От 2013 г., когато у нас започна да действа т.нар. национален механизъм за обезщетяване на пострадалите от мудно правосъдие, досега държавата е изплатила 1 374 054 лв. обезщетения по този параграф. Това отчете вчера главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Заявленията срещу бавните дела се разглеждат от специално звено на Инспектората, което ги пресява. Споразуменията се сключват от министъра на правосъдието. Максималната възможна сума е 10 000 лв. Ако пострадалите откажат, може да заведат дела в съда. Възможността за получаване на обезщетения у нас бе въведена по изрично настояване на Евросъда по човешките права в Страсбург по първото пилотно дело срещу България.
Все повече хора използват тази възможност, сочи статистиката на инспекторите. Така от 2013 г. досега са сключени общо 484 споразумения. Като през самата 2013 г. са били подадени 806 заявления и сключени 101 споразумения за 270 260 лв. През 2014 г. споразуменията са 215 срещу 645 300 лв. обезщетения. За първите шест месеца на 2015 г. правосъдният министър е сключил 168 споразумения за 458 494 лв.
Отделно хазната дължи около 4 млн. лв. за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Става дума за заведени и спечелени дела пред съдилищата от страната.
Въпросът бе обсъден на кръгла маса на тема „Инспекторатът към ВСС - обект или субект на съдебната реформа в България“. Представляващата Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова предупреди, че в повечето случаи забавянията по дела се дължат не на съдиите, а на спиране на разследванията до издирване на извършителя, издирване на подсъдими и т.н.
В отчетния си доклад за 2014 г. Инспекторатът бе извадил наяве рекорди от безхаберие. В него се цитираше, че наказателно дело за изнасилване и закана с убийство, образувано още през 1989 г., се е точило 24 години и 6 месеца и накрая е било прекратено от прокуратурата заради изтекла давност. Спор за собственост е траял 21 години, 6 месеца и 18 дни, а процес за делба - 20 години и 8 месеца.