24353 | 21 юли 2015 | 12:10

Българската Сметна палата е една от първите институции, създадени след Освобождението. Първите ни законотворци са си давали сметка, че контролът над държавните сметки от независима и компетентна Върховна сметна палата е условие за просперитета на княжеството.

На 14 декември 1880 г. е приет първият закон и така започва летописът на българската Сметна палата. Двама големи български политици имат принос за него. Проектът е внесен от министъра на финансите Петко Каравелов, а при подготовката му цялата си енергия влага Стефан Стамболов който от 1884 до 1886 г. оглавява Народното събрание, а от 1 септември 1887 до 31 май 1894 г. е министър-председател на Княжество България.

Текстът на законопроекта е твърде кратък, състои се от девет члена и щатна таблица. По време на разискванията по приемането му се изтъква, че не бива „да се позволява изразходването на нито един сантим, който не е предвиден в бюджета“.
При прохождането си Върховната сметна палата има седемчленен състав: председател, петима членове и един член делопроизводител. Тя обаче подготвя доклад, от който се разбира, че до 1 март 1879 г. държавата няма бюджет.

Само две години след приемането на първия закон, на 15 февруари 1883 г. е приет втори. Вносител на проекта е министърът на финансите Григор Начович, политически опонент на либерала Петко Каравелов. В аналите на българската Сметна палата остава с клеймото на политик, погазил независимостта й, защото с този закон назначаването и уволняването на председателя и на съветниците (членовете) на Сметната палата на практика става от министъра на финансите вместо от парламента.

От друга страна обаче, законът разширява правомощията на институцията. Сметната палата всяка година е задължена

„да поднася на Негово Величество“ годишен доклад.

За първи път на Сметната палата се възлагат три задължения: да проверява не само паричната, но и държавната веществена отчетност и управлението на складовете. Въвежда се длъжността „прокурор“, чиято главна задача е да защитава публичния интерес.

След изборите за Четвърто обикновено народно събрание побеждават либералите, управлението на държавата е поето пак от Петко Каравелов, който едновременно е премиер и финансов министър. Желанието му да усъвършенства държавния контрол продължава да е все така жизнено. В средата на януари 1885 г. е приет третият закон за Върховната сметна палата, който е в сила четири десетилетия. Контролът отново се поставя в пълна независимост от правителството.

На 2 декември 1888 г. Фердинанд подписва допълнение към закона, с което палатата се задължава да извършва предварителна проверка и да издава визи на всички платежни заповеди по държавния бюджет. Така се въвежда предварителната форма на контрол в дейността на Върховната сметна палата.

От 1925 до 1948 г. действа четвъртият закон, с който се децентрализира осъществяваният от Сметната палата контрол. Създават се окръжни сметни палати в административните окръзи.

В навечерието на Втората световна война през март 1939 г. българският парламент приема Закон за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време. При всяка българска армия се учредява по една войскова сметна палата като секция на Върховната сметна палата. Нейната задача е да извършва окончателна проверка и

отчитане на войсковите разходи във военно време

Правомощията по контрола на разходите са в две насоки в зависимост от това дали се правят на фронта или в тила.

Разходите, които контролират войсковите сметни палати, се групират в три категории: за заплати и други лични парични възнаграждения; за прехранването на хората и добитъка; всички останали видове веществени и други разходи за снабдяването и поддържането на войската.

Четирима български писатели са част от историята на Сметната палата, защото са били нейни служители. Това са поетът Димчо Дебелянов; Дамян Калфов - автор на къси анекдотични разкази и комедийни драми; Ботьо Савов - екзотичен поет и белетрист символист; Тома Измирлиев - самобитен творец, хуморист, брат на Христо Смирненски.

Димчо Дебелянов (1887-1916) постъпва в Сметната палата през 1914 г. като докладчик. Преживяванията му са вълнуващо описани от Димка Дебелянова Каролева в художествено-биографичната книга „Живях в заключени простори“ (издателство „Български писател“, София, 1998 г.). В нея се казва, че за да постъпи на работа, Дебелянов „купува на изплащане костюм за 35 лева от магазин „България“‚ поправя изкривените си обувки“. На сестра си той споделя още: „Пиша не от някое кафене‚ а от канцеларията‚ като порядъчен и солиден чиновник. Пети ден как ходя в 8 часа на работа и излизам в 12‚ отивам пак в 2 и излизам в 6. (Веднъж-два пъти бягах‚ ама нищо…) Животът в канцеларията не прилича на тоя из улиците. Тука е и тихо‚ и скучно‚ и душно. За да бъда прав‚ трябва да кажа‚ че е топло‚ докато вън е много студено…“

Обещали на Дебелянов заплата 175 лв.‚ но му плащали 145. Парите били прилични за нормален живот, но веднага го заобиколили безпарични „творци“ приятели‚ за които било еснафщина

да си губят времето над деловодителските книги

в някое учреждение. Така със сигурната си чиновническа заплата Дебелянов подпомагал приятелите си и не винаги след това имал пари за себе си.

Трудна за Димчо Дебелянов е 1915 година. В писмо до Гео Милев той се оплаква от „тази малка и зла София“‚ която ненавижда. Така чувства поетът столицата ни в тревожните месеци малко преди България да се намеси във войната. Дебелянов остава в Сметната палата‚ освободен от мобилизация. Съвестта обаче не му дава дълго да стои „на завет“, иска да отиде доброволец. „Той много страдаше - пише писателят Димитър Подвързачов‚ - че бяха го оставили временно в София заради службата му в Сметната палата‚ а випускниците му бяха вече на фронта. Страдаше до сълзи - като че ли той бе виновен за това... Замина на фронта с радост…“

В Сметната палата намира препитанието си и Тома Измирлиев (1895-1935), брат на големия български поет Христо Смирненски.

След априлските събития през 1925 г. Тома Измирлиев е преследван от тогавашната власт и се заселва в Хасково. Тук работи в Окръжната сметна палата. През юли 1932 г. той се премества на работа в Софийската областна сметна палата.
На 2 октомври 1991 г. е последното заседание на Седмото велико народно събрание. В дневния му ред е възстановяването на българската върховна одитна институция повече от четири десетилетия. Законопроектът е приет, но той има зла участ. След осем дни е приложено отлагателното вето на президента Желю Желев и законът е върнат за ново обсъждане в парламента, който междувременно вече е разпуснат. С този акт увисва във въздуха и избраният председател на палатата - проф. д-р Михаил Динев.

Така се стига до 7 юли 1995 г., когато на първо четене са приети два законопроекта за Сметната палата. Председателят на комисията по бюджет и финанси Георги Николов, бъдещ председател на Сметната палата, докладва по тях. Законът е приет на 27 юли 1995 г.

Заповед №1 за първата проверка, която извършва Сметната палата, е под­писана на 2 юли 1996 г. Тя се осъществява от първите назначени 17 инспектори в институцията. Задачата е проверка на приходите по бюджета на социалното осигуряване и извънбюджетните сметки на НОИ за първото полугодие на 1996 г.

Досега в историята на Сметната палата са вписани 12 души, които са я оглавявали. В двайсетгодишната хроника след възстановяването на палатата начело застават още проф. Валери Димитров, Лидия Руменова и Цветан Цветков.

Първият бюджет, гласуван от Народното събрание, е за 1880/1881 г.

Първият бюджет, гласуван от Народното събрание, е за 1880/1881 г. Преди него бившето окупационно управление съставя Сметка за разходите и приходите в княжеството за перио­да от 1 март 1879 до 1 март 1880 г. Върховната сметна палата решава да провери приходо-разходните сметки за финансовата 1879/1880 г. Проверката се съсредоточава върху бюджетните приходи. Разходната част на бюджета остава на втори план, защото „има много нередовности за разяснение“.

В доклада има доста забележки по приходните параграфи и алинеи на бюджета. Включени са поземленият налог вместо десятъка (ошура), налогът на овците и козите (беглик), акцизът от суров тютюн (мурурие), доходът от продажба на бандероли, акцизът (шаран-гюмрюк, винерич) от вино, спирт и бира, патентът за право продавание вино и ракия (русатие), за право търгувание в дюкени, магазини и други открити помещения, гербовият сбор и др. За имуществото докладът е лаконичен: „По государствените имущества не може да ся каже нищо положително, понеже те не са още приведени в известие, което ся вижда от разменената между палатата и Министерството на финансите преписка.“

За критика са и отчетите за получаваните приходи от митниците. Според доклада тук дефицитът е значителен. Любопитство предизвиква и настойчивото желание на палатата да получи оправдателни документи за това колко е похарчено за депеши (телеграми) и за абонирането за вестници.

През 1947 г. институцията е ликвидирана

На 17 октомври 1947 г. Министерският съвет приема постановление за одобряване на редовния и извънреден бюджет на държавата за финансовата 1948 година. В тези дни се взема и унищожителното решение до края на 1947 г. да се закрие Върховната сметна палата.

На 20 април 1948 г. окончателното умъртвяване на институцията се извършва с Наредбата на Министерството на финансите за ликвидиране на службите на областните сметни палати. Тя повелява от 1 май 1948 г. областните сметни палати да преустановят упражнявания от тях контрол върху бюджетите на градските и селските общински управи.

Два проектозакона за Сметната палата са официално внесени в Народното събрание през декември 1990 г., а през март 1991 г. парламентарната комисия по икономическа политика решава да ги разгледа.