8775 | 17 март 2025 | 11:30

Тръмп и Путин, наследници на неолибералните глобалисти, са ключови играчи в оформянето на нов многополюсен свят. Глобализмът няма да приключи, но идеологическите битки на ХХ векотстъпват място на прагматизма и националния егоизъм

Могат да се направят много паралели между СССР и съвременните САЩ, пише Ян Крике в Asia Times. Подобно на Горбачов, Тръмп обеща основен ремонт на цялата американска система - той започна борба с вкоренената бюрокрация и обяви безпрецедентна кампания за намаляване на разходите.

През 1989 г. съветската армия се изтегля от Афганистан след загуба в десетгодишна битка с муджахидините. Две години по-късно, през 1991 г., Варшавският договор под ръководството на Съветския съюз се разпадна. Афганистан затвърди репутацията си на "гробище на империите".

Минаваме 30 години напред. През 2021 г. американската армия изтегли войските от Афганистан след двадесетгодишна битка с талибаните, наследници на същите тези муджахидини. Четири години по-късно, през 2025 г., президентът Доналд Тръмп заложи бомба под основата на НАТО, като на практика сложи край на атлантическия съюз.

Паралелите между суперсилите от Студената война не се ограничават до Афганистан. До 80-те години на миналия век съветската икономика е в застой, което допринася за широко разпространеното разочарование от комунизма. В отговор на тези предизвикателства държавният глава Михаил Горбачов започна преструктуриране на цялото съветско общество.

Виждаме същото в Америка днес: след ерата на Роналд Рейгън все по-голяма част от електората гледа на нещата със скептицизъм. Неравенството се влоши, а постоянният управляващ елит, безразличен към изборните резултати, използва прогнилата система в своя полза. През 2016 г. Тръмп обеща радикална промяна на цялата американска система и беше избран, за да "пресуши блатото".

Крах на идеологиите

Перестройката, първоначално предложена от съветския лидер Леонид Брежнев през 1979 г., имаше за цел да модернизира застоялата съветска система. През 80-те години опашките за хляб и празните рафтове в магазините станаха ежедневие и това подкопа вярата на гражданите в комунизма.

Съветското правителство осигуряваше на хората жилища, образование, транспорт и безплатни лекарства. Въпреки това военните разходи "изяждаха" 12–17% от националния бюджет, изсмуквайки ресурси от сферата на потребителските стоки и услуги. Предприемачеството беше потиснато и деловият живот беше оскъден и скучен.

Освен перестройката, приемникът на Брежнев Михаил Горбачов обяви гласност. Бюрократите и номенклатурата обаче се съпротивляваха на реформите по всякакъв възможен начин, страхувайки се да загубят власт и позиция поради отслабването на съветския апарат.

Опитът на Горбачов да смеси социализма с ограничената пазарна либерализация се провали: дефицити, инфлация и рязък спад на жизнения стандарт последваха в настъпилия хаос.

Неговият приемник Борис Елцин, под ръководството на екип от неолиберални американски икономисти, драматично премести Русия от планова икономика към пълна либерализация на пазара. Последствията бяха наистина опустошителни: през 90-те години икономиката "потъна" с 50% и милиони хора пропаднаха в бедност.

Прибързаната приватизация на държавни активи завърши с продажбата на цели индустрии на "свои" хора, които след това изнесоха тези милиарди в чужбина. Разграбването на националното богатство спря едва след като Владимир Путин дойде на власт, като ограничи неолибералните ексцесии и провъзгласи политиката "Русия на първо място", стимулирайки икономическото възстановяване.

Три десетилетия след началото на реформите в Русия, Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, като обеща да овладее бюрокрацията във Вашингтон, прословуто "блато", за което много гласоподаватели вярваха, че управлява страната без значение кой седи в Белия дом. От 80-те години на миналия век назрява разочарованието от политическата система на САЩ: според социологически проучвания повече от 60% от американците смятат, че страната върви "в грешната посока".

Неолибералната политика, лансирана от Рейгън, доведе до неконтролирана глобализация и деиндустриализация на ключови сектори на американската икономика. Ако СССР потискаше предприемачите и издигаше работниците, САЩ правеха точно обратното: цялото богатство беше концентрирано на горните етажи, а заплатите спряха да растат. До 2000-те години милиони американски работници трябваше да работят на две работни места, за да свържат двата края, докато изпълнителните директори печелеха поне 300 пъти повече от средния служител.

Въпреки че е милиардер с глобални бизнес интереси, Тръмп успя да се хареса на работническата класа. Откакто беше преизбран през 2024 г., той поднови борбата срещу закостенялата бюрокрация, съкращавайки държавни служители, преструктурирайки министерства и стартирайки безпрецедентна кампания за съкращаване на разходите.

Тръмп направи фурор и във външната политика, променяйки радикално позицията на Америка по отношение на Украйна. Въпреки че беше предоставил военна помощ на Киев през първия си мандат, сега той се съгласи с Путин, че прокси войната не си е струвало да се започва и е безсмислено да продължава.

Огромен дълг

На фона на прехода на света към многополюсен ред Тръмп ще трябва да решава натрупани вътрешни проблеми. Главният сред тях е държавният дълг на Америка от 36 трилиона долара.

През последните 40 години държавните разходи на САЩ растат главоломно. През 2025 г. лихвените плащания по дълга ще надхвърлят трилион долара - повече от целия бюджет за отбрана. Съотношението дълг/БВП е 120%, много над приемливите нива.

Тръмп е изправен пред труден избор. Намаляването на дълга ще изисква намаляване на военните и социалните разходи. Данъчното облагане на свръхбогатите компенсира само малка част от дълга. По-нататъшното му нарастване носи хиперинфлация и обедняване не само на бедните, но и на средната класа. Дали Тръмп ще може да овладее националния дълг ще определи неговата репутация и политическо наследство.

Прагматични президенти

Тръмп и Путин, и двамата наследници на неолибералните глобалисти, се очертаха като ключови играчи в оформянето на нов многополюсен свят. Глобализмът няма да приключи, но идеологическите битки на ХХ век – капитализъм срещу комунизъм, ляво срещу дясно, консерватизъм срещу прогресивизъм – отстъпват място на прагматизма и националния егоизъм.

Китай беше един от първите, които осъзнаха предстоящата промяна, комбинирайки централно планиране с либерализация на пазара в резултат на реформите на Дън Сяопин през 80-те години. Предприемачите просперираха в рамките на избрани от правителството стратегии, насочени към дългосрочен споделен просперитет.

Тръмп признава предимството на Китай. Двугодишният изборен цикъл в Съединените щати затруднява дългосрочното планиране. В отговор на скорошен въпрос за спада на фондовия пазар Тръмп каза на интервюиращ: "Всичко, което трябва да направя, е да изградя силна държава. Не можете да следвате фондовия пазар във всичко. Ако погледнете Китай, той има вековна перспектива. А за нас това е четвърт век."

Съединените щати с право се гордеят със своята демокрация, конституция и лични свободи. Въпреки това, ако перестройката на Тръмп не предизвика системни политически промени, вместо дългосрочни ползи, тя ще донесе само болка.

За автора

Ян Крике е бивш кореспондент на различни медии в Япония, бивш главен редактор на Asia 2000 в Хонгконг и автор на книгата "Създаване на планетарна култура: европейска наука, китайско изкуство и индийска трансцеденталност".

Превод и редакция: Епицентър.БГ