„Може да се срещнем и с Ким Чен Ун. Което ще е добре“, заяви президентът на САЩ.
Това е само един от коментарите, с които Доналд Тръмп отпътува на азиатската си обиколка. Възможна среща със севернокорейския диктатор, с когото американският президент се опита да създаде приятелски отношения и през първия си мандат допълнително ще насити значими няколко дни.
Първата спирка на Тръмп ще са Филипините, където ще вземе участие в среща на държавите от Югоизточна Азия. Там трябва да държи реч, свързана с икономическата му политика.
Сякаш по-важното следва във високотехнологичния китайски град Шънджън, където американския президент трябва в четвъртък да седне на една маса със Си Дзинпин и Владимир Путин.
В последния месец американската администрация опита да рекламира разговорите като втора Ялта – препратка към края на Втората световна война и конференцията, събрала лидерите на Съветския съюз, Великобритания и САЩ.
Очакванията са сегашната тройка да обсъди възможни решения на конфликтите в Украйна и Иран. Не е ясно на какви решения са готови Москва и Пекин, за да се впишат в миротворческите представи на Тръмп. Той иска да обсъди ограничаване на ядрените арсенали, но отговори враждебно на въпрос дали ще поиска от Си да спре да купува ирански петрол.
Наред с това между САЩ и Китай стои въпроса за технологичните връзки след скандала около компанията nVidia. Ръководителят ѝ Дженсън Хуанг напусна заради предположения, че е имал връзка със служителка на китайското разузнаване. Тръмп отказа да отговори дали американските служби са имали такава информация и допълни, че не иска да обижда Китай.
Анализатори изтъкват, че обиколката е вид убежище за американския президент и начин да потвърди своята значимост след съкрушителното поражение на изборите за Конгрес. В тях неговата Републиканска партия изгуби своите мнозинства в законодателството.
Не е ясно какво китайците ще искат от подобна среща. Тръмп я харесва заради цялата театралност и сравненията с Ялта.
За съюзниците на САЩ в НАТО и в Индо-тихооканския регион това, че президентът ще разпределя влияние заедно с двама автократи, не е искана гледка. Не искат сътрудничеството да бъде изтъргувано от Тръмп в някакви сделки с Китай и Русия.
Според Виктор Ча, Център за стратегически и международни изследвания, от разговорите на Доналд Тръмп със Си и Путин няма да произлязат решения на големите международни въпроси.
Срещата на върха на АТИС - Шънджън
Веднага след срещите с АСЕАН Тръмп ще отпътува за Шънджън. Белият дом описа срещата на Тръмп със Си там като "кратко, рутинно посещение“, за разлика от големите им двустранни срещи на върха през май и септември. При Тръмп АТИС никога не е била приоритет. През 2018 г. той пропусна срещата, а миналата година напусна срещата на върха в Кьонджу преди началото на срещата на лидерите, веднага след лична среща със Си в Пусан.
За Китай, от друга страна, АТИС е бил важно средство за интегриране на икономиката ѝ в глобалната икономика още откакто се присъедини към организацията през 1991 г.
Когато Тръмп отсъстваше от срещата на лидерите миналата година, Си използва празния стол, за да представи Китай като защитник на свободната търговия – роля, която преди това изпълняваха Съединените щати. Тръмп няма да отиде в Шънджън за срещата на АТИС.
Той отива заради Си и заради тристранната среща с Владимир Путин, която се надява да организира, както и по въпроса за денуклеаризацията на Иран.
Пекин обаче решава как ще бъде организирана тристранната среща. В продължение на десетилетия чуждестранните лидери идваха на срещите на върха с надеждата да прекарат време с президента на САЩ. В Шънджън Тръмп идва, за да прекара време със Си и Путин.
Вашингтон се стреми към напредък по отношение на краткосрочните външнополитически цели, които ще се насочат към вътрешните политически уязвимости на Тръмп: изтегляне от войната в Иран и споразумение за контрол над въоръженията с Русия.
За Пекин срещата на върха на АТИС се отнася до правила, които ще служат на дългосрочните му интереси. Китай използва годината си на председателство на АТИС, за да съживи Азиатско-тихоокеанската зона за свободна търговия и да насърчи свободната търговия и устойчивите вериги за доставки, които противопостави на американския протекционизъм. Тези цели са предназначени да издържат във времето повече от всеки американски президент.
Момент на преход
Срещата на върха през май между Тръмп и Си донесе само един неясен ангажимент по отношение на Иран, но някои я приветстваха като промяна в баланса на силите. Срещата през септември във Вашингтон, окръг Колумбия, беше широко възприета като задънена улица, която ласкаеше Пекин. Но това бяха двустранни срещи, организирани от двете страни. Дали преходът на влиянието между Китай и САЩ наистина е в ход и дали другите го приемат, е друг въпрос. Срещите на върха тази седмица – първите многостранни срещи, в които участват както Тръмп, така и Си след двустранната им среща през май – ще дадат първия сигнал.
Ако партньорите на Вашингтон се обърнат към Пекин, програмата на Тръмп затъне в Манила, а Китай организира срещата на АТИС с авторитет, преходът ще стане очевиден за останалия свят. Има основания за предпазливост. Икономиката на Китай се забавя, а Пекин има продължителни проблеми със съседите си, като например споровете в Южнокитайско море, където преговорите по Кодекса за поведение остават незавършени.
Но на Китай му е достатъчно само да изглежда по-стабилен от Вашингтон, а в този труден период за Съединените щати, след две години на бурна външна политика, това е ниска летва. Ако лидерите се обединят в подкрепа на Си Дзинпин в Шънджън, Вашингтон все още има шанс да отговори с срещата на върха на Г-20 в Маями. Ранна индикация ще бъде дали Си ще пътува дотам; той пропусна две от последните три срещи на Г-20, като изпрати Ли Цян вместо себе си на срещите през 2023 и 2025 г. Ако лидерите продължат да чакат на опашка, за да разговарят с Тръмп в Манила и Шънджън, разговорите за промяна на властта ще изглеждат преждевременни.
Дрезнер и Сондърс са прави, когато заявяват, че човек с проблеми е опасен заради това, което все още може да направи сам. Но властта на всеки световен лидер се определя отчасти от реакцията на чуждестранните му колеги. Това ще стане очевидно от програмата на срещите и паралелните дискусии, да не говорим за това дали Тръмп ще се върне у дома със значими споразумения.
0 | 17 ноем. 2026 | 14:58





Мобилна верси
RSS
