естествено я укрепим.

След това има още около 70 метра, които през 1923 г., когато са изградили стоманобетонната конструкция са затрупали с насип, за да могат да скасят мостовото съоръжение. От направените ни проучвания очакваме под насипа да има запазени части от фундаментите на оригиналния мост, като ще се опитаме да ги открием и те да получат своята презентация и да бъдат експонирани по подходящ начин. В този участък буквално ще действаме с „бели ръкавици”, за да не направим по-големи поръжения, отколкото навремето са направени при събарянето на моста.

Остава и един малък участък в най-западната част на моста, там има две рамки, които също са запазени от оригиналната конструкция. За съжаление, най-западният край на моста е затрупан от републиканския път, тази част е безвъзвратно загубена. Но западните рамки в тази посока ще бъдат реставрирани, както първия участък. В общи линии това са вижданията ни за действия и възстановяване на съоръжението.

- Предвиждате изграждането и на нова сграда - музей. Какво ще представлява тя?

- Новата сграда ще носи характера на новото строителство, но основната идея и като формообразуване при изграждането и проектирането беше кобиличната крива, характерна за творчеството на Кольо Фичето. Целият покрив е абсолютно наподобяващ тази крива, за да може това, което ще бъде експонирано вътре, по някакъв начин да има отражение и в екстериора на сградата.

- Каква е цялостната Ви визия за проекта? Какви цели си поставяте при реализацията?

- Първата и най-голяма цел, която сме имали, е по възможно най-бързия и най-безболезнения начин да укрепим съоръжението, така че то да остане за поколенията напред, а не да бъде разрушено, тъй като то в момента не е в добро физическо сътояние, поради подкопаване на устоите и редица неуспешни интервенции, правени през годините. Това е една от най-важните ни задачи – чисто инжинерно да запазим паметника.

Втората задача, която сме си поставили, е този паметник да получи своето място в нашето културно наследство, да бъде експониран и да може да стане една добра туристическа и културна атракция за години напред.

Знаем, че някои неща в България, особено свързани с паметниците, къде поради липса на пари, къде понякога поради нехайство, не получават необходимата грижа, ето защо ще се опитаме да направим настоящия проект по най-добрия начин, с визия за бъдещето.