48640 | 15 юли 2024 | 13:50

Навлизането в минното поле на юридическата казуистика окончателно ще отврати нормалните граждани от политическия живот

„За съда аз съм председател на БСП, всеки документ, в момента, подписан от друг, е незаконен.“

Това заяви преди дни Корнелия Нинова, която на 11 юни подаде оставка като лидер на БСП. И добави, че Атанас Зафиров, който сега изпълнява функциите председател на социалистическата партия, е вписан в съда като „представляващ партията“.

Корнелия Нинова спокойно обясни, че ако утре има избори, кандидат-депутатските листи трябва да подпише тя. Защото според нея така изисква юридическата норма.

Изборният кодекс предвижда преди парламентарни избори първо да се регистрират партиите, които ще участват в тях, после – коалициите и накрая – кандидат-депутатските листи. Като последните се представят в Районните избирателни комисии в съответния многомандатен избирателен район.

Ето какво пише в чл. 133, алинея 1 от Изборния кодекс:
„Партиите представят в Централната избирателна комисия заявление за регистрация не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицето, представляващо партията според актуалната й съдебна регистрация. Заявлението може да бъде подписано и от лице, изрично упълномощено от представляващия партията.“

А чл. 255, алинея първа уточнява за листите: „Предложението се подписва от лицата, представляващи партията или коалицията, или от изрично упълномощени от тях лица.“

На пръв поглед не би трябвало да има проблем, нали Атанас Зафиров е „представляващ партията“? Но според Нинова има. А тя е юрист. И думите й подсказват за задаващи се тежки юридически спорове.

Националният съвет на БСП ще подреди едни кандидат-депутатски листи, Атанас Зафиров ще ги подпише и регистрира в ЦИК. След което някой ще ги обжалва. И казусът ще отиде в съда. Който пък може да поиска прокуратурата да изясни за какво става дума.

По Закона за политическите партии политическите организации се регистрират в Софийския градски съд. Негова е и санкцията по промените в ръководствата на политическите партии.

А в регистъра на Софийския градски съд за политическите партии за БСП черно на бяло пише: "Политическата партия се представлява от Председателя, КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА."

В БСП „виси“ и ситуацията в най-голямата й организация – столичната. Това е важно, защото предложения за състава на листите правят местните партийни структури, Националният съвет определя водачите на листи и местата за коалиционните партиньори и представителите на гражданската квота. И като цяло се съобразява с решенията на общинските организации.

Неотдавна Иван Таков беше вписан като председател на Градския съвет на БСП в София. Да, но на 21 април имаше конференция на столичните социалисти, която избра Диана Тонова за председател. Това стана въз основа на нареден от Националния съвет на партията пълен цикъл отчети и избори в столичната организация. Но точно това решение на пленума от 25 февруари бе обявено от Общопартийната контролна комисия за проведено без кворум, а решенията му - за нелегитимни. Агенцията по вписванията се позовава именно на това, за да впише Таков.
Накратко казано - налице е казус, в който всеки амбициозен юрист ще види възможност за предприемане на някакви действия.

Няма да навлизам в юридическата казуистика. Политически въпросът е ясен – БСП има сериозни проблеми с явяването си на едни евентуални предсрочни парламентарни избори. Изчистването на такива проблеми минава през решения на колективните партийни органи, взети, разбира се, легитимно. Нали разбирате, ако утре има конгрес и някой не е съгласен с решенията му, може да ги обжалва. Правната каша ще стане пълна – заинтересованите страни ще се замерят с членове и алинеи, което на свой ред гарантира загуба на всякакъв интерес от страна на публиката. Навлизането в това минно поле като нищо ще свали столетницата под 4-процентната черта.

Пред такъв юридическа колапс обаче е не само социалистическата партия.

Виждаме какво става в ДПС. За съда партията се ръководи от двама съпредседатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Последната национална конференция ги е избрала за съпредседатели, решенията й са вписани в съда, както повелява законът.

Ето какво пише в регистъра на Софийския градски съд за ДПС:

“ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ” ПП. Партията се представлява съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Устава от председателите
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ и ДЖЕВДЕТ ИБРЯМОВ ЧАКЪРОВ, заедно и поотделно.

Въпросът с лидерството във всяка партия решава висшият й ръководен орган – в ДПС това е националната конференция. Насрочването й не става за два дена. А още дори не е свикан Централният оперативен съвет, който би могъл да определи датата на нейното заседание.

Ами „Демократична България“? Дясноцентристката политическа формация всъщност е коалиция, съставена от две политически партии - „Да, България“ и Демократи за силна България. Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов подаде оставка заради катастрофалните изборните резултати още на 10 юни. Напусна и парламента. Председателят на ДСБ ген. Атанас Атанасов също реагира на изборните резултати – той поиска и получи вот на доверие от партията. Тук всичко е чисто. Евентуалните кандидат-депутатски листи обаче ще трябва да подпише и Иванов, защото той е последният легитимно избран председател на една от партиите в коалицията ПП-ДБ. Което прави ситуацията малко неловка – хем си подал оставка, хем на практика държиш такъв мощен лост за управление.

Освен юридическия въпрос с подписването на кандидат-депутатските листи пред ПП-ДБ стои и политически въпрос. Ще продължат ли да са заедно. Особено, след като ключово предложение на ДБ - за техническо правителство, бе отхвърлено от ПП.

Това е, което имаме като политическа ситуация. Да обобщим - от представените в 50-ото Народно събрание политически сили проблеми няма само в ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН. Най-малката група – на „Величие“ направо се разпадна.

Не е трудно да си представим какво ще настане, ако и вторият, и третият проучвателен мандат се окажат неуспешни и отидем на избори. А за това говорят едва ли не всички, които разбират нещо в тази материя – и политици, и анализатори.

Ако утре отново има избори, на тях ще се яви един изморен ГЕРБ, може би две ДПС-та и отделни ПП и ДБ, отслабена БСП. И ще произведат по-качествен парламент?! Едва ли.

Всеки гражданин би се запитал в парламента няма ли разумни хора, които, виждайки всичко това, да потърсят възможност за създаване на правителство. Нима някой има полза от навлизането в такова блато? Как ще се проведат избори за народни представители, ако бъдат оспорени пред съда кандидатите за такива?

Нима политиците не са наясно, че навлизането и в минното поле на юридическата казуистика (защото чисто политическите спорове няма да спрат) окончателно ще отврати нормалните граждани от обществения живот.

И какво ще говори всичко това за нашата държава?