32522 | 15 май 2019 | 07:37

На европейско ниво работим за повече перспектива за младите, повече работни места, повече инвестиции в инфраструктура и програми за обмен. Не обещания, а действия.

Асим Адемов е пети в листата на ГЕРБ за Европейски парламент.
Роден е на 3 декември 1968 в село Дъбница, община Гърмен.

Получава бакалавърска степен по „Българска филология“ от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и магистърска степен по „Публична администрация“ от Югозападен университет „Неофит Рилски“.

След дипломирането си работи като учител по български език и литература в Основно училище „Христо Ботев“, с. Долно Дряново, където след 20 години трудов стаж става директор на училището.

През периода 2011 – 2015 г. е общински съветник от квотата на ГЕРБ в Общински съвет Гърмен.  От декември 2014 г. до февруари 2017 г. е заместник областен управител на Благоевград 
От 14 септември 2017 г. е член на Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ, замествайки Мария Габриел, която е избрана за Еврокомисар по цифровизацията в Комисията Юнкер.  

- Г-н Адемов, кампанията на ГЕРБ и СДС тече динамично и всеки ден имате срещи със стотици граждани. Какви са проблемите, които ги тревожат - национални или общоевропейски? От какво се оплакват българите, в какво вярват? 

- Моите срещи с гражданите не започват по случай предизборната кампания. За последните две години, в които съм евродепутат, се постарах за посетя възможно най-много малки и големи населени места и да изслушам жителите и техните впечатления и притеснения. На първо място разбира се, проблемите на хората са свързани с ежедневния им живот, което обикновено касае местната управа. Как местната управа, в лицето на кмета, разпределя средставата, отпуснати от държавата за подобряване на инфраструктурата, културния и духовния живот. Как и дали кмета изслушва и изпълнява желанията на жителите. Най-често жителите на малките населени места от смесените региони, където управляват политическите ни опоненти, са поставени пред ултиматуми и страх, че ако не гласуват „правилно“ подобрение няма да има. Не съм сигурен обаче, че можем да разделим проблемите на национални и общоевропейски. Защото всеки национален проблем има отзвук в европейското семейство. Работим за подобряване на стандарта от най-малкото село до най-големия град в България.

- Посещавате десетки селища и региони в цялата страна. Забелязвате ли разлика между темите, които интересуват вашите избиратели? Предполагам, че гражданите от големите градове имат различни приоритети от тези, които живеят в малки и бедни региони.
- Не бих казал, че притесненията на хората са различни. Те се коренят в инфраструктурата, образованието и работните места. Няма разлика в темите, които интересуват гражданите. Проблемите са едни и същи за всички български граждани, както и решенията – инвестиции в образованието, привличане на повече международни инвестиции, безспирна работа по подобряване на инфраструктурата. И нека не забравяме, че всичко това отнема време, но резултатите са вече видими и трайни.

- Имате ли Топ 5 обещания, които поемате пред българските граждани?
- Ние нямаме обещания, а стратегия. Тя не се е зародила по случай евроизборите, а е факт от началото на управлението на текущото правителство. Стратегия за подобряване на условията в образователние институции, развитие и квалификации на учителите, увеличаване на учителските заплати. На европейско ниво работим за повече перспектива за младите, повече работни места, повече инвестиции в инфраструктура и програми за обмен. Не обещания, а действия.

- В западната преса България продължава да бъде представяна като „най-бедната страна на Европейския съюз“. Чувствате ли се предизвикани от този етикет? Какво трябва да се направи в следващите години, така че да дръпнем напред и да не се чувстваме „европейци секънд хенд“?
- Неведнъж съм казвал, че за нас е важно да класираме страната си не спрямо европейските си съседи, а спрямо европейското си развитие. Безспорен е фактът, че за последните 12 години България е в пъти по-добре от преди. И продължава да се развива в тази посока. Нека погледнем пред себе си преди да гледаме на запад – какво правим за благосъстоянието си, за околната среда, как възпитаваме децата си. Това чувство за „секънд хенд“ европейци идва от самите нас. Работата тръгва от народопсихологията. За последните две години от мандата си като евродепутат винаги съм бил изключително добре приет от всякакви националности. Навсякъде чувам похвали за управлението на страната ни, за опазването на външните граници на съюза, за справянето с мигрантската криза, за първото председателство на Съвета на ЕС – което се цитира и до ден днешен като пример.

- Европейската народна партия, където членува ГЕРБ, защитава отворените граници, либералните ценности, отворения свят. Върху България това има и негативният ефект от емиграцията, особено на младите българи. Как да овладеем този процес? Какво според вас би привлякло образованите българи обратно в родината им?
- Не съм убеден, че „изтичането на мозъци“ се корени в интерпретацията или „липсата“ на либерални ценности в България. Тези ценности, тази отвореност към света, както и незабавното ни приемане в Шенген са идеи, споделяни от всички българи. Младите са привлечени от запада заради по-добрите условия на живот, което значи по-добра инфраструктура, социално осигуряване, по-високи заплати. Съответно за да ги привлечем обратно у дома трябва да се фокусираме в подобряването на условията за живот в България. За тази цел трябва да се работи в посока на привличане на повече международни инвестиции, трайно подобряване и изграждане на пътищата и инфраструктура, по-лесно достъпни социални услуги. По-добри условия за децата ни. Добрата новина е, че според последните статистически данни процента на върнали се в страната е по-голям от тези, които я напускат.

- Кой е основният опонент на ЕНП на европейско ниво – националистическите формации, които набират скорост или левицата? И къде е ГЕРБ на национално ниво в тази политическа битка?
- На европейско, както и на национално ниво опонентите на ГЕРБ и ЕНП са социалистите. Но приликата е само привидна – на европейско ниво опоненти са ни европейските социалисти. А на национално ниво опонентите ни са много далеч от традиционните социалисти – това са хора, членуващи в партия столетница, която на всеки няколко години сменя лицето си и се опитва да убеди хората, че е алтернативата, от която имат нужда. Неведнъж ни показаха идеите си на практика фалирайки държавата. Партия, която често се отклонява от линията на политическото си семейство. Партия, чиито членове в Европейския парламент нямат единна позиция по нито един въпрос. Как да очакваме разединените ни социалисти да защитават интересите на страната, като дори не успяват имат единна позиция по листата си за Европейските избори? Дали хората вече са забравили денонощните протести пред Народното събрание от 2013г? А къде седи ГЕРБ? Там където винаги е била – сред хората. Здраво стъпила на земята и убедена и единна в идеите, които проповядва. Пълноправен и горд член в семейството на Европейската народна партия.

Асим Адемов: Навсякъде чувам похвали за управлението на страната ни