- Г-н Георгиев, 180 депутатски подписа бяха събрани под нов проект за промяна на конституцията в съдебната й част. Радан Кънев нарече съгласието „исторически компромис“. Какво е историческото според вас?
- Че е компромис, компромис е. Няма как да се стигне до внушително мнозинство без отстъпки. Не всички са съгласни с договореното, но никой не възразява прекалено силно.
Но дали е исторически, ще разберем по резултатите. Не е проблем да направиш подобен формат, да произведеш съгласуван проект за парламентарно мнозинство от такъв мащаб. Проблемът е, че ние и преди сме правили „исторически компромиси“, които не наложиха никакъв отпечатък върху реалността извън кулоарите на парламента. Аз съм противник на исторически обобщения, които нямат друг ефект, освен да придават измислена историческа стойност на отделни лица или отделни политически действия.
- С определението „исторически компромис“ - и не само с него - РБ се опитва, изглежда, да измие имиджа си пред привържениците си. Защо обаче една от партиите в блока - ДСБ, бе толкова напориста в последните месеци, а след това клекна?
- ДСБ бе свръхактивна. Обяснявам си го с кухненски казуси, с извинение. Цари нездраво съперничество в рамките на Реформаторския блок с оглед и на предстоящите местни избори, кметски номинации и прочее. ДСБ видя малък казус, около който може да реанимира своята социологическа и историческа значимост. Съзря начин да напомпа имиджа си, който позамръкна в цяла серия от необявени за исторически, но съществени компромиси, които направи с първоначалните си идеи. В поведението на ДСБ личат откровено предизборни цели и нечии индивидуални суети.
- Кой урок трябва да научи Радан Кънев от разигралия се сюжет?
- Радан Кънев няма нужда да усвоява уроци от Иван Костов, защото неговите грешки бяха прекалено скъпи за всички нас, няма нужда да се учи от ГЕРБ или ДПС. Единственият урок, който трябва да научи, е от собствените си грешки.
- Можете ли да направите равносметка на пребиваването на реформаторите във властта дотук?
- В първата права от маратона Реформаторският блок успя да извлече доста дивиденти за себе си като политическа формация със сериозна нееднородност и неясен политически имидж.
Тези дивиденти бяха прагматични. Те успяваха да присъстват в медийното пространство и да лансират идеи - понякога съзнателно провокативни, така че да са обект на атака за всички останали. Това беше нужно за реанимация, за пускане на ток през прашния образ, който имат като наследници на общо взето провалили се в исторически план политически сили.
Имаха полза, че бяха допуснати в структурите на властта, където се прави политика, а не се обсъжда. Разбира се, ако са очаквали, че с тази хиперактивност ще произведат чудо и ще се превърнат в основен стожер на политическата действителност в България, това не се случи.
- Но някои от техните министри не успяват да създадат привлекателен образ за себе си и за реформаторския потенциал.
- Ако проведете социологическо изследване, не са много тези, които ще припишат действията им на Реформаторския блок. Активното и говорещото ядро на блока може би съзнателно не се идентифицира с тези персонални решения. И целта на Радан Кънев беше да покаже, че те са ядро, всичко останало е периферия. Когато станат неудобни, ще бъдат отчуждени.
- Кой спечели от развръзката на съдебната реформа?
- За жалост все по-често наблюдаваме и сме въвлечени в стратегически игри, където няма печеливши. А всички ние може би губим.
- Следите политическите процеси от началото на прехода. Как стана така, че след 10 ноември 1989 г. основният лозунг бе за правова държава, сега повтаряме мантрата „съдебна реформа“? Правосъдието ли е ахилесовата пета на българската демокрация?
- Истината е, че от всички мегалозунги и маниакалности на българския преход - пазарна икономика, работеща демокрация и т.н. - в правовата държава най-малко успяхме. Тя не се случи. Не се случи в онзи мащаб, че да бъде призната от българския народ. Правовата държава не се гради единствено и само от качеството на съдебната власт. Тя е по-сложна реалност, до която не може да се стигне чрез съдебна реформа, която преструктурира съотношения на факторите в рамките на съдебната власт или променя норми. Правовата държава е по-сложен феномен и начинът да стигнем до нея е да гарантираме и работеща правораздавателна система и в същото време да гарантираме нейната независимост не само от останалите власти, но и от икономическите центрове на власт.
- Пак остана впечатлението, че промените се правят главно заради Брюксел.
- Без външен натиск промени нямаше да има. Това означава, че показният ефект е водещ. Едва ли някой има искрена убеденост, че тези мерки, които се вземат, са резултат от точната диагноза на ситуацията в България. Едва ли някой прекалено много вярва, че на другия ден след конституционните промени - дори година-две по-късно - ще се получи работеща съдебна система. Аз лично не вярвам.
Но когато си в ситуация на ограничен суверенитет, и то по собствена воля, няма как да не се съобразяваш с директивите от Брюксел. В края на краищата това е позитивно.
- БСП не подкрепи с нито един глас новия проект за конституционни реформи. За кандидат-кмет на София издига човек с отчетливо леви убеждения. Втвърдява ли се БСП, или номинацията на социолога проф. Михаил Мирчев бе издигната, за да участва партията в избори, които така и така ще изгуби?
- БСП вече участва според олимпийския принцип за самото участие. Очевидно не е във форма. Бои се да бъде говореща и обясняваща партия, чака по-добри времена за себе си.
- Снишава се?
- Смалява се. Има един аргумент поне БСП да бъде опозиция в случая с конституционните промени - при толкова широк консенсус само тя липсваше в него. Съвсем нямаше да се забележи, че я има. По-оригиналната позиция е да бъде против. Още повече че ще има основания да каже, че е постъпила правилно.
- Узрели ли са обществените очаквания за по-крайно ляво говорене - такова, каквото демонстрира СИРИЗА?
- Лесният отговор е да. Но обществените очаквания се произвеждат. Политическото говорене създава потребността от себе си, ако е кадърно и автентично. В България отдавна няма ляво говорене, което да има потенциала да стигне до онези, до които е адресирано. На фона на апатия и социален песимизъм не виждам особено изразени очаквания от каквото и да било говорене. Ако хората очакват нещо, то е в сферата на действията, не на говоренето. Но няма кой да ги предложи. Политическото спокойствие сега не означава, че управляващите са удовлетворили всички, а че идейният живот е на нулево равнище.
- Когато българинът се почувства чужд в страната си, когато му стане непоносимо, той тръгва да емигрира, а не тръгва да променя - било с гласа, било с друга гражданска активност. Защо?
- Защото не вярва в бъдещето на България. Активността я има тогава, когато има надежда. Няма надежда. Това го доказват десетки изследвания на масовото съзнание от последните десетилетия. Българското обществено съзнание е поразено от усещане за сенилност на нацията. Има ли смисъл да мислиш за един 80-годишен човек какъв ще стане на 90 години?
- Ако БСП не заеме нишата на острото ляво говорене, различно от това на ПЕС, вярвате ли, че друга партия може да направи това?
- Сигурно. Но не виждам хората, групата, които са се нагърбили да работят в тази посока. Лошо е, когато лявото е една от песимистичните фигури на политическата сцена. Лявото е било силно, когато е оптимистично.
- Можете ли да сравните социалната структура на гръцкото общество и на българското?
- Социалните структури са сходни и ще стават още по-сходни поради кризата в гръцкото общество и декласацията на огромна част от средните слоеве. Гърция имаше солидна средна класа, която крепеше стабилността, гласуваше за утвърдените партии и не допускаше по-екстравагантни политически идеи. Сега все повече ще става ясно, че и там има малък икономически елит от компрадорски тип, по-реални милионери от българските и декласираща се средна класа. Гръцката политическа култура е лява, но това дава шанс и на дясно популистки националистически решения.
Основната разлика с нашата социална действителност е, че в Гърция няма такава маса мизерстващи хора и хора на прага на бедността.
- Облозите са дали изборите в София ще свършат с първия тур, или не. Вашата прогноза като социолог?
- Битка няма да има. Има висока вероятност изборите да минат в един тур.
- Местните избори често са се оказвали решаващи за политическото развитие. Достатъчно е да си спомним 1999 г., когато резултатите от регионалния вот бяха първият сигнал за срива на десницата и на СДС. Ще имат ли изборите наесен същото решаващо значение и какво очаквате да се случи?
- Чудеса не очаквам. Няма да има непредизвестени победители. Ще продължи укрепването на ГЕРБ в структурите на местната власт, а това означава и като цяло. ГЕРБ не допусна грешката на НДСВ в сходна ситуация, която не успя да се представи силно на местни избори и изчезна. Изборите наесен ще гарантират устойчивостта на ГЕРБ като политическа сила. ДПС ще запази позициите си. Всички останали по-малки партии, в това число и БСП, ще се борят да съхранят солидно присъствие, но няма да им е никак лесно.
- Чака ни две в едно - местни избори и референдум. Как си обяснявате привързаността на българите към мажоритарното гласуване, въпреки че то не е в техен интерес?
- Това е част от серията политически илюзии и издава немного сериозна политическа култура, поне в процедурната част. Да, освен социологическите изследвания сигурно и референдумът ще регистрира популярността на мажоритарните избори, но това е особена форма на апатията и на незаинтересоваността на българите от политиката.
- Депутатите не пипнаха високия праг за валидност на референдума. Защо?
- Навярно все пак някой им е обяснил, че е рисковано в страна с нашето равнище на политическа култура, с нашите хитрини за повлияване на вота и при фрустрацията на голям брой от българите. А може би и гръцкият им е повлиял отрезвяващо.
18009 | 29 юли 2015 | 13:13
Мобилна верси
RSS
