87469 | 30 дек. 2023 | 11:19
Окончателно! Австрия ни пуска частично в Шенген през март 2024 година.
България се е съгласила на всички условия на Виена, за да вдигне тя ветото за Шенген по въздух и вода, и това ще стане факт до края на деня, научи Епицентър. бг от дипломатически източници.
България ще приеме бежанци, предимно от Сирия и Афганистан, срещу частичен Шенген - това е записано в Декларация, която до края на деня ще бъде официално оповестена, заявиха пред медията ни източници от правителството.
Става въпрос за мигрантите, които са били регистрирани в България и Румъния и след това са подали молба за убежище в Австрия, които трябва се върнат в двете страни. Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това се отнася за 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и за 6000 души, които трябва да се върнат в България, както оповести това още в началото на месеца Der Standard, цитиран от Offnews. bg.
Според българското вътрешно министерство ставало дума за 600-700 души. Защото според Дъблинското споразумение Австрия може да връща по 15 души на седмица, което прави по 60 на месец или по 720 на година, което се приема за таван.
Der Standard обаче пояснява, че връщането на тези 6000 души ще става поетапно, докато бъде изградена необходимата инфраструктура за това.
Участници в преговорния процес заявиха пред Епицентър.бг, че до преди три дни това изискване го е нямало като условия за вдигане на частичното вето. В същото време публикацията на Der Standard е от 12.12.2023 и от тогава до днес българските власти не са коментирали тази цифра: "Виена настоява мигрантите, които преди това са били регистрирани в България и Румъния и които след това подават молба за убежище в Австрия, действително да се връщат в България и Румъния. Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това се отнася за почти 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и за почти 6000 души, които трябва да се върнат в България".
В Декларацията няма договорена дата за сухопътен Шенген, изрично подчертаха източниците ни. Не се и водят преговори за хоризонт, към който да се стремим за пълноправно членство в свободното шенгенско пространство.
Декларацията е европейският правен документ, който отчита интересите на трите държави - България, Румъния и Австрия.
Още вчера австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обяви категоричната позиция на Виена - България и Румъния трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия - позиция, която тази нощ окончателно е била приета от правителствата в София и Букурещ.
Вчера на "Дондуков" 1 запазиха мълчание по оповестеното от Карнер.
Днес обаче някой от българското правителство ще тряба да обяви "безспорния успех" за отварянето на въздушния Шенген пред страната ни и да посочи клаузите в официалния документ, които сме подписали.
В Декларацията, според информация на Епицентър. бг, се казва, че върху основата на политическия компромис за влизане във "въздушния Шенген" Европейската комисия и Европейското председателство ще създадат правна рамка за разширяването на въздушното шенгенско пространство, както и че ще увеличат финансовите средства от ЕК за стабилна защита на външните граници.
Въздушният Шенген ще бъде въведен, когато необходимите условия са изпълнени и твърдо установени.
Австрия изисква разширяване на мисията на Фронтекс и засилен граничен контрол между България и Румъния.
Разполагането на военни по външните граници на ЕС ще бъде значително увеличено, особено в България, в Турция, но също в Румъния и Сърбия, а сухопътните граници ще продължат да се контролират, особено между Румъния и България.
Комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за Въздушния Шенген.
В четвъртък първо властите в Букурещ, а в последствие и българският премиер Николай Денков потвърдиха, че е постигнато принципно съгласие за "въздушния Шенген", което е "повод за радост", но отказаха да обяват условията за постигнатото съгласие.
Дъблинско споразумение и австрийските изисквания
Според Дъблинския регламент, бежанците са ангажимент на първата страна на ЕС, чиято граница с пресекли – в нея те трябва да бъдат регистрирани и да им бъде разгледано заявлението за предоставяне на убежище. Става въпрос за връщането на 6000 афганистанци, за които ще сме задължени да построим още бежански лагери, които да могат да поемат огромния наплив на бежанци, които до момента ползваха страната ни предимно транзитно.
След обявяването на условията на Австрия преди няколко седмици, министър-председателят Николай Денков заяви, че няма да се съгласим на връщането на афганистанци и сирийци обратно тук, но от информацията, с която Епицентър. бг разполага - Денков е отстъпил.
Припомняме, че на 10 декември 2023 пред БТВ Денков заяви: "Няма сделка, която да ни задължава да приемаме допълнително мигранти в замяна на приемането ни в Шенген". Ще бъде любопитно какво ще каже днес премиерът, след като обяви клаузите по Декларацията.
Както е известно бежанските лагери у нас са крайно недостатъчни и са от отворен тип, което означава, че ако в момента се изсипе такава огромна бройка предимно рискови хора, които са почти само млади мъже, това би създало огромно напрежение.
Още през 2016г. имаше идея част от лагерите у да бъдат преобразувани в такъв от затворен тип, но тогава редица НПО-та се противопоставиха – не било хуманно, тези хора не били престъпници, не можело така да им ограничаваме правата.
Положението в Харманли, Любимец, Пъстрогор, през годините неведнъж е било повод за дискусии, а действията на обитателите на тези лагери – част от криминалните хроники. На всички тези места местните българи отдавна са се самоорганизирали в защита на имуществото си и сигурността на семействата си. Там напрежението тлее, а след подписаната договорка с Австрия е възможно да се стигне до сблъсъци между жителите и бежанците.
По данни на МВР от началото на тази година, профилът на нелегалните мигранти е: предимно млади мъже от Афганистан на възраст 13-18 г. и без образование.
Мобилна верси
RSS
