19484 | 15 ян. 2015 | 14:23

На чии интереси служат президентът Плевнелиев и министър Ненчев

Автор: О.з. полк. Чавдар Борачев*

Наскоро ние, военните разузнавачи от запаса и резерва, се обърнахме с декларация към родните управници - президента, председателя на Народното събрание, премиера, главния прокурор и председателя на Конституционния съд. Поискахме от тях най-сетне да се приключи с темата за досиетата, която разделя и противопоставя българските граждани. Настояхме да започне разследване на комисията по досиетата за нарушения на закона, след което да бъде закрита, защото е изчерпала предназначението си. Настояхме още прокуратурата да се самосезира и да потърси отговорност от министъра на отбраната г-н Николай Ненчев за набеждаване на военното разузнаване и на неговите служители в извършване на престъпление. Поисках­ме и неговата оставка. Всъщност

причините за
въпросната декларация не са от вчера

Още на 2 декември 2013 г. на пресконференция на Асоциацията на разузнавачите от запаса, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и други сродни организации беше представено писмо до председателя на парламента с искане за закриване на комисията на Евтим Костадинов, защото няма законови основания за нейното съществуване. Това вероятно обезпокои някои среди, които не са заинтересовани от правилния прочит на закона. През цялата 2014 г. представители на различни държавни институции начело с президента Росен Плевнелиев водеха една зле прикрита война с военното разузнаване. И всичкото това под формата на „загриженост“ истината да излезе наяве.

За каква истина става въпрос? През февруари миналата година държавният глава настоя НРС и служба „Военна информация“ на МО да предадат всички архивни материали. Но това бе „изстрел във въздуха“ - двете разузнавателни централи вече бяха изпълнили изискванията на закона. Всъщност с това изяв­ление държавният глава апелира за нещо, което не влиза в юрисдикцията на закона за досиетата - служба „Военна информация“ да предаде архивни единици за чужди граждани, работили за нея.

А те не са предмет на този закон. По-късно темата бе подета и от служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов. Той се закани да смени сегашния шеф на военното разузнаване г-н Веселин Иванов, защото отказа да предаде досиетата на чуждите агенти и сътрудници. Тоест отказа да наруши закона. Сегашният военен министър Николай Ненчев пък на конгреса на ДСБ на 29 ноември 2014 г. обяви: „Имам волята да изпълня конституционните си задължения и съгласно закона ще предам досиетата от контрараз… от външното разузнаване, от военното разузнаване (това са точните думи по диктофонен запис - б.а.), за да стане ясно всичко онова, което се е вършело. И аз съм убеден, че то не е било вършено в името на българския народ, а е било вършено в името на друга държава и в името на друго разузнаване.“ Явно министър Ненчев си няма понятие какво е това военностратегическо разузнаване, щом като едва при третия опит произнесе правилно термина военно разузнаване.

Военните разузнавачи, както всички офицери от армията, сме се клели във вярност към родината, а тя за всички е една. Освен това военното разузнаване като армейска структура се подчинява на закона за отбраната. В този смисъл законът за досиетата е лустрационен, защото обявява част от армията за репресивен апарат, като я приравнява към структурите на бившата ДС. А това е пълен абсурд.
Ако имаха воля,

политиците отдавна трябваше да реагират

на това недомислие, сътворено от самите тях. Затова се обърнахме към главния прокурор Сотир Цацаров и вицепрезидента Маргарита Попова. Алармирахме прокуратурата, защото нейно основно задължение е да бди за спазване на законите в страната от абсолютно всички граждани, независимо от техните посто­ве. Г-н Ненчев обяви, че българското военно разузнаване е работило за друга държава. Това не е ли обвинение към нас и интересно как ще го докаже? Не е ли набеждаване на българските военни разузнавачи в предателство и държавна измяна? А доколкото ми е известно за набеждаване се носи съдебна отговорност. Освен това намеренията на сегашния министър на отбраната да предаде на Евтим Костадинов досиетата на чуждите граждани, работили за нас, също прекрачват правните рамки на закона за досиетата, а това също е наказуемо. Обърнахме се и към г-жа Маргарита Попова, защото тя е опитен и доказал се юрист, който не се бои да отстоява истината, колкото и да е горчива.

Нека поясня и друго. Пълното наименование на т.нар. закон за досиетата е Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При по-внимателен прочит се вижда, че самото заглавие е сбъркано. В Българската армия никога не е имало разузнавателни служби, а поделения. Те винаги са били част от войската и са попадали под юрисдикцията на Закона за отбраната и въоръжените сили - както преди, така и сега. В армията имаше Разузнавателно управление към Генералния щаб (РУ-ГЩ). Задачите му се поставяха от началника на Генщаба, а сега от началника на отбраната. Военното разузнаване е вид бойно осигуряване като инженерното, химическото, артилерийското, авиационното и т.н.

Казвам тези неща, защото масовият читател не ги знае. Затова управлението получаваше задачи от Генералния щаб за разкриване на признаци за евентуално нападение срещу България, какви са схващанията на военното ръководство на противника за

водене на съвременна война

изграждането на чуждите въоръжени сили, техния числен състав, организация на бойните единици, тяхната дислокация и превъоръжаване с нова бойна техника, възможностите на военно-икономическия потенциал на противника, какви сили разполага на нашия театър на военните действия, къде са неговите военни и складови бази и особено къде съхранява ядрените оръжия.

Мога да изброявам още дълго. Някой вижда ли в тези задачи репресивни действия вътре в България срещу собствения ни народ? Има ли в тях признаци на доносничество и подслушване? Защо тогава сме поставени под този знаменател? По груби сметки в разузнавателните поделения на армията са преминали от 50 000 до 70 000 военни - войници, сержанти и офицери. Всички те, особено бойците, които отбиваха воинския си дълг и защитаваха суверенитета на България, доносници ли са? Без тези три понятия - суверенитет, териториална цялост и национална сигурност, България не може да съществува. А сега този закон слага печата на предателството върху имената на тези честни воини.

И още нещо много важно. В самото име на закона изрично е записано, че той се отнася само за български граждани. Защо тогава някои политици искат да се извадят и досиетата на чуждите? Това вече е съмнително и основателно буди подозрения за обслужване на нечии интереси. Което е доста опасно и рано или късно ще се превърне в бумеранг, който ще ни удари. Последствията ще са много сериозни за националната сигурност на държавата. Затова апелираме към прокуратурата да се събуди и да погледне истината в очите, докато не е станало късно. Тя не вижда ли, че крадецът вика дръжте крадеца.

Нека управниците ни знаят, че няма да се откажем от борбата за справедливо решаване на въпроса, свързан с прилагането на закона и действията на комисията за досиетата. Ние, военните разузнавачи от запаса и резерва, сме български офицери. Решени сме да се борим докрай. Ако родните институции не реагират адекватно, ще се обърнем към международните.

В крайна сметка няма какво да губим. Искам да припомня един момент на гордост за нас, българите. На 8 април 1964 г. полк. Пеньо Пенев от военното разузнаване, който прекарва девет години в турските затвори, е разменен срещу девет турски агенти, хванати и осъдени у нас. Толкова висока цена са поискали за него турците. Когато напуска чуждата територия, турският граничен караул е построен и взема оръжието „За почест“ в негова чест. Този човек още е жив, но и до ден днешен няма държавно отличие. 

---------

*Авторът е председател на Клуб „Военно разузнаване - ветерани“ при Съюза на офицерите и сержантите от запаса и е бивш кадрови офицер от служба „Военна информация“ на МО.