11928 | 11 ян. 2024 | 17:45

Новият Закон за БНБ, който беше одобрен на първо четене от бюджетната комисия, ще влезе в сила с присъединяването на България към еврозоната. В него не е посочена конкретна дата. Страната ни цели членство от 1 януари догодина

Българската народна банка (БНБ) ще внася значително повече средства в държавния бюджет след влизането в еврозоната, прогнозира управителят на банката Димитър Радев при обсъждането на новия Закон за БНБ на първо четене в ресорната бюджетна комисия. Ресурсът, преведен в хазната за 2024 година, е 660 милиона лева.

БНБ вече има участие в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), обясни Радев, цитиран от БНР.

Вноската става възможна, тъй като БНБ е реализирала солидна доходност от управлението на международните валутни резерви на страната за първи път от години. По закон централната банка превежда огромната част от реализираните излишъци в бюджета си за разходи на правителството, припомня "Фокус".

Управляваните от БНБ международни валутни резерви на България са достигнали рекордната сума от близо 82 млрд. лв. към 29 декември 2023 г., но по последни данни към 5 януари са 68.7 млрд. лв. (около 35 млрд. евро). 92% от тях са инвестирани в инструменти в евро, а 7% - в злато.

Преди години БНБ превеждаше солидни суми в бюджета, но след началото на "епохата" на отрицателните лихви тази тенденция спря и в последните години преводите бяха на ниво 0 лв. След обръщане на курса в монетарната политика в света към затягане, лихвите на водещите централни банки се повишиха с невиждана в историята скорост, което доведе до "печалба" за БНБ.

Окончателният доклад на банката за управлението на резервите през 2023 г. ще се публикува в края на април, но от полугодишния отчет става ясно, че постигнатата доходност за първото полугодие е 1.14%.

"Този резултат се дължи главно на положителните лихвени равнища по депозитите от началото на годината, предоставени при първокласни чуждестранни банки, както и на положителната доходност на деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество, в които е инвестирана основната част от валутните резерви на БНБ", пише в отчета на БНБ.

Димитър Радев обясни, че след влизането на България в еврозоната "печалбата" за държавния бюджет значително ще се увеличи, защото страната ще получава реципрочен на участието си в капитала на Европейската центална банка доход от прихода на Евросистемата.

Преките разходи за влизането на България в еврозоната ще са към 1 млрд. евро – 100 млн. евро участие в капитала на ЕЦБ и към 900 млн. евро за депозиране на резерви, каза още Радев.

Останалата част от международните валутни резерви на България няма да се харчи, стана ясно по време на заседанието на комисията. Част от сумата ще се редуцира по естесвен начин – например банките ще си приберат обратно значителна част от задължителните резерви, които в еврозоната са на много по-ниско ниво.

Бюджетната комисия одобри на първо четене историческия нов Закон за БНБ, който ще отмени действащият над 25 години у нас валутен борд, за да го замени с членство в европейския паричен съюз – еврозоната. Близо четвърт век България практически нямаше самостоятелна парична политика, въпреки че БНБ и до днес разполага с важни инструменти да влияе върху финансите на държавата.

13 депутати от комисията гласуваха "за", четирима бяха против, а трима се въздържаха.

На 28 декември миналата година правителството одобри законопроекта на нов закон за БНБ. С него се цели обезпечаването на правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.

Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България, припомня БТА.

Управителят на БНБ Димитър Радев каза на заседанието на бюджетната комисия, че по същество предложеният законопроект представлява нов устав на БНБ. По думите му в това има определена символика, тъй като законопроектът се очаква да бъде приет през годината, в която се навършват 145 години от приемането на първия устав на БНБ. Законопроектът продължава традицията за утвърждаване на ролята на БНБ като една от важните публични институции в страната, каза още Радев.

Той отбеляза, че законопроектът регламентира фундаментална по своята важност промяна в паричния режим на страната, който прилагаме през последния повече от четвърт век. Става въпрос за качествено надграждане на силно рестриктивния режим на паричен съвет и утвърждаването на паричен суверенитет на страната в рамките на споделения паричен суверенитет на Евросистемата.

За БНБ това означава възстановяване и развитие на всички функции на една пълноценна централна банка при определянето и осъществяването на паричната политика - от участието при определянето на лихвените проценти за целите на паричната политика, през пълния набор от инструменти и операции на открития пазар, до функцията на кредитор от последна инстанция, каза управителят.

Радев посочи, че при прилагането на новия закон за БНБ, банката ще получи дял от паричния приход от Евросистемата. След приспадане на оперативните разходи и заделянето на необходимите "провизии", този приход ще бъде внасян в държавния бюджет, посочи той. В перспективата на дългосрочното членство на страната в еврозоната, приходите, които ще бъдат внасяни от БНБ в държавния бюджет ще бъдат значително по-високи от тези, които исторически БНБ е внасяла до момента, защото нетният доход от емитирането на втората най-важна и най-разпространена световна валута каквато е еврото е значителен по-голям, отколкото е сеньоража от емитирането на лева, обясни Радев.

Управителят на БНБ каза още, че този закон не трябва да се разглежда изолирано от съответното европейско законодателство - договора за функционирането на ЕС и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той също трябва да се разглежда и с редица други актове, които регламентират дейността на БНБ като Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Заместник-министърът на финансите Ивайло Яйджиев изтъкна, че законът е съгласуван и с ЕЦБ, и с ЕК. Той е и част от изискванията за изпълнение на последващите ангажименти на България при влизането във Валутния механизъм II (ERM II). Законът е и важна част от конвергентния доклад, който се очаква да получим от страна на ЕК и ЕЦБ, отбеляза заместник-министърът.

На въпрос от Цончо Ганев ("Възраждане") за заложения в законопроекта основен капитал на БНБ от 1 милиард евро, Димитър Радев отговори, че въпросът за капитала не произтича пряко от участието ни в еврозоната. Той посочи, че въпросът за капитала се разглежда от дълго време и добави, че капитал от 20 милиона лева, който е в момента, е определен от 1997 г. и е непроменян от тогава.

Отдавна разглеждаме тази опция да увеличим капитала около тази сума, като разглеждаме това като гаранция за привеждане на капитала в съответствие с всички промени, настъпили през годините, и да бъде съпоставим с размерите на капитала, който имат другите централни банки, но също като допълнителна гаранция за независимостта на централната банка, каза Радев.

Той каза, че това ще става с годишно отчисление от финансовия резултат на банката, по специална сметка, специален фонд, до натрупването на тази сума. Като отбеляза, че не е записано конкретно в законопроекта какъв е този срок, Радев каза, че в БНБ считат, че оптималният срок е между 3 и 5 години.

Коментирайки резервите на БНБ при влизане в еврозоната, Димитър Радев посочи, че всяка една централна банка, която става част от Евросистемата депозира част от резервите и добави, че това не е разход или друг вид трансакция, а всъщност вземане на БНБ от ЕЦБ. В нашия случай става въпрос за около 900 милиона евро, точната сума ще бъде ясна когато се вземе решението за присъединяването. Това е нашето участие в резервите, тези резерви могат да се управляват самостоятелно от ЕЦБ или съвместно с някои от националните банки, каза Радев.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев направи паралел с дискусиите по въвеждането на паричния съвет в България през 1997 г. и дискусиите за присъединяване към еврозоната. Той пожела с приемането на този закон за БНБ да се повтори това, което стана при въвеждането на паричния съвет и българската финансова система да има такава успешна съдба да бъде част от еврозоната и страната ни да въведе успешно общата европейска валута.