Трудът, който е положил назад в годините арх. Йордан Миланов и днес може да се види от всеки българин. Той е един от първите наши архитекти след Освобождението. Много са неговите усилия във времето, когато младата столица е лишена от електрическо осветление, централно отопление, минерални бани, удобни сгради за болници, университетска сграда, забавачници за децата. По негови проекти са построени софийската пощенска палата, Александровска болница и тази на Червен кръст, както и други емблематични сгради. Заставал е против разточителството на държавни пари. Той е не само архитект, но владеел отлично всяка работа свързана с техниката.
Роден е на 20 ноември 1867 г. в Елена. Баща му Милан Попстойков е учител, който е от селцето Киллъжевци, което се намира на няколко километра източно от балканското градче.
След като Йордан учи в местното класно училище, баща му го изпраща в Априловската гимназия в Габрово, където изучава класически езици. След като завършва известното школо е изпратен като стипендиант на Министерството на просветата във Виена. Записва се през 1886 г. в специалност архитектура на Политехническия университет. Приемният му изпит е на френски език. В университета продължава да изучава немски, английски, италиански и чешки, което му помага по- късно в работата.
След като се дипломира в Политехниката Йордан Миланов е поканен на работа във Виена, но той отказва. Желае да се завърне в България, родината му има нужда от специалисти в разни области на живота.
Пристига в София, която е „голямо село, криви улици, с дървени ориенталски дюкяни, ужасно неравен тротоар и страшна кал“, така описва Константин Иречек столицата по това време. София е занаятчийски град с малки схлупени къщички. В тази среда арх. Йордан Миланов трябва да работи като архитект. Градът постепенно се разширява, започва да се гради добре благоустроен център с търговски сгради. Истински усилия са необходими, за да се вдигне младата столица до модерен град. Нужни са средства, а България е бедна. Миланов е назначен първоначално в Дирекцията на обществените сгради, където усилено работи за благоустрояването на градовете и селата в България.
Най- стария закон у нас за населените места е негово дело. В продължение на няколко години работи с известни архитекти – Георги Нейков и Петко Момчилов. Неговите способности го водят до различни служби. Ръководи и участва в проектирането на обществени сгради не само в София, но и в други наши градове, член е на комисията по изработване на закона и правилниците за строежите, първият в България. Назначен е за главен архитект-инспектор, най-високата архитектурна служба по онова време. На нея остава до 1921 г., когато съкращават длъжността. Тогава е привлечен в Ефорията „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“ и назначен да ръководи строежа на Ректората при Университета.
Но името му се свързва не само с тази великолепна сграда, а с редица обществени и частни сгради с различно предназначение. Той търси оригиналност, красота, постига хармония и здравина на конструкциите. Сградите му са истински художествени произведения. Сред тях е Синодалната палата в София. Арх. Миланов работи заедно с арх. Петко Момчилов, който също е от еленския край. Построена е през 1911 г. Тя привлича не само като архитектурна концепция с елементи и форми на византийски архитектурен стил, но и с това, че „в нея са намерили отблясъци някои декоративни мотиви от нашето средновековно строителство в Търново и Несебър“.
„Двамата архитекти дават пример как може да се използва националното ни богатство в своята изящна простота. Сградата е проектирана с интересно вътрешно разпределение и има параклис. Заедно със „Св. София“ и храм-паметник „Александър Невски“ сградата дава завършеност на един от най-големите площади в столицата. С особено вдъхновение арх. Миланов работи заедно с арх. Момчилов, при изграждането на Софийската минерална баня. И днес човек не може да не се спре пред това красиво произведение на строителното изкуство. Тя е с красива сецесионова фасада и мозайки, дело на художника Харлампи Тачев. Старите турски бани са съборени, за да се отвори място за модерното съоръжение. Градските хали, проектирани от арх. Торбов през 1910 г., джамията и минералната баня правят един ансамбъл в градоустройствено отношение. Със сградата на софийската минерална баня на един от най-оживения софийски площади-Бански, София добива свое истинско лице.
Арх. Миланов се придържа към богатството на архитектурното ни наследство, използва традициите и отхвърля всякакви чужди влияния. Когато започва строежа на храм-паметник „Александър Невски“ през 1904 г. възложен на Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията е назначена комисия по строежа. В нея участват инж. Стоимен Сарафов и архитектите Момчилов и Йордан Миланов. От започването на строежа до неговото завършване в продължение на 17 г. Миланов е член, а после и председател на комисията. Той следи за правилното изразходване на средствата, търси възможности за ограничаването им като отстранява известна претрупаност в детайлите.
Благодарение на неговия контрол, вместо 6 мил. златни лева за строежа на храма са изразходени 5 мил. и половина. Той контролира изпълнението на вътрешната мраморна орнаментика, която придава най- голямото великолепие на най-внушителната постройка на Балканите. Архитект на проекта е руснакът Александър А. Яковлев, който също контролира изписването на храма възложено на руски и български художници срещу 900 000 златни лева. Отново архитектите Момчилов и Миланов се заемат с преустройството на известната някога Черна джамия в София, днешната църква „Св. Седмочисленици“ на ул. „Граф Игнатиев“. На мястото на някогашната джамия, превърната по-късно в затвор, ограден с високи зидове, израства под негово ръководство съвременната постройка. Грамадният средищен купол, заобиколен от четири по-малки, привлича погледа отдалече.
Арх. Миланов е автор на някогашната сграда на Софийската пощенска палата, издигната в началото на ХХ век за нуждите на Главната дирекция на пощите и пощенските служби. Тя се отличавала с простота на архитектурните решения и добро вътрешно разпределение. Била една от най-представителните сгради в София. В нея имало голяма зала за посетители, преминаваща през двата етажа, богато архитектурно оформена. Но малките размери на палатата престанали да отговарят на нуждите на разширяващата се столица. Наложило се да бъде преустроена. При проектирането на следващата сграда, завършена през 1940 г., арх. Ас. Михайловски и Вл. Брънеков не се отделят от идеята на Йордан Миланов. Макар, че еленският архитект е против разточителството на държавни средства при строежа на Пощенската палата направил изключение.
Позволил си лукса и поставил гравирани стъкла на прозорците, като за тях поръчал дърво от бряст и липа, вместо чамов материал. Направил го заради представителността на постройката, място, което често се посещавало и от чужденци. Арх. Миланов проектира основната сграда на Александровска болница и болницата на Червен кръст, българската болница в Цариград (1903 г.). Участва като член на строителни комисии или като техен председател в строежа на Българската земеделска банка, на застрахователните дружества „Орел“, „Феникс“, Духовната академия, Търговската гимназия в София, Мъжката гимназия във Варна, Девическата гимназия в Русе, гимназията и читалището в Елена. Той слага основите на Рисувалното училище, където е и лектор. При изграждането на най-важните обществени строежи той е включван като член или председател на жури.
Под негово ръководство и по негови планове е построена първата електроцентрала в България за нуждите на Двореца. Също първата далекопроводна отоплителна инсталация за Александровска болница, за Народното събрание, както и първите рингови пещи. Той създава и първите машини за преброяване за службите на Дирекцията на статистиката. Предлагат го за директор на Статистиката, но той отказва. В продължение на тридесет години е постоянен съветник при Софийска община по въпроси на благоустрояването.
Занимава се и с уреждането на градското осветление в София. До 1900 г. то ставало с газови фенери. Арх. Миланов иска осветителни тела, каквито вече има в европейските градове.
По онова време трудно се намират тухли и керемиди. Под негово ръководство се правят успешни опити от горена пляка, пясък и цимент при строежа на „Циментовите жилища“ в Перник за миньорите. С тях се слага началото на общественото жилищно строителство у нас.
Миланов проектира триетажна северна постройка към Народното събрание, чиито грамаден хол от 500 кв. метра е без прозорци, с колонади и стълбище, с горно осветление. В него през деня било толкова светло, колкото навън. Четиридесетгодишната му работа завършва със строежа на сградата на Ректората на Софийски университет по проект на известния френски архитект Бреансон. На арх. Миланов е възложено да нанесе известни изменения в проекта. В работата над него той отново се придържа към стила си. След смъртта на Бреансон, той дава окончателно образа на университетската сграда. Преработва главно крилата ù с оглед да се създадат повече етажи и помещения. Успява да свърже сполучливо крилата с централната сграда в едно цяло, посредством грамадните йонийски каменни колони.
Бароковият характер на сградата и днес впечатлява и е истинско бижу за столицата. Любопитно е, че името на арх. Йордан Миланов днес носи една от големите зали в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
В късна възраст арх. Миланов се занимавал с изучаване на латински език. Изненадал група италиански духовници с познанията си. През целия си живот се славел със своята честност. Съвременниците му разказват, че никога не вземал отпуска и отказал да получава пенсия. Когато Софийска община му предложила безплатно място, за да си построи жилище отново отказал. Останал без дом. Всичко, което имал завещал за обществени нужди, както и на двамата си братя – д-р Стойко Миланов, лекар във Франция и Иван Миланов, учител в София.
3212 | 20 ноем. 2026 | 11:20



Мобилна верси
RSS
