- Г-н Софиянски, докато се занимавахме с горещи вътрешнопартийни събития - кой кого гони от властта и кой остава, страната пое нов дълг от 2 милиарда евро. Тревожи ли ви дълговата спирала, в която влизаме?
- Самото използване на дълговите инструменти не ме тревожи, а как използваме парите. Притеснително е, че дълговата експозиция на България се увеличава непрекъснато, без да има адекватен растеж на БВП. Принципът е заемът да осигурява развитие и да се гледа през ръста на БВП. Тоест въпросът е как ще се похара взетото, за да създам работни места, да произведа повече и да платя повече заплати.
- Ясно ли е в момента за какво се взимат новите милиарди?
- Това е проблемът. Когато София емитира еврооблигации за 50 милиона, зад тях стоеше списък от проекти. С тях оправихме бул. „Христо Ботев“, взривихме моста на ул. „Опълченска“ и т. н. Банките, които ни финансираха, знаеха за какво ще отидат парите. Използвахме и други механизми, но така или иначе на третата година, когато еврооблигациите изтекоха, ги върнахме до евроцент. В този период тези пари не само си покриха доходността, а продължиха да създават приходи на общината. Зоната, където премахнахме стария мост на ул. „Опълченска“, се оживи, промени се, стойността на имотите се покачи, постъпленията в бюджета на общината и заетостта – също.
- Самият факт, че сме влезли в дългова спирала, не е ли сигнал, че не използаме парите по правилния начин?
- Означава, че липсват резултатите. Освен до инвестиционните цели дълговата криза опира и до проблема за използването на еврофондовете. В новия програмен период миналата година е нулева. Усвоили сме нула от еврофондовете! Това, което отчитаме, е от предходния програмен период. Когато той изтече, го завършихме на 24-то място в ЕС. Две години след това усвоявахме още от тях и до миналата година точно тях отчитахме. Но за 2015-а имахме нови пари, а цялата администрация беше заета да довърши останалите. Логиката е точно обратната. Ние сме на последно място в Европейския съюз по всички стопански и икономически показатели. Дори новоприета Хърватия е далеч преди нас. Когато си последен и имаш сериозен финансов потенциал, ти не можеш да бъдеш 24-ти по усвояване. Трябва да бъдеш първи. Първи! Логиката на еврофондовете е изравняване на стандарта на живот. Ако искаш да си изравняваш стандарта, трябва да усвояваш повече. Ако си последен в едно състезание, но не искаш да е така, какво трябва да направиш, за да си промениш позицията? Да тичаш по-бързо от другите.
- Властта обаче сякаш е заета със самата себе си. Старата десница очевидно не може да преболедува вируса са непрекъснатото разделение и неразбирателство. Как ще коментирате, че Реформаторският блок е пред разпад и губи доверие, а ДСБ хем е в опозиция, хем е във властта като част от блока?
- За мен има едно просто обяснение – правителството е ляво ориентирано. Това личи в говоренето от първо лице - „аз направих това“, „аз направих друго“, което е присъщо на лявата идеология. Към това трябва да добавим и силната тежест, която има партията на Георги Първанов в правителството.
- Силна тежест?! АБВ има само един министър.
- Да, силна. Първо Румен Петков каза, че кадрите на ДСБ трябвало да се махат от властта. Три дни по-късно групата на ГЕРБ скочи.
Целият начин на действие на правителството подсказва, че е ляво ориентирано, включително дълговата експозиция. Преди 26 години България не фалира политически, Тодор Живков не падна по политически причини, защото ние нямахме достатъчно сили да се преборим с режима политически. Комунизмът в България си отиде по икономически причини. Ние фалирахме и това се знае. Достатъчно е да припомним мораториума на Андрей Луканов върху външния дълг.
Сега пак вървим към увеличаване на дълговата експозиция, еднолично и неясно се разпределят средствата, подценява се собственото развитие и генерирането на собствени приходи.
Това очевидно не е по вкуса на част от реформаторите. Олевяването и силното присъствие на бивши членове на комунистическата партия силно разочарова част от ДСБ. Това е генезисът на желанието им да се разграничат от управлението. Тук идва и нещо симптоматично – самите реплики подсказват начина, по който се формира правителството.
- Какво имате предвид?
- Правителството е парцелирано, там не се отива заради доказани способности, държавната администрация не се гради по професионални критерии, а по партийни. Ето това е лявото. Кому са необходими политическите кабинети?! Всяко министерство има политически кабинет. Това е комунизъм на квадрат! Едно време в България имаше две паралелни структури – Политбюро и Държавен съвет, и навсякъде имаше един държавен и един партийно отговорен служител.
Каква политика осъществяват политическите кабинети сега? Тъй като няма идеология и няма яснота, очевидно те реализират партийна политика. Не може да се говори за хора на Радан Кънев, на Николай Ненчев или на Бойко Борисов. Един държавен служител не може да бъде нечий друг служител, освен на България.
- Смущава ли ви поведението на ДСБ и на Радан Кънев?
- Много неща ме смущават в поведението им. Най-вече – липсата на категоричност в позицията. Щом ДСБ са решили да бъдат в опозиция, нека бъдат в опозиция. Да дойдат при нас! Ние сме опозиция от първия момент.
- Ще видим дали ще приемат шеговитата ви покана, г-н Софиянски. Очакваше се конгресът им да вземе решение за напускане на Реформаторския блок, но това не стана.
- Не искам да влизам в логиката на партийната им позиция. Важното за мен е, че им липсва категоричност. Нещата вече са толкова болезнено назрели, че една категорична стъпка би била напускане на парламента.
- Вие вярвате ли, че ДСБ остават в РБ, защото искат да продължат да влияят на колегите си или целта им е прагматична - да се преборят за марката Реформаторски блок?
- Самото структуриране на Реформаторския блок предопредели неговото бъдеще. Липсва хомогенност, идеология, цел. Ако за цел можем да приемем прескачането на бариерата от 4% и влизането в парламента, то тя е постигната. Но следващата цел изчезна. Реформата стана абстрактна, изтъркана дума без никакво съдържание.
- Ще бъде ли създаден според вас анонсираният антикорупционен блок и кой да влезе в него? Запътили са се и формации с ляв генезис, като „Движение 21“ на Татяна Дончева, „Нормална държава“ на Георги Кадиев.
- Големите проблеми на България не са съдебната система и корупцията. Големият проблем е липсата на икономическо развитие.
Проблемите в съдебната система и корупцията частично допринасят за слабото стопанско развитие на страната. Липсва идеята. На корупцията и на съдебната система им е лесно да пречат, защото няма на какво – няма идея, няма развитие.
За съжаление, от 2000 година насам и особено след приемането ни в ЕС, ние имаме две управляващи формации – едната на Борисов, другата на Станишев. Нито единият, нито другият показаха качества и виждания за развитието на страната.
Бедността е най-големият проблем на България. Корупцията и съдебната система спомагат до известна степен. Но бедността се дължи на липсата на нормално и правилно управление на страната.
Време е да си зададем въпроса: защо страни като Прибалтийските републики, като Словакия, Словения, Хърватско успяха да тръгнат напред и да се развиват, а ние - не? Защо техните правителства осигуриха не просто добър стандарт на гражданите си, а един непрекъснато подобряващ се стандарт и се отдалечават от нас? Защо Румъния ни изпревари?
Отговорът на тези въпроси е лесен: липса на адекватно и можещо управление. Слаб управленски потенциал, ниска квалификация, липса на идеи, на познания как да изминеш пътя така, че да надминеш другите. Съдебната система и корупцията са само части от този проблем.
- Има ли изход от ситуацията?
- Има. Този изход е ново мнозинство от можещи млади хора и хора с управленски опит, които да изградят ново и ефективно обществено устройство. Да се разпределят по-правилно пълномощията и отговорностите между отделните институции. Един намален Министерски съвет с точно определени и конкретни функции, ново регионално деление на България, така че да се осигури ефективността на местното самоуправление, повече пълномощия на президентската институция в сферата на вътрешата и външната сигурност и нов икономически модел за развитие на страната, който да се гради върху ускорен ръст на БВП.
12877 | 24 март 2016 | 10:16
Мобилна верси
RSS
