23105 | 23 март 2016 | 22:58

Своят дял в насъскването на ислямизма има и верният съюзник на Запада – Саудитска Арабия, която въпреки тоталитарния си режим се радва на всеопрощаваща „евроатлантическа“ толерантност

Борислав Цеков,

Институт за модерна политика

Трагичните събития в Брюксел би трябвало да направят безпощадно ясно за европейския политически елит две неща.

Първо, за да има адекватно решение, Европа трябва да осъзнае и признае първопричините за ескалацията на ислямския тероризъм. Случващото се няма религиозна основа. Причините са социални и за тях вина има и Западът.

Въпреки че са са комплексни, ще ги сведа до две: бедността и желанието за отмъщение за нанесените травми и несправедливости. Векове Западът подлага на безжалостен колониален грабеж Третия свят и Близкия изток.

„Позлатените“ улици и дворци на Лондон, Париж, Берлин или Мадрид, охолството, в което тънат западните общества, не се дължат просто на някакви велики таланти на тези народи. Те са продукт на гигантските богатства, които тези държави ограбиха от колониите си в Африка, Близкия Изток, Азия и Латинска Америка. И така обрекоха много от народите там на трайна бедност и безперспективност. Днес, в различни форми, тази експлоатация продължава скрита зад брандовете на транснационалните корпорации.

Желанието за отмъщение пък е предизвикано от кървавите военни агресии на САЩ и Запада, които донесоха разруха и унищожение в Близкия изток. Избиването на хиляди невинни хора в Ирак и Афганистан е огромна травма за тези общества. Когато селото ти бъде бомбардирано от дрон и в името на „евроатлантическите ценности“ бъдат избити една сватба хора – невинни мъже, жени и деца, и ти оцелееш сред руините – какво друго може да се роди освен желание за мъст. Оттам насетне пътят към тероризма става съвсем кратък.

Тази хранителна почва беше умело използвана от ястребите във Вашингтон, които стимулираха ислямския фундаментализъм, за да го използват като геополитически инструмент още от времето на американската подкрепа за талибаните. Своят дял в насъскването на ислямизма има и верният съюзник на Запада – Саудитска Арабия, която въпреки тоталитарния си режим се радва на всеопрощаваща „евроатлантическа“ толерантност.

Второ, нужна е цялостна ревизия на политиката на Запада към Близкия Изток. Не с войни и силова „смяна на режими“, а с цивилизовано и принципно сътрудничество може да се преодолее бездната от недоверие, омраза и разделение, която оръжията издълбаха. Тази ревизия е свързана и с пълен отказ от намеса във вътрешните работи и силова дестабилизация на суверенните държави в региона.

Международни санкции под егидатна на ООН за недемократични режими може да има, но едностранни действия на САЩ или НАТО, срещу правителства, които не им „играят по свирката“ само ще задълбочат кризата, която вече създадоха. На такава здрава основа може да се изгради силна международна коалиция срещу тероризма с участието на САЩ и Русия. За съжаление, не виждам нито капацитет, нито желание у днешните европейски лидери, а още по-малко в брюкселската бюрокрация, да вземе концептуални мерки за преодоляване на терористичната заплаха. Да, ще се дрънка оръжие, ще се повишават мерки за сигурност – това са необходими, но палиативни и рутинни мерки. Нищо повече.

Истината е, че без силни национални държави, ЕС е едно аморфно бюрократично чудовище. Докато не бъде изоставена федералистката концепция за ЕС – тази илюзорна идея за някакви „Европейски съединени щати“ с обща армия, обща прокуратура и прочие, Европа ще бъде безсилна да се справи със заплахите за социалния ред, пред които сме изправени.

Само един ЕС, който е съюз на силни национални държави би имал капацитет да преодолее терористичните заплахи. Мултикултурализмът има почва в Канада, САЩ, където самите нации са формирани на такава основа. Обратното е в Европа – тук има вековни културни традиции, етнически особености, национални митологии и държавотворни фактори.

Най-после трябва да си отговорим на няколко въпроса. Искаме ли да бъде сменен цивилизационния код на Европа? Искаме ли тук да се настани и постепенно да започне да доминира друг етно-културен модел, чиито обществени порядки са твърде различни от европейската християнска цивилизация?

Ако не искаме това, то първото и радикално решение трябва да е прекратяване на приема на имигранти от Третия свят в държавите от ЕС за определен период. Както не всеки от Третия свят може да имигрира в САЩ, Канада или Австралия, така трябва да се прекрати притока на чужди културни традиции в Европа, които идват не за да се претопят и да допринасят за общото благо, а за да установят свои етно-културни анклави. И това не е ксенофобия!

Няма човешко право да имигрираш в държава, в която пожелаеш. Обратно, изконно право на всяка нация е да определи кого би приела да се включи в нейния живот и развитие. Съвсем отделен е бежанският въпрос, който трябва да се решава хуманно.