19331 | 22 окт. 2024 | 22:00

Трябва да спрем да инвестираме предимно в избори. Над 700 милиона лева са дадени до момента, като отделно партиите отчитат около 45 милиона лева разходи. Скоро ще стигнем един милиард лева за избори. Това е огромна сума!

Деница Сачева е водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич.
Член е на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ.

В 50-ото Народно събрание е заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС и председател на Комисията по труда и  социалната политика.  
Министър на труда и социалната политика (декември 2019 - май 2021) в третото правителство на Бойко Борисов. Преди това бе заместник-министър на образованието и науката.
От 2016 г. до 2017 г. бе заместник-министър на труда и социалната политика.

Родена е в Добрич, откъдето е избирана за депутат в шест поредни парламента – от 45-ото до 50-ото Народно събрание.

- Отново сте водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. Как демографската криза и миграцията се отразяват върху район като Добрич, госпожо Сачева?

- Демографската криза е един от основните проблеми за Добрич. През 2023 година почти 3000 жители са напуснали областта и значителна част от тях са се преместили – около 1200 души в друга част от страната. За останалите няма данни дали са част от вътрешната миграция или са заминала в чужбина.
Проблемът е сериозен. Избирателите ни винаги са поставяли като акцент въпроса как да бъдат задържани хората в региона. Не говорим само за младите, а за хора от всички поколения. Задържането на младите семейства в областния град пък е приоритет на приоритетите.

- Кои са проблемите, които най-много тежат на Вашите избиратели и които ще започнете да решавате от ден първи на новото Народно събрание?

- Липсата на крупни работодатели, които да създават работни места, тревожи хората. Образованието в Добрич е на много добро ниво, има училища с високи резултати, но тази инвестиция в региона не се изплаща обратно под формата на високодоходни работни места.
Има страх и за основни услуги. Например дали ще оцелеят болниците. Болницата в Добрич е с добра инфраструктура, но винаги стои болезненият въпрос с кадрите, с това дали лекари и медицински сестри ще продължат да работят там.
Обезлюдяването създава усещането за липса на перспектива. Тук се стремим да направим обрат.

Като народен представител съм се ангажирала с две неща. Едното е отваряне на медицински филиал в града, като реализацията напредва. Бургаският университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ ще разкрие филиал, подадени са документите за акредитация, определена е сграда, има назначен директор, планове за ремонти и за купуване на необходимата техника. Надявам се от 2025 година да имаме първия випуск за медицински сестри, който да започне обучението си в Добрич.

Второто е свързано с развит индустриален парк, защото без такъв парк няма как да се надяваме да привлечем инвеститори.

Бих искала да откроя и трети акцент – професионалното образование, където имаме нужда от повече работа с местната общност, с директорите и учителите, за да направим така, че приемът на професионалните гимназии да бъде насочен към професии и умения, които ще се търсят в бъдеще.

- При седмите за последните три години избори има видима умора и в партиите, и в гражданите. Налице е също така апатия, песимизъм за възможностите да бъде решена политическата криза. Как се отразява всичко това върху кампанията, която водите на терен?

- Мисля, че умората е по-скоро в партийните структури. Сред хората се наблюдава недоверие и в известна степен – гняв заради това, че не може да бъде създадено редовно правителство. Че няма нормален ритъм на политическо управление.

Това безспорно влияе върху кампанията. Но, от друга страна, бих искала да погледна градивно на ситуацията. Случващото се може да бъде точен лакмус, който да разграничи способни от неспособни. То дава възможност на политици, които биха могли да предложат съдържание, конкретни мерки и програми, да се отличат спрямо останалите.
Всеки може да бъде критичен, всеки може да излее недоволството си в ефир и вероятно на емоционална основа би събрал определена подкрепа. Но по-важно е сега да видим реално кой може да управлява, буквално от утре.

На този терен ГЕРБ има сериозни предимства. Вижда се кой може да предлага конкретни решения и кой само скандали.

Ситуацията определено дава възможност да се отсее зърното от плявата.

- Вие сте доказан експерт в област с проблеми от голямо обществено значение, с теми, които лежат в основата на живота ни и които засягат всеки – от образованието, което ни изгражда, през пазара на труда, където се доказваме, до социалната сфера, откъдето уязвимите трябва да получат помощ и подкрепа. Да започнем с въпрос от сферата на образованието – адекватно ли е то на съвременните предизвикателства? Доколко се „зубри“ в училище и доколко учениците се научават да мислят, да бъдат самостоятелни, предприемчиви, инициативни?

- Връзката между образованието и пазара на труда беше обект на серия от дискусии, които ГЕРБ организира в рамките на кампанията. Първата беше посветена на образование и ценности, втората – на образование и умения, третата – на образование и пазар на труда.
Категоричната ни политическа позиция е, че трябва да има промяна в учебните програми. Нещо, което започнахме в нашия мандат, но което не върви сега с достатъчно бързи темпове, е така нареченият компетентностен подход в образованието. Това означава, че децата не трябва да зубрят, както казвате, а да изграждат знания, умения и отношение, за да могат да бъдат адекватни на съвременните реалности.

- Изкуственият интелект променя бързо съвременната реалност. Има ли страхове от все по-масовото му приложение?

- Едно 10-годишно дете днес, както е моето дете, ще излезе на пазара на труда, когато аз ще се пенсионирам, и ще трябва да остане на този пазар поне още 40 години. Тоест, от днес нататък, още половин век, това, което моето дете учи в училище сега, трябва да му върши работа. Знанията са достъпни в интернет, книги и учебници, но децата трябва да се научат на други ценни неща - да отсяват истината от лъжата, да имат критично мислене, да се самоорганизират, но и да работят в екип и т. н. Всичко това е елемент от тяхната добра реализация в бъдеще. Не на последно място децата трябва да се научат на творчество, но не в смисъла на традиционното понятие, което включва основно изкуствата. Творчество означава да се научат да създават. Изкуственият интелект замества всичко, което може да бъде автоматизирано, повтаряемо. Това, което ще направи нас, хората, различни от изкуствения интелект е само нашият творчески потенциал и умението да се самоусъвършенстваме.

Има и други важни аспекти, които засягат промяната в образованието. Връзката между образование и работа мотивира децата от по-уязвими групи, например от ромски произход, да продължат да учат. За да могат те да достигнат нивото на връстниците си, имат нужда нещо да ги запали. Високата академичност на учебните програми по-скоро ги демотивира. В българската образователна система има уникален метод на учебно-тренировъчни фирми. Децата се учат как да направят фирма, да я регистрират, да сключват договори и сделки. През тази игрова форма децата лесно се учат на грамотност и разбират защо е важно да се научат да смятат, да пишат и т.н. Така много ясно виждат връзката между образование и работа.
За да се реализира това обаче е необходима дерегулация на системата. Тъй като има недостиг на кадри трябва да отворим българското училище към бизнеса, като му дадем възможност да преподава в българското училище дотогава, докато имаме подготвени преподаватели по всички предмети.

- Няма ли да има съпротива?

- Трябва да поемем този риск, иначе няма как да запълним този дефицит.
По време на нашия мандат бяхме направили програмата  „IT бизнесът преподава“, която впоследствие се трансформира в „Бизнесът преподава“. За съжаление, тя беше спряна. Смятаме, че тя трябва да бъде възстановена и разширена.

По време на нашия мандат дадохме и друга възможност – библиотеките, музеите и театрите да станат класни стаи. Убедени сме, че колкото повече деца имат възможност да учат чрез преживяване, толкова по-добре за тях в изграждането на този микс от знания, умения и отношение.

- Минималната работна заплата продължава да расте, доходите – също, но всичко това увеличава инфлацията. Доколко ниската безработица, което издава дефицит на кадри, е нож с две остриета?

- Факт е, че доходите трябва да растат. Но също така е факт, че растежът им трябва да бъде свързан с производителността на труда.
Ниската безработица може да стане нож с две остриета, когато доходите си вдигат несъразмерно на производителността. Малко хора осъзнават, че цената на труда е елемент от цената на стоките и услугите, затова вдигането на заплатите и на доходите повишава цените. Затова е важно да не се загуби балансът между производителност и доходи.

- От полето на социалните услуги, които държавата предоставя, започва да се откроява проблемът с грижата за болни и възрастни хора. Частни услуги има, но те не са достъпни за всички. Длъжник ли е държавата на тези хора и на техните близки и какво предвиждате да се направи в следващия мандат?

- Държавата е длъжник на възрастните хора, но първите стъпки са започнали.
ГЕРБ работи за решаването на този проблем от 2020 година. Тогава бяха направени първите по-сериозни планове в тази посока, които в момента са залегнали в оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2021-2027 година. Стартира процедурата за обновяване на 83 домове за стари хора в над 70 общини, за което са отделени 200 милиона лева. Отделно в оперативни програми на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на регионалното развитие са заложени и средства за изграждане на социални услуги за възрастни хора от съвременен тип.

В същото време трябва да си даваме сметка за два аспекта на този проблем. Първият: възрастните хора все повече ще искат да получават социалните услуги в домашни условия. Вторият: дали в къщи, в социални домове или чрез телемедицина и дистанционна грижа, но за предоставянето на тези услуги трябват подготвена работна сила, която да има гаранции за професионална реализация и да получава достойно възнаграждение. Средства за инфраструктурата са заложени, но по отношение на кадрите държавата изостава.

- Кои предложения от програмата на ГЕРБ, които засягат младите семейства, могат да се реализират бързо?

- Още в началото на кампанията обявих, че събирам предложения от 18-годишните. Не само защото тази година ГЕРБ стана на 18 години, не само защото сме с номер 18 и не само защото 18-годишните ще гласуват за първи път. А защото  искахме да чуем техния глас. Получихме много интересни предложения, които предстои да бъдат обобщени. Едно от тях, което заслужава да бъде разработено, е за данъчни преференции за семейства, които инвестират в образование на децата си.

Предложения за нисколихвени кредити, за възможностите за стартиране на семеен бизнес, са теми, които със сигурност биха могли да получат подкрепа.

Ще продължим да настояваме и за нашата програма 60 на 40, която подкрепя младите за започване на първата им работа.

- Засегнахме само част от проблемите в социалната сфера и образованието. Какви са вашите наблюдения в кампанията – тези теми ли предизвикват по-голям интерес или политически въпроси – дали ще направите правителство този път, с кого, как?

- Първият въпрос, който ни задават, е ще има ли редовна власт. Всички разбират, че каквито и идеи да има, тяхната реализация минава през работещо правителство.
Мисля обаче, че в момента хората много повече слушат разумни послания, интересуват се повече от състезанието на идеи, отколкото от скандалите. Гражданите чуват за поредния скандал или интрига, но публично не го коментират толкова оживено, колкото преди.

Предозирахме скандалното в политиката и хората копнеят да чуят нещо реално, което засяга ежедневието им. Не че някои от скандалите не опират до тяхното всекидневие, но скандалът сам по себе си не стига до нищо градивно.

- Кампанията прилича и на състезание между формули за съставяне на редовно правителство. Защо ГЕРБ отхвърляте предложението на ПП-ДБ за премиер, който да е равнотдалечен от политическите сили, сформиращи мнозинството?

Защото е нонсенс! Не може да има равноотдалечен премиер. В момента, в който една партия предложи някого за премиер, той вече стои по-близо до нея, отколкото до всички останали, които не са го предложили и трябва да го подкрепят.

Формулата с независимия премиер я играхме многократно. От какво да бъде независим? От политическото мнозинство, което го е излъчило? От политиките, с които всички партии са се явявали на избори?

Непрекъснато се опитваме да пренапишем правилата на демокрацията и виждате докъде стигнахме, опитвайки се да пренапишем правилата, например - за служебното правителство. Сега имаме служебно правителство, за което никой не носи отговорност и което по същество представлява група физически лица, излъчени да управляват държавата. Нищо не обвързва тези хора в единен механизъм и никой не носи политическа отговорност за техните решения. Ако това, недай Боже, бяха 20 безотговорни хора, можехме да бъдем в изключително тежка ситуация.

Затова нека да не пренаписваме правилата отново. Те са ясни – политическите партии се явяват на избори с политически програми, платформи и лица. Те участват в изборите, защото искат след това да поемат политическата отговорност да управляват държавата и съответния сектор. Всичко друго, което ни отдалечава от смисъла на политиката, няма да ни донесе добър резултат.

- Всички социологически данни са категорични, че ГЕРБ-СДС отново ще бъдете първа политическа сила. След като получите първия мандат какви ще бъдат първите ви стъпки?

Същото, каквото направихме и преди. Ще изпратим писма до всички политически партии с покана за разговор върху нашата политическа платформа и управленска програма. Така ще се види кой къде стои, с какви амбиции и конкретни политики. Трябва да се намери сечението, като този път ясно сме заявили, че настояваме за коалиционно споразумение с ясни отговорности и правила.
Иновации като меморандуми, споразумения и други вариации на документи биха били израз на крайно несериозно отношение към избирателите.

- С кои партии не бихте се съюзили нито под формата на коалиция, нито като „сглобка“? С кои пък бихте управлявали?

- Рано е да отговаряме на този въпрос. Важно е да видим резултатите от изборите. Важно е също така политическите партии, които влязат в Народното събрание, да имат адекватна представа за своята електорална тежест и за реалното доверие към тях, като се съобразяват с тези данни по време на преговорите за правителство.
За нас е ясно, че по теми, които вадят България от дневния ред на Европейския съюз и на НАТО, няма как да преговаряме. Но сме готови да водим разговори и да търсим пресечни точки по теми, които са свързани с нашата управленска програма, с финансова стабилност, с борба с корупцията, с образование, социална сигурност и др.

- Представителите на ГЕРБ декларирате, че искате да имате значителна преднина пред останалите. Това ли е основната цел на кампанията?

- Основна цел е да убедим колкото се може повече български граждани да подкрепят програмата на ГЕРБ. За да спре спиралата от избори, трябва да бъде излъчен категоричен победител и той да получи мандат от хората да проведе политиките, с които се явява на избори.
Всичко друго, което би довело до коалиция от типа орел, рак и щука, не е благоприятно за самите български граждани. България има нужда от стабилно и устойчиво правителство не заради политиците, а защото трябва да спрем да инвестираме предимно в избори. Над 700 милиона лева са дадени за избори до момента, като отделно партиите отчитат около 45 милиона лева разходи. Скоро ще стигнем един милиард лева, изхарчени само за избори. Това е огромна сума! Пари, които можехме да инвестираме в по-важни и смислени проекти, в пътна инфраструктура, в образование, във ВиК-сектора и т.н.
Затова трябва да положим усилия предстоящият вот да завърши с ясен и категоричен победител.

- Прогнозите за ниска избирателна активност притесняват ли ви и защо? В парламента ще влязат повече непредсказуеми партии, повече политически сили ще бъдат необходими за правителство или?

- Ниската избирателна активност трябва да безпокои всеки политик. На първо място защото това означава липса на доверие от страна на българските граждани. Липсата на доверие в държавата и в институциите може да бъде основа за  развитието на множество негативни процеси. Включително – на обръщане на цивилизационния ни избор да бъдем част от Европа.

Второ – проблем не е самият брой на партиите, които биха влезли в парламента, а степента на тяхната политическа зрялост, опит и мъдрост.

- В кампанията от ГЕРБ много уверено твърдите, че ще направите редовно правителство. Откъде идва тази увереност?

- Няма кой друг да направи правителство в ситуацията, в която се намираме, освен ГЕРБ-СДС.
Първо, защото сме уверени, че ще получим най-високата подкрепа от страна на българските граждани. Второ, защото имаме най-подготвения отбор. Трето, защото имаме лидер, който може да управлява в кризи както от гледна точка на неговия политически опит, така и заради неговите възможности да изгражда мостове между различните политически субекти. Нашият лидер има и достатъчно сериозен международен авторитет, който в днешния момент е много необходим.
Такива са фактите и те ни дават увереността, че ще се справим с излъчването на редовно управление.
Да добавя – ние нееднократно сме доказвали, че умеем да правим компромиси, като поставяме държавните над партийните интереси. Това ни дава увереност, че и този път можем да постъпим отговорно и държавнически. Въпросът е доколко същото зряло и отговорно поведение можем да срещнем и при останалите политически партии, които ще присъстват в следващия парламент.

- Да обобщим: профилът на правителството, което ще предложите е коалиционен, политически с кандидат-премиер Бойко Борисов. С това предложение ли ще влезете в преговорите?

- Влизаме в преговорите със заявка за политически кабинет и няма нищо по-логично, ако ГЕРБ спечели изборите, Бойко Борисов да бъде предложен за министър-председател. Въпреки че, както знаете, той многократно е отстъпвал и в името на това България да има редовно правителство сме предлагали всички възможни варианти.
Нека влезем в детайлите след като видим резултатите от вота. Но политическата логика е такава, че лидерът на партията-победител следва да бъде номиниран за министър-председател.