България събира доказателства за атаките срещу търговски кораби в Черно море, но все още няма категорични данни откъде са били изстреляни използваните дронове. Това заяви външният министър Велислава Петрова, като подчерта, че позицията на страната се съобразява с развитието на събитията и необходимостта първо да бъдат установени фактите.
Първата атака е регистрирана на 6 октомври в българската изключителна икономическа зона. Тогава са били поразени два търговски кораба. На 13 октомври е съобщено за нов инцидент в непосредствена близост до българските териториални води. Така общият брой на засегнатите плавателни съдове е достигнал три. Българските власти настояват да бъдат изяснени обстоятелствата около всички нападения.
„Произходът на дроновете и обстоятелствата около атаките трябва да бъдат изяснени“, заяви Петрова след среща с германския външен министър Йохан Вадефул в Берлин. Тя посочи, че сигурността в Черно море е пряко свързана със сигурността на Европа. По думите ѝ са необходими общи действия за прекратяване на ударите срещу търговски плавателни съдове.
На 12 октомври правителството съобщи, че България е поискала техническа помощ от Европейския съюз и НАТО за продължаване на разследването. Потърсена е и подкрепа от Европейската агенция по морска безопасност. Причината е, че при извършените до момента действия не са открити останки от дронове, които да позволят надеждно установяване на техния произход.
Предстои да бъдат анализирани всички налични материални доказателства, сателитните данни и информацията, събрана във връзка с атаките. Правителството заяви, че след установяване на отговорността България ще предприеме дипломатически и правни действия в съответствие с международното право.
Още на 8 октомври Петрова посочи, че при доказано руско участие Министерството на външните работи ще извика руския посланик и ще му връчи дипломатическа нота. Тя уточни, че към този момент няма потвърдена информация, която да позволява подобен извод.
България настоява и за политическо решение, което да спре нападенията срещу търговските кораби. Петрова подкрепи въвеждането на мораториум и заяви, че защитата на цивилните екипажи и свободата на корабоплаването трябва да бъдат приоритет.
На 24 октомври, по време на среща във Варна с френския външен министър Жан-Ноел Баро, Петрова отново постави акцент върху координацията в ЕС и НАТО. Двамата министри подкрепиха развитието на Черноморския център за морска сигурност, който България и Румъния изграждат с центрове във Варна и Констанца.
Предвижда се центърът да подпомага наблюдението на морската обстановка, защитата на критичната инфраструктура и противодействието на хибридни заплахи.
2073 | 27 окт. 2026 | 18:16
Мобилна верси
RSS
