5818 | 29 окт. 2026 | 18:56

Националният исторически музей посочва, че разпространяването на информацията би засегнало интересите на трета страна - Република Гърция, която не желае документът да бъде оповестяван.

Българските институции отказват да предоставят пълния списък на културните ценности, предадени на Гърция в рамките на споразумението за получаване на предполагаемите тленни останки на цар Самуил.

Националният исторически музей (НИМ) се позовава на клауза за конфиденциалност и несъгласието на гръцката страна информацията да бъде оповестена, а Министерският съвет заявява, че не разполага с исканите данни, въпреки че е одобрил споразумението.

Това съобщава платформата Factcheck.bg, която е поискала информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и възнамерява да обжалва отказа пред съда.

На 29 септември България и Гърция подписаха меморандум за взаимно предаване за съхранение на реликви с историческа стойност. Според официално обявените условия България получава останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, а гръцката страна - 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера в Националния исторически музей.

Останките на средновековния български владетел бяха посрещнати с тържествена церемония в София на 3 октомври и положени в църквата "Света София".

Въпреки че властите обявиха броя на предоставените на Гърция предмети, техният пълен списък и съдържанието на меморандума не са публично достъпни.

В отговора си до Factcheck.bg Националният исторически музей посочва, че разпространяването на информацията би засегнало интересите на трета страна - Република Гърция, която не желае документът да бъде оповестяван.

От музея твърдят също, че не е налице надделяващ обществен интерес, който да оправдава предоставянето на исканата информация.

"Националният исторически музей отчита значимостта на въпросите, свързани с националната историческа памет и културното наследство", се посочва в отговора, като се допълва, че основната информация за споразумението вече е публично оповестена.

Още по-необичаен според Factcheck.bg е отговорът на Министерския съвет, който е одобрил меморандума, но заявява, че не разполага с исканата информация, и препраща заявлението към Министерството на външните работи.

Отказите идват на фона на по-ранни уверения на министъра на културата Евтим Милошев, че около споразумението няма скрити договорености.

"Всичко, което е необходимо, е споделено с обществото", заяви Милошев пред БНТ на 6 октомври. Тогава той посочи, че меморандумът съдържа обичайни за международните споразумения правила за конфиденциалност, но те не възпрепятстват предоставянето на необходимата информация на българските граждани.

Министърът уточни също, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид и че Гърция няма възможност да поиска обратно останките на цар Самуил.

Споразумението предизвика критики и сред български учени, които в протестно писмо изразиха съмнения относно законосъобразността на размяната и правилната идентификация на част от артефактите.

Те настояха да бъдат публикувани пълният списък на предоставените ценности и съставът на комисията, одобрила размяната, както и да бъдат премахнати ограниченията за публичност на споразумението.

Същевременно предадените на Гърция предмети не са отписани от Националния исторически музей и продължават да се водят собственост на българската държава. Това означава, че споразумението предвижда предаване за съхранение, а не прехвърляне на собствеността върху тях.

Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", определя отказа на музея като неоснователен.

Според него клауза за конфиденциалност в междудържавно споразумение сама по себе си не представлява законово основание за отказ на достъп до обществена информация.

Кашъмов оспорва и аргумента за защита на интересите на гръцката държава, тъй като не е посочено какъв конкретен защитен от закона интерес би бил засегнат от оповестяването на списъка.

"Какви артефакти, които представляват ценност по смисъла на закона, България е предала на Гърция, е въпрос от висок обществен интерес", подчертава адвокатът.

Според него обществен интерес представлява и въпросът защо българската държава е приела клауза за конфиденциалност по отношение на културни ценности.

Factcheck.bg обяви, че ще обжалва отказа за предоставяне на информация по съдебен ред.

Така повече почти месец след тържественото посрещане на предполагаемите останки на цар Самуил остава неизяснен публично един от основните въпроси около споразумението - кои точно културни ценности България е предоставила на Гърция и на какво основание подробностите за тях се пазят в тайна.