25930 | 14 май 2015 | 08:39

На деветата година от гибелта на Деница и Петрина шестият поред прокурор се сети да търси нов виновник

Четириетажна сграда, обявена за паметник на културата, рухва в центъра на София. Облак прах покрива малката уличка „Алабин“. Пелената се вдига, ужасените очевидци виждат малко сребристо „Пежо“, затрупано с тонове железа и тухли. Вътре са две момичета.

Датата е 19 септември 2006 г., последният ден от живота на Деница Ченишева (26 г.) и приятелката й Петрина Христова (24 г.). Оттогава изминаха почти 9 години. Девет години, в които близките на жертвите водят обречена битка за истината, не спират да търсят виновните, но вече нямат надежда да ги видят в затвора. По делото за причиняване на смърт по непредпазливост се смениха шестима прокурори, но то така и не стигна до съд.

На деветата година от трагедията „Алабин“ последният прокурор по делото - Милко Момчев, тръгва да го нарежда посвоему. Той има свой прочит на събитията от фаталния 19 септември 2006 г. Тогава в сградата на „Алабин“ тече ремонт.

Като начало обвинителят тихомълком е прекратил наказателното производство срещу един от двамата обвиняеми – управителя и собственик на фирмата, чиято е сградата, Георги Кирчев. След две години умуване магистратът преценил, че срещу Кирчев няма доказателства да е причинил смъртта на двете момичета, дори и по непредпазливост (по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс). Срещу втория обвиняем - инж. Петър Петров, нает да контролира ремонта в обекта, обаче разследването трябвало да продължи.

Най-същностното откритие на прокурора Момчев е, че към отговорност трябва да се привлече още един човек – някогашният шеф на бригадата, извършвала строителни дейности в сградата на „Алабин“, Манчо Антонов. А понеже местонахождението на Антонов е неизвестно, обвинителят е написал постановление за спиране на делото.

Адвокатите на близките на жертвите са обжалвали двата прокурорски акта (за спиране на делото и за прекратяване на производството срещу Кирчев) пред Софийския градски съд и от февруари насам чакат произнасяне по тях. Случаят е разпределен на съдия Атанас Атанасов.

Много версии

Възможно ли е 100-годишна сграда да рухне без чужда намеса? Още повече че през Втората световна война къщата е била то години наред търсеше отговор на този въпрос. А хипотезите на близките на загиналите се множаха.

Една от най-скандалните версии е, че целта на ремонта е била да срути къщата, защото като паметник на културата тя не може да бъде бутната законно. Друга - че къщата убиец е съборена нарочно заради застраховка от 1,3 млн. лв. Купувачът на сградата - фирма „Хрисома“, сключва полица за сумата на 22 август 2006 г. в „Евро инс“, а в договора състоянието на сградата е било отразено като „добро“. Трагедията се случва месец по-късно. Въпреки питанията на роднини и адвокати дали такова обезщетение е изплатено на собственика на фирма „Хрисома“ Георги Кирчев отговор в папките по делото няма.

Сградата убиец на „Алабин“ 39 е построена през 1914 г. А през юни 2004 г. е била продадена за 750 000 евро на „Хрисома“ ООД с управители Мая и Георги Кирчеви (близки до бившия премиер Иван Костов и жена му), става ясно от материалите по делото. На 5 и 10 август 2006 г. те са въведени във владение.

Дни по-късно е сключен договор за ремонт на сградата с „А3 архитектура“, представлявана от арх. Николай Симеонов. Той пък наел като подизпълнител фирмата на Манчо Антонов. Симеонов сключил и консултантски договор с инж. Петър Петров, който трябвало да наблюдава и контролира работата на обекта. В договора било записано, че ще се извършва сваляне на мазилки, дограми, събаряне на тухлени стени. Било написано и „разбиване на ст. бет. Конструкции“. Ремонтът започнал веднага и продължил и във фаталния за Петрина и Деница 19 септември.

От неизвестен извършител до

„виновни няма“

Първоначално делото се наблюдава от Чавдар Ангелов от СГП и е образувано срещу неизвестен извършител. След поредица от смени на прокурори папките по случая попадат в ръцете на Първолета Никова. През 2010 г. тя прекратява делото поради липса на виновни. Тогава в постановлението си прокурорката пише, че липсват доказателства срещу конкретно лице, което с действията или с бездействието си да е причинило рухването на сградата. Тя не открива и причинно-следствена връзка между рухването и ремонта.

Година по-късно съдия Георги Ушев от СГС, а впоследствие и състав на Софийския апелативен съд (САС) правят на пух и прах заключенията на Никова, а също и на всички, работили преди нея, обвинители. В определението си магистратите от САС подчертават, че в първите три години от разследването на практика не е работено. Не са изследвани всички причини за рухването на сградата, не е търсено имало ли е одобрен проект за ремонт.

Необяснимо е защо изобщо не са обсъдени показания на свидетеля Николай Александров, които имат значение за изясняване на отговорността на собственика, на инвеститора и на консултанта. Това е свидетелят, който майките на загиналите момичета сами откриха и разпитаха. А след това уведомиха за него прокуратурата. Мъжът се отказа от показанията си, но на по-късен етап е казал всичко пред съдия.

По думите му на 19 септември управителят на фирма „Хрисома“ Георги Кирчев се появил в сградата и наредил да се срежат носещите колони.

Това се потвърждавало и от заключението на техническата експертиза. В нея е посочено, че мазилката в по-голямата й част е била в много добро състояние. И според вещите лица е много трудно тя да се изкърти ръчно с шпакли, както твърдели собственикът на фирмата изпълнител и неговите работници.

В задънена улица

След прокурор Никова делото е поето от Цветослав Вергов. През 2012 г., шест години след трагедията, той повдига обвинения на Георги Кирчев и инж. Петър Петров. Вергов не успява да приключи случая, защото се мести в спецпрокуратурата, и казусът се озова на бюрото на Милко Момчев. А той отново го праща в задънена улица. Момчев приема заключението на шесторната техническа експертиза, че рухването на къщата е пряко следствие на извършвания ремонт. Както и че за имота не са полагали грижа нито първите собственици Конфино, нито кметовете на община „Средец“, нито отговорните лица от Националния институт за паметниците на културата.

Но Георги Кирчев нямал нищо общо. „Следва да се подчертае липсата на каквато и да е ангажираност на обвиняемия Кирчев с извършваните строително-ремонтни дейности“, сочи в постановлението си Момчев. При разследването не са събрани доказателства бизнесменът да е давал насоки за провеждането на ремонта, нито дори да е пребивавал на обекта. А и по време на ремонта собственикът не бил уведомяван какво се прави там. Единствено свидетелят Николай Александров твърди обратното, но на думите му не можело да се вярва - при двата си разпита давал противоположни показания, включително за присъствието на Кирчев и за дадените от него заповеди, заявява прокурорът.

Искам съд!

Според прокурора обаче пряко ангажиран с ремонта, а оттам и с отговорността е шефът на бригадата Манчо Антонов, който извършвал работата си под прякото наблюдение на инж. Петър Петров. И само двамата трябва да отговарят пред съда.

Да, ама междувременно инж. Петров вече е поискал да бъде изправен пред съда с обвинителен акт. А ако прокуратурата не е готова - тогава да прекрати делото срещу него. Това право му дава възстановената Глава 26 от НПК - щом са изминали повече от 2 години от повдигането на обвинението, човекът може сам да си поиска съд.

До дни съдия Атанас Атанасов трябва да реши съдбата на делото. А майките на двете момичета отдавна не вярват, че държавата е на тяхна страна. Не желаят да водят и граждански дела срещу собственика Георги Кирчев.

„Пари не искаме. Животът на децата ни няма цена. Желаем само справедливост“, казват опечалените жени.

Думата има съдът!

Защитникът Емил Милев:

Прокурорът се държи като адвокат

„Постановлението за прекратяване срещу Георги Кирчев наподобява адвокатска пледоария в полза на обвиняемия, а не прокурорски акт.“

Това пише в жалбата си до съда адвокат Емил Милев, довереник на майката на загиналата Петрина Христова. Според Милев разследването не дава отговори на важни въпроси. А именно:

1. Не са приложени доказателства, че дейността на фирма „Хрисома“ е свързана с покупкопродажба на имоти и с ремонтни дейности.

2. Макар че сградата е паметник на културата, не е изследвано дали собственикът е започнал незаконен ремонт, който е довел до срутване.

3. Прокурорът безкритично е приел, че Георги Кирчев не е имал никаква ангажираност към ремонта. По делото обаче става ясно, че именно той е възложител и е нареждал какво да се прави.

4. Няма данни, че Манчо Антонов (заради него се иска спиране на делото) е с неустановено местонахождение, нито че са положени усилия да бъде редовно призован, принудително доведен или обявен за издирване.