Д-р Барес: Индустриалните паркове на НКИЗ са притегателен център за инвестиции пред стротелния бранш

Изп. директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) с интервю за в. Строител

Д-р Барес: Индустриалните паркове на НКИЗ са притегателен център за инвестиции пред стротелния бранш

16907 | 28 апр. 2023 | 15:09

Само в рамките на ИП „София – Божурище“ предстои да бъде застроена обща разгъната площ от над 107 хил. кв. м.


Изп. директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) д-р Антоанета Барес с интервю пред в. Строител.

 

- Д-р Барес, как се развива Индустриален парк „София - Божурище“, какви инвестиции има, какво предстои?

- ИП „София – Божурище“ вече е истински пример за добре работещ индустриален парк, който в последните години се разрасна значително. Понастоящем в него са открили или строят своите обекти 37 инвеститори с 39 проекта с размер на вложените средства над 610 млн. лв., които са разкрили над 2000 работни места. „София – Божурище“ е приоритетен проект на НКИЗ, в който са привлечени компании от страната и чужбина в различни сектори – автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност и др. Индустриалният парк е с площ приблизително 3 млн. кв. м, като повече от 2/3 от него вече са продадени. Предлаганите терени имат изградена инфраструктура, електрозахранване, водоснабдяване, битова и дъждовна канализация, газификация, оптика. Бих казала, че интересът към ИП „София - Божурище“ се увеличава и само от началото на 2023 г. имаме сключени два окончателни договора, като сме напът да привлечем няколко стратегически инвеститори още тази година.

 

Предвид актуалната геополитическа обстановка България се очертава като изключително благоприятна дестинация за релокация на производства и инвестиции от съседни държави в региона – т.нар. Nearshoring. В тази връзка НКИЗ си поставя за цел да управлява ИП „София – Божурище“ по такъв начин, че да реализира потенциала на страната ни като дестинация за привличане на инвеститори (клъстери), които желаят да преместят производства си по-близо до района на основната компания, както и да аутсорсват дейности и услуги, насочени към пазарите в Западна Европа и не само. Понастоящем НКИЗ е в процес на преговори с няколко европейски и азиатски компании, които обмислят подобна релокация и аутсорсинг на техни производства.

 

- В ИП „София - Божурище“ бе проведена среща между ръководствата на Камарата на строителите в България (КСБ) и НКИЗ. Кои са най-важните теми, които бихте отбелязали, и къде виждате възможности за развитие на сътрудничество?

- Нашата среща беше фокусирана върху възможностите, които съществуват пред строителния бранш по отношение на индустриалните терени, обект на изключително бързо инфраструктурно развитие. Смятам, че партньорството ни с КСБ е важно, защото именно строителният бранш е този, който реализира проектите на нашите инвеститори. Имаме много възможности за съвместна работа.

 

Уверена съм, че индустриалните зони в България ще продължават да се разрастват и техният брой ще се увеличава. Вярвам, че строителните компании могат да допринесат за бързото им развитие с качествено изграждане на обектите в необходимите срокове. Например тук новите проекти, които предстои да се построят, са с обща разгърната площ от 107 938 кв. м. Това е приносът от нас като привлечени инвеститори, които ще разчитат на строителния бранш за изпълнение на техните проекти.

 

- Отворена е мярката по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в подкрепа на индустриалните паркове в размер на 212 млн. лв. Какво очаквате от тук нататък? Ще кандидатства ли НКИЗ по Плана и с какви проекти?

- AttractInvestBG е програма за публична подкрепа за развитието на индустриалните паркове с цел привличане на инвестиции, една от най-важните процедури за нас по НПВУ. Разбира се, очаквам да бъдем одобрени в програмата след кандидатстване. НКИЗ управлява 13 проекта, пет от които са паркове в развитие. Излишно е да казвам, че индустриалните паркове, които по своята същност са обекти на голяма площ, за да привлекат инвеститори, трябва да притежават добре изградена вътрешна и довеждаща инфраструктура, да бъдат електрифицирани, да имат газ, вода, достъп до интернет, което изисква изключително сериозен финансов ресурс. Добре е, че дружествата, управляващи индустриалните паркове, ще бъдат подпомогнати в техните усилия със средства от Плана, защото в глобален мащаб на индустриалните зони се гледа като на двигател на икономическото развитие.

 

НКИЗ ще използва финансирането по програмата и по други подобни именно за тази цел – за инфраструктурно развитие и модернизиране на своите паркове. Чрез инвестирането на европейски средства в довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура биха могли да бъдат постигнати целите, заложени в Закона за индустриалните паркове, а именно: да се създаде възможност за изграждане на нови и допълване с необходимата инфраструктура на съществуващи съвременни индустриални паркове и зони с цялата необходима за инвеститорите инфраструктура и благоприятни условия за изпълнение на нови проекти в индустрията в подкрепа на икономическия растеж. По този начин предвиденият в НПВУ финансов ресурс ще бъде използван за привличане на ключови инвестиции и развитие на инвестиционната екосистема в България. Същевременно за стратегическите/ключовите инвеститори ще продължат да се прилагат административните и финансови мерки по Закона за насърчаване на инвестициите.

 

- Беше обявено създаването на държавна икономическа зона Доброславци. Какъв е Вашият коментар и можете ли още нещо да ни разкажете за нея?

- Тази нова икономическа зона с фокус върху автомобилната индустрия се предвижда да бъде изградена на терена на бившето военно летище в с. Доброславци - в близост до столицата и с площ от 290 хектара. С държавна подкрепа и с привличането на стратегически инвеститор тя ще се превърне в индустриален парк, чрез който ще се реализират проекти с висока добавена стойност.

 

- Преди пандемията направихме кръгла маса за икономическа зона Аксаково – какво се случи с тази идея?

- Индустриалната зона в Аксаково, както знаете, е в близост до най-големия ни черноморски град Варна и в тази връзка локацията й е стратегическа. Тази територия предстои да се развива в бъдеще, а парите по Националния план за възстановяване и устойчивост много биха помогнали за реализирането на този проект.

Една индустриална зона в близост до морско пристанище винаги ще привлича инвеститорския интерес. Строителството й все още е в съвсем начален етап поради обективни трудности, които среща местната власт, ние от своя страна сме готови да помогнем с нашия опит. Предстои да подпишем и Меморандум за сътрудничество с община Аксаково.

 

- Какви са инвестиционните намерения на НКИЗ до края на годината?

- Те са много ясни – НКИЗ изпълнява своята инвестиционна и бизнес програма стриктно и последователно, като работи активно по привличането на нови инвестиционни проекти. Една от важните цели за нас е участието по програмата за финансиране на индустриалните паркове по НПВУ, извършване в срок на текущите дейности по поддръжка и разширяване на парковете, сътрудничество с общини и учебни заведения за осъществяване на съвместни инициативи с цел подобряване на икономическата среда на местно ниво и възможностите за трудова заетост.

 

НКИЗ планира да изгради система за видео наблюдение и паркинг на територията на ИП „София – Божурище“ за 100 автомобила. Предвижда се също проектиране и реализация на допълнителни участъци от уличната мрежа на този парк, както и реконструкция и рехабилитация на съществуващи улици и свързаните с тях съоръжения. Освен това в процес на строителство е нова паркова среда и проектиране на производствени халета на неговата територия. Предстои да се реализира и нова електрическа подстанция за нуждите на ИП „София - Божурище“. НКИЗ планира също да предприеме своевременни действия за подобряване инфраструктурата на Индустриален парк „Видин“.

Както стана ясно, предвидените инвестиции в изграждане на нова инфраструктура и рехабилитация на съществуващата такава в парковете, управлявани от НКИЗ, ще допринесе за привличане на български и чужди компании, които да реализират инвестиционни проекти с висока добавена стойност. Това от своя страна ще доведе до значително увеличение на БВП на страната, както и за разкриването на нови работни места.

 

- Водите ли разговори за инвестиции с чужди компании и в какви сфери е интересът им? Как можем да привлечем фирми, които да реализират наистина сериозни проекти у нас?

- Нашите инвеститори са не само от България, но и от чужбина. В ИП „София – Божурище“ имаме такива от Германия, Дания, Гърция, Швейцария. Заявеният интерес от чужди компании е постоянна величина – наскоро имахме запитвания от китайски фирми, които са с традиционно голямо желание да развиват бизнес в България. Освен тях от началото на годината имаме срещи и с инвеститори от Германия и Турция. Сферите на дейност, в които оперират, са разностранни – електроника, производство на опаковки, преработка на зърнени суровини и др.

 

Компаниите съобразяват много неща – локация, инфраструктура, големина на парцела, цена. В парка ни в Бургас, който e наш съвместен проект с общината, предстои да се произвеждат български специализирани бронирани машини и техника. В ИП „Загоре“ до Стара Загора, който управляваме заедно с местната власт там, ще бъде изграден високотехнологичен здравен парк с фокус върху сърдечно-съдовите операции - „Сърце и мозък“.

 

В заключение бих искала да кажа, че България винаги е привличала инвеститорски интерес, нашата цел е да съумеем да го задържим, а за това е необходима много работа по изграждане на социална инфраструктура и поддръжка, както и развиване на инфраструктурата на обектите, които управляваме.

 

- Къде според Вас трябва да се съсредоточат инвестициите?

- Както вече подчертах, за да бъде един индустриален парк истински функционален, той трябва да притежава добре изградена инфраструктура с улици, канализация, газ, ток, интернет, оптика и др. Той на практика е малък град и затова инвестициите в изграждане и доизграждане на вътрешна и довеждаща инфраструктура са необходими. Насочването на вложения капитал освен в техническа инфраструктура, и в подобряване на жизнената и социална среда вътре в парковете, така че да се превърнат в привлекателно място не само за работа, но и за отдих, е наша цел. За хората, които са заети в индустриалния парк, е особено важно той да предлага възможностите, които има и големият град – зелени площи, детски градини, игрища и площадки за стрийт фитнес, заведения за хранене, магазини, както и индустриални и административни обекти, които да предлагат различни услуги – банкови и застрахователни, помещения за събития, срещи и др., да има бизнес центрове, в които да се предлагат социални услуги.

 

Индустриалните паркове имат своя социално-икономически ефект върху отделните региони. Те подпомагат тяхното развитие с акцент върху регионалната интелигентна специализация и конкурентни предимства на региона. Това от своя страна ще насърчи инвестициите в нови сектори на икономиката и такива c висока добавена стойност.

През следващите години предстои да се развие потенциалът ни за разширяване на сътрудничеството с българските общини при реализирането на конкретни проекти, в т.ч. за съдействие от страна на НКИЗ с експертиза или с операторска дейност.

 

- Има ли обозримо бъдеще публично-частното партньорство (ПЧП) на наша почва, или остава за неопределено бъдеще?

- ПЧП може да се дефинира като дълготрайно сътрудничество между публични и частни участници, в което те разработват съвместно продукти или услуги и споделят рискове, разходи и ресурси, свързани със съответните продукти или услуги. До голяма степен ПЧП е приложимо и при строителството на индустриални зони и паркове, защото в тяхното създаване има много от характеристиките на този вид партньорство. Крайната цел при тях е допълнително привличане на частни инвеститори в приоритетни за икономиката сектори.

 

При индустриалните паркове и зони имаме дългосрочна колаборация между публични институции и частни инвеститори. За да бъде това партньорство успешно, страните си споделят риска – разходите по планиране и създаване, узаконяване, административно обслужване през различни институции и изграждане на съпътстващата инфраструктура са за сметка на публичния партньор. Обвързването с локация, инвестициите в производството, намирането на квалифицирана работна сила и обучението й, осигуряването на постоянна заетост са рискове, свързани с частния партньор. Има няколко фактора, от които зависи успехът на едно ПЧП – благоприятна среда за инвестиции, икономическа жизнеспособност, подходящо разпределение на риска, добър финансов пакет, надежден концесионерски консорциум, както и постигане на предвидените резултати, реализиране на дефинираните задачи в процеса на работа и в крайна сметка удовлетворение от управлението на партньорството. Всяка страна взема рационално решение на базата на анализа „разходи-ползи” и въз основа на резултатите от него се създава дългосрочно договорно сътрудничество, което удовлетворява и двете страни.

 

Изброените възможности, които предлага ПЧП, показват, че са напълно приложими и при строителството на индустриалните зони, които са подходящ вариант за реализиране на редица обществени инициативи. Затова при ясен механизъм на задълженията на партниращите си страни ние бихме участвали при изграждането на обекти на този принцип.

 

- Кои са основните проблеми и предизвикателства, пред които сте изправени?

- Целта ни е да реализираме в кратки срокове нашите паркове, да превърнем едно поле в малък град, който има собствен живот, в който работят редица компании. Вярвам, че след време ще ги наричаме „умни“ – това е следващото поколение – smart industrial zones – с фокус върху дигиталните решения и иновациите, които ще бъдат изключително технологично развити. Тези индустриални паркове са модерни пространства, които привличат бизнеса и допринасят значително за устойчивото развитие на градовете. Това е нова за страната ни концепция, поради което НКИЗ се нуждае от „ноу-хау“ как да изгражда и поддържа иновативен дигитален модел на индустриален парк с модерна инфраструктура, която да подпомага иновациите и инвестиционните дейности. За целта през предходните две години НКИЗ взе участие в 2 проекта.

 

Единият е „Стратегическа трансформация в иновативни и дигитални индустриални паркове в България“, в който участвахме по Програма за споделяне на знания и опит 2021/22 - Knowledge Sharing Program (KSP) съвместно с Министерството на икономиката и финансите на Република Корея и Институт за развитие на Корея – Korean Development Institute (KDI). Целта на програмата бе да почерпим опит и добри практики в политиката на управление на високотехнологични паркове. Основната тема на проекта бяха иновациите и дигиталните технологии като ключ към развитието на индустриалните паркове.

 

Другият е по Програма „Цифрова Европа“ за европейски иновационни хъбове, конкурс на тема „Digital- 2021 – EDIH – 01 – INITIAL – Изграждане на първоначална мрежа от европейски цифрови иновационни хъбове“. Предвижда създаване на Европейски център за цифрови иновации с името „Регионален център за цифрови решения и иновации НЦИЗ“ на територията на Индустриален парк „София – Божурище“. Проектът има за цел да се построи иновативна цифрова инфраструктура, подпомагаща дигиталната трансформация на компании в областта, предимно МСП, както и организации от публичния сектор с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност. От страна на НКИЗ беше направено предварително проучване за интереса на инвеститорите в ИП „София – Божурище“ относно използването на услуги за 3D принтиране, които ще предоставят на потребителите лазерна визуализация на сгради, машини и нови продукти и услуги, преди да бъдат пуснати в експлоатация. Изграждането на такъв вид лаборатории за виртуална реалност на територията на даден индустриален парк е в унисон с концепцията за т.нар. умна зона.

 

- Как гледате на инициативата за организиране на кръгла маса съвместно от КСБ, НКИЗ и в. „Строител“ за обмяна на добри практики и опит и дискутиране на перспективите за развитие на индустриалните зони в България?

- Разбира се, форуми и работни срещи, на които да могат да се обсъдят актуалните теми и възможности, винаги са полезни. Независимо от формáта на срещата, изразявам своята готовност за партньорски отношения с представители на строителния бранш, тъй като смятам, че имаме общи цели и ако гледаме в една посока, резултатите няма да закъснеят.

 

- Какви са предизвикателствата в управлението на един държавен индустриален парк?

- Като публично предприятие НКИЗ е длъжно да спазва приложимата правна рамка (ЗПСК, ЗПП, ЗИП) и произтичащите от нея правила и процедури. Това е нелека задача, тъй като освен необходимостта от административно (кадрово) обезпечаване на изпълнението на процедурите НКИЗ следва да си сътрудничи с редица други държавни органи и зависи от тяхната оперативност. Затова едно от основните предизвикателства в управлението на един държавен индустриален парк е да се осигури бърза реализация на всички административни стъпки и процеси. В това отношение създаването на благоприятна и конкурентна среда за инвестиране в България безспорно е обусловено от ясна нормативна уредба с облекчени процедури и условия. В тази връзка следва да се работи върху прецизиране и допълване на нормативната уредба и синхронизиране действията на въвлечените институции, така че държавните индустриални паркове да се превърнат в още по-привлекателно място за реализиране на инвестиционни проекти.

 

Мениджмънтът на един индустриален парк е изправен и пред още едно интересно предизвикателство – да създаде затворена и сигурна система от инвеститори, които имат различни интереси и сфери на реализация, но попадат в една обща територия. Последното изисква непрекъсната ефективна комуникация с всички страни.

 

Важно е да подчертая, че освен да осигури адекватна довеждаща инфраструктура и да поддържа добра жизнена среда на територията на даден парк, НКИЗ се стреми да осигури и други „привилегии“ за инвеститорите. Например да стимулира естествени синергии между фирмите и скъсени вериги на доставка, като създава условия за затваряне на цикъла на съществуващите в парка производства чрез привличане на инвестиции в нови взаимосвързани производства. На територията на ИП „София – Божурище“ съществуват няколко успешни примера за концентриране дейността на взаимосвързани производства в една локация, което води до намаляване себестойността на единица продукт.

 

Сред приоритетите, които ръководството на НКИЗ си поставя, е и да действа като своеобразен „мост“ между инвеститорите и техните партньори при реализацията на отделните проекти. От една страна, това е строителният бранш, пред който стои задачата да застрои само в рамките на ИП „София – Божурище“ обща разгъната площ от над 107 хил. кв. м. От друга страна, НКИЗ си партнира активно с редица университети и професионални гимназии, за да осигури двупосочна връзка между младите кадри и компаниите инвеститори, опериращи в индустриалните паркове и зони, с цел преодоляване на проблема с дефицита на работна ръка. Примерите не спират дотук. Ролята на НКИЗ е многостранна и се развива динамично според променящата се среда.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!    

 


Еврохолд

От категорията

Филиз Хюсменова: И не, не всичко е позволено в името на постигането на целите!

Филиз Хюсменова: Никой в ДПС не е поставян в неблагоприятно положение заради етническата си принадлежност-Filiz-Hyusmenova-vdigna-rezultata-na-DPS-vav-Varna-s-blizo-1000-glasa_1680521504.jpg

Никой в ДПС не е поставян в неблагоприятно положение заради етническата си ...

12 юли 2024 | 23:17

Politico: Орбан възражда Хабсбургската империя

Politico: Орбан възражда Хабсбургската империя-Politico--Orban-vazrazhda-Habsburgskata-imperiya_1720817362.jpg

Въпреки че французите ще имат най-голямата делегация в групата с 30 ...

12 юли 2024 | 23:48

Огнян Минчев: Демократите се обединяват около оттеглянето на Байдън

Огнян Минчев: Демократите се обединяват около оттеглянето на Байдън-1648148822.png

"Байдън демонстрира вече станалите твърде печално известни свои слабости, ...

13 юли 2024 | 11:35

Социологът Елена Дариева: Конфликтът в ДПС тепърва ще ескалира и ще се ожесточава

Социологът Елена Дариева: Конфликтът в ДПС тепърва ще ескалира и ще се ожесточава-1632225889.png

Пеевски се еманципира от довчерашния си опекун Ахмед Доган и е склонен да ...

13 юли 2024 | 07:39

НАЙ-ВАЖНОТО

НАТО вече не говори за победата на Украйна. Натискаха България да прави отстъпки за Северна Македония

Каракачанов: Kабинет от признати експерти за 9-12 месеца ще стабилизира страната

Каракачанов: Kабинет от признати експерти за 9-12 месеца ще стабилизира страната-Karakachanov_1714646531.jpg

13 юли 2024 | 23:51

В този парламент няма проевропейско, антикорупционно мнозинство

Асен Василев: Ще бъде невъзможно да се състави правителство

Асен Василев: Ще бъде невъзможно да се състави правителство-Asen-Vasilev-otkroveno--Nie-ne-sme-produkt-na-Radev--Nie-sme-produkt-na-Niki-Denkov-_1717051849.jpg

По-рано Николай Денков заяви, че този парламент е като "плаващи ...

13 юли 2024 | 13:34

Виждането на БСП за надпартийно, експертно, срочно и програмно правителство

Атанас Зафиров: Ако Денков отиде за втория мандат, разговорът с нас е приключен

Атанас Зафиров: Ако Денков отиде за втория мандат, разговорът с нас е приключен-Atanas-Zafirov-pozdravi-Frenskata-sotsialisticheska-partiya-za-izbornata-pobeda_1720601694.png

Роенето на партиите обаче, по думите му, било показателно за състоянието, в ...

13 юли 2024 | 18:37

Те се скараха, защото са мъже. Ако единият нямаше характер, нямаше да се скарат изобщо, каза той

Диригентът Йордан Камджалов: Не съжалявам, че запознах Ивелин Михайлов и Николай Марков

Диригентът Йордан Камджалов: Не съжалявам, че запознах Ивелин Михайлов и Николай Марков-1599740864.jpg

Маестрото разказа за срещата на двамата, като инициативата е била на Марков за ...

13 юли 2024 | 15:18

Той призна, че поглеждайки към парламента, вижда тежка криза на политическата система

Плевнелиев прогнозира: Идват седмите избори в рамите на по-малко от четири години

Плевнелиев прогнозира: Идват седмите избори в рамите на по-малко от четири години-Plevneliev--Neka-se-pouchim-ot-istoriyata--da-ya-pazim-i-da-se-otnasyame-s-dostoynstvo-kam-nashite-lideri_1716991454.jpg

Когато системните политически партии се разпадат, идва популизъм. Дългосрочно ...

13 юли 2024 | 09:55

Във Вашингтон българската делегация се водеше от служебният премиер Димитър Главчев

България и още седем държави в НАТО не подкрепиха помощ за Украйна до победа

Срещата на върха на НАТО. България и още седем държави в НАТО не подкрепиха помощ за Украйна до победа-algariya-i-oshte-sedem-darzhavi-v-NATO-ne-podkrepiha-pomosht-za-Ukrayna-do-pobeda_1720840806.jpg

Пактът включва пакет от инициативи, както и ангажимент за помощ към Украйна, ...

13 юли 2024 | 06:18

ДПС е част от националната сигурност, кризата там изправи в ступор държавата, заяви журналистът

Велева: Доган трябва да се върне в оперативното ръководство на ДПС, той е в сърцата на депесарите
(Видео)

Валерия Велева: Доган трябва да се върне в оперативното ръководство на ДПС-Valeriya-Veleva--Dogan-tryabva-da-se-varne-v-operativnoto-rakovodstvo-na-DPS_1720881861.png

ДПС е партията на Доган, и той не може да я дава на концесия, да й слага лидер ...

13 юли 2024 | 17:43

Тръмп и Орбан са твърде близки на основата на своята опозиция срещу либералното статукво в Америка и Европа

Огнян Минчев: Демократите се обединяват около оттеглянето на Байдън

Огнян Минчев: Демократите се обединяват около оттеглянето на Байдън-1648148822.png

"Байдън демонстрира вече станалите твърде печално известни свои слабости, ...

13 юли 2024 | 11:35

В коалицията ПП-ДБ има разделение по въпроса как да се постъпи с втория мандат

Социологът Елена Дариева: Конфликтът в ДПС тепърва ще ескалира и ще се ожесточава

Социологът Елена Дариева: Конфликтът в ДПС тепърва ще ескалира и ще се ожесточава-1632225889.png

Пеевски се еманципира от довчерашния си опекун Ахмед Доган и е склонен да ...

13 юли 2024 | 07:39