25251 | 13 март 2015 | 08:00

Животът е даден така, че от теб зависи как ще го направиш

Раймонд Вагенщайн е роден през 1951 г. в София. Син на писателя Анжел Вагенщайн. Магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е кинодраматургия. Съавтор на филма „Аз, графинята“, носител на седем международни отличия. Съосновател и първи председател на Асоциацията на българските книгоиздатели (1994), директор на Международния панаир на книгата в София (1995-2005). Съсобственик на ИК „Колибри“. Тази година издателството става на 25 години.

- Г-н Вагенщайн, като издател сте били домакин на редица знаменитости. Какво сте запомнили от техните гостувания?

- Няма да забравя Вим Вендерс. След като представих книгата му в НДК, се нареди опашка от 200 души. Той започна да подписва книгите и пита всеки почитател как се казва. Ани? Пише „На Ани“ и отдолу рисува. Нарисува двеста различни неща! Всяко внимание към читателя отнемаше около 5-6 минути. През това време Бойко Борисов, тогава кмет, чака Вендерс, за да му връчи наградата на София. Дойдоха разни хора и взеха да го дърпат за ръкава. Той обаче каза: „Моля ви! Докато не си тръгне и последният човек, господин Борисов ще чака.“ Навсякъде, където ходи, Вендерс се вози на трамвай. Препоръчах му да се качи на трамвая, който минава покрай Семинарията. Живописно е. Това, което най-много го впечатли обаче, беше магазин, от който под земята се продават разни неща. Така нареченият клек шоп. Такова нещо Вим Вендерс не беше виждал! И каза: „Аз си представям гледната точка на продавача. Какво вижда той? Крака. По цял ден крака.“ Даже искаше да направи филм от този сюжет. С Бегбеде бяхме на официална вечеря, от която той избяга през прозореца на тоалетната.

- Защо?

- За да отиде на бар. Каза: „Ти си единственият човек тук, който ми е интересен, защото си ми издател.“ И избяга. Когато имаше негово представяне в книжарницата при Ректората, целият подлез беше пълен. Предимно с момичета между 15 и 20 г. в предистерично състояние. Собственикът на книжарницата се уплаши да не стане като в дискотека „Индиго“.

- По-независим ли се чувства западният интелектуалец от българския?

- Няма българска или чужда независимост. Гледах наскоро „Аз, графинята“. И се чудех как е било възможно да се направи такъв филм през 1988-а! Акълът ми не го побира. Трябва да сме били с изключително развито чувство за свобода. За освободеност. Разбира се, филмът не беше показан преди 10 ноември 1989 г. освен на кинофестивали.

- Преходът стесни ли полето на нашата свобода?

- Свободата е донякъде вътрешно чувство. Много неща бяха забранени преди промените. И на мен са ми забранявали сценарии. Страдах, защото дълго съм работил нещо, което няма да види бял свят. Неприятно ти е, яд те е. Но не накърнява чувството ти за вътрешна свобода.

- Вие сте син на Анжел Вагенщайн - писател, сценарист, човек с леви убеждения, партизанин преди 1944 г. Къде бяхте, докато се провеждаше първият свободен митинг пред „Свети Александър Невски“ на 18 ноември 1989 година? Вашият баща тогава беше на трибуната.

- Там, на митинга. Аз бях член основател на Русенския комитет. Не бях активист, защото не ме е привличала ативната организационна работа. Не мога да бъда и член на партия, защото не мога да произнеса думите „моят лидер“.

- На митинга вашият баща предупреди: „Внимавайте да не ви излъжат, както излъгаха нас.“ Излъгаха ли ни?

- Голяма част са излъгани. Имаше големи надежди и големи илюзии, че до пет години в България ще стане нещо кой знае какво.

- Вие нямахте ли такива илюзии?

- Всички ги имахме - някои повече, други по-малко. Първите години от бизнеса си ги спомням с неприятно чувство. Хамалогия. 90% от бизнеса с книги се състои в пренасяне на кашони от едно място на друго. Аз приличах на Арнолд Шварценегер, сега започвам да приличам на Уди Алън. В първите години се ширеха мошеничество, кражби. Добре, че трибуквените компании не разбраха какво става в този бизнес или не им беше интересно. В книгите няма страшно много пари, макар че навремето и в чували сме ги носили. И не е вярно, че парите не миришат. Миришат.

- Вие повече страните от политиката за разлика от вашия известен баща. Защо?

- Аз напълно страня от политиката, а напоследък и той взе да страни. Знаете ли кое е най-хубавото на промените според мен?

- Кое?

- Че показаха кой кой е. Няма го назначаването с връзки. Ако си писател, излез сега на пазара и докажи, че си писател. Ако си кадърен, ако знаеш какво правиш, ако имаш визия и късмет, можеш да постигнеш много.

- Защо книгите на Ангел Вагенщайн не са толкова популярни в България, колкото в чужбина?

- Баща ми е може би един от най-издаваните български автори в чужбина. Това почти не е известно тук или не се споменава. Издаван при това от комерсиални и големи издателства в Германия, Италия, Испания. Първо, неговите книги са много хубави. Второ, еврейската тема привлича аудитория в световен мащаб. Заради негови книги се побратимиха Толедо и Пловдив. Носител е на голямата европейска награда за литература на името на Жан Моне, основателя на Европейския съюз. За тези неща никой не знае или не се интересува. По-скоро се гледа с подозрение на евреите, още повече комунисти.

- Наскоро баща ви сподели: „Моята тъга е от онова време, а страховете ми са днешни.“ Вие имате ли страхове?

- Човек, който се занимава с бизнес, винаги има страхове. Нося отговорност за много хора. Това не е точно страх, но е притеснение доколко и как ще носиш тази отговорност.

- В детството си би трябвало да сте срещали интересни хора. Кои?

- От детството ми познавам всички известни хора, колкото и малко да съм се завъртал вкъщи. Ще ви разкажа най-хубавото, което ми се е случвало. Пътувах на задната седалка на един москвич. А до мен седеше най-красивото нещо, което съм виждал. То се казваше Невена Коканова, която беше на 20 години.

- Променя ли се отношението към книгите? Какво е то днес?

- Никой няма да каже, че книгата е нещо лошо. Даже от време на време някое официално лице се появява да открие панаир. Но на практика отношението е по-скоро пренебрежително. Никой не се замисля за ролята, която би трябвало да играе книгата в едно общество. Говоря за законодатели, администрация. По пътя изпуснахме едно-две поколения.Все пак усещам възвръщане на интереса. На премиера се събират 200-300 млади хора.

- На какво се дължи повишеният интерес? Може би хората са осъзнали значението на хубавата книга?

- Вероятно. Но говорим за малка част от хората. Редовните читатели са не повече от 5-6%. При социализма са били 50-60%. Просто в тази малка група хора четенето излиза отново на мода. Модерно е да се говори за книги, интересно е да си в час. Даже имаше книга с полезни съвети „Как да говоря за книги, които никога не съм чел“.

- Произведохте положителна новина - книгата отново е на мода.

- Не обичам да произвеждам отрицателни. Гледам положително, както съветваше царят.

- Казвате, че получавате по сто книги дневно. Българинът повече пише или повече чете?

- Страшно много хора пишат. Което е странно. Както казва един мой приятел, най-много са писателите, следват издателите, накрая са читателите.

- Известен сте и като автор на три популярни кулинарни книги „Моята кухня“. Ще има ли четвърта?

- Получавах много писма от българи, които живеят в чужбина. Една деветдесетгодишна баба например, която живееше във Флорида, ми писа, че по моята книга започнала да готви. Но кулинарните книги вече не са ми приоритет.

- Те издават вкус към детайла и талант да живееш добре. За това има ли рецепта?

- Да постигаш качество на живота, е интересно предизвикателство. Никога не съм мрънкал. Животът е даден така, че от теб зависи как ще го направиш. Някои смятат, че като емигрират, ще е по-добре. Няма да е по-добре. Западноевропейците не са по-умни от нас. Гарантирам ви. Нивото на интелигентност тук е изключително високо. Поне беше. Най-хубавото на промените е, че показаха кой кой е. Няма го назначаването с връзки. Ако си писател, излез сега на пазара и докажи, че си писател.