Доцент Йорданка Чернаева е завършила Национална художествена академия и е член на Съюза на българските художници. През годините е работила като главен дизайнер в модна къща „Рила”, модна къща „Агресия”, разработвала е колекции за редица български фирми, за немската фирма „Мак”, за международни форуми и панаири в Мюнхен, Париж, Москва, Токио, Белград и др.
Носител е на най-престижната награда за мода в България „Златна игла“ в категория „Цялостен принос към българската мода“, както и почетен диплом на Асоциация „Индустрия за човека“ за „Най-добра промишлена колекция“ на Пловдивски панаир.
Призът е връчен за високи постижения и личен принос в модния дизайн в България. Участвала е в колективни дизайнерски разработки с известни западни стилисти. Има две самостоятелни изложби – пластики и мода, девет самостоятелни ревюта, над 70 участия в общи и национални художествени изложби, форуми и ревюта.
Йорданка Чернаева е сред създателите на първата българска формация за мода „Група Форум”, както и един от създателите на специалността „Мода” в Нов български университет. Силата на нейното изкуство и предимството на впечатляващия ѝ стил е във виртуозното смесване на неокласиката с модерното облекло. Тя продължава да бъде пример в родния моден дизайн за необикновена естетическа култура и професионализъм от най-висока класа.
- За мен сте една от живите легенди на българската мода и сте един от първите носители на наградата „Златна игла“ на Академията за мода. Всъщност какво представлява този приз за Вас?
- „Златната игла“ за мене беше една престижна награда, едно признание за трудния, но много творчески път, извървян от мен през годините. Благодарна съм за високата оценка и се гордея, че съм първият носител на „Златната игла“ за цялостно творчество.
- Отдавна сте свързана с модна къща „Рила“, впоследствие „Рила Стил“. Кое е по-важното в дизайнерската Ви дейност в първите години на модната къща?
- През 1970 година беше създадено Стопанско обединение „Рила“, свързващо 29 шивашки предприятия. Същата година постъпих като дизайнер в „Базата за развитие“ към СО „Рила“. Към 80-те години базата беше преименувана в модна къща „Рила“. В първите години дейността на дизайнерите беше свързана само със създаване на аутфити за производството на модната къща. В последствие всеки един от дизайнерите, освен че създаваше тоалети за модната къща, разработваше отделни колекции за определени предприятия към СО „Рила“. Два пъти в годината се създаваха насочващи модни колекции, съобразени със световните тенденции, като се илюстрираха с представителни дефилета. Отделно два пъти годишно се създаваха работни колекции в различни асортименти с търговска цел за износ за СССР. Персонално аз разработвах асортимента за дамски палта, костюми и ансамбли. Подготвях освен основната колекция в модната къща, така и за най-големите шивашки предприятия - завод „Витоша“, завод „България“, завод „Дружба“. Освен това проектирах дамски блузи за фабрика „Септември“ в гр. Търговище, бельо за завод „Родина“ в гр. Попово и детско облекло за завод „Деню Георгиев“ в гр. Велико Търново. Проектирала съм различни облекла извън модната къща, както и униформи за БГА „Балкан“, българските митници и др. Колекциите и аксесоарите, които разработвах бяха изработени само от български памучни, вълнени и копринени платове.
- Кои бяха основните изисквания тогава (през 70-те години на миналия век) към дамската мода и винаги ли се съобразявахте с тях?
- При създаване на определена колекция първата ми задача е била направата на удобни, практични, красиви облекла и задължително съобразени с модните насоки за сезона. За тази цел ползвах като информация най-популярните западни модни журнали и списания, предоставени в библиотеката на модната къща. Отделно както аз, така и останалите колеги периодично бяхме командировани на престижни панаири и изложения за текстил и мода в Милано, Париж, Мюнхен и др.
- Модна къща „Рила“ бе много известна на само у нас, но и в цяла Европа. Кои са най-ярките международни изяви, в които сте участвали?
- Търговската дейност се осъществяваше под шапката на СО „Рила“ и външнотърговското предприятие „Индустриалимпорт“. Имаше сътрудничество за износ на тоалети за Канада, САЩ, Франция, СССР, Германия, Полша и др. Със собствена колекция се участваше на изложението в Мюнхен и Дюселдорф – по време на седмицата на модата, т.нар. Modewoche, както и на различни международни панаири.
- С какво модна къща „Рила“ конкурираше другите обединения и модни структури в държавната система на леката промишленост по времето на соца?
- СО „Рила“, като най-голямото обединение за конфекция в България, се стараеше да поддържа и защитава своето име с добра и качествена продукция. Нямаше жител в България, и не само у нас, който по онова време да не носи облекло, произведено от модната къща. Популярността идваше и от грандиозните ревюта под режисурата на Хачо Бояджиев, провеждани в НДК и във Военния клуб, както и по време на Пловдивски панаир, на различни форуми и семинари и други престижни места. През 1986 година със съдействието на министъра на леката промишленост - Елена Златева, беше създадена „Група Форум“ от петима дизайнери, която стана изразител за авангардни идеи. С ревюта в Пловдив, София и Тбилиси доказахме, че в България съществува професионален дизайн.
- Кое от опита на модна къща „Рила Стил“ следва да се знае, помни и прилага и в днешния моден дизайн в съвременната модна индустрия?
- Професионализмът, етичността и новаторското мислене. В нашата централа много се държеше както на високото качество на изработката, така и на индивидуалните дисциплина и отговорност.
- Кои са най-известните модни дизайнери, работили за модна къща „Рила Стил“ през годините и каква следа са оставили те в българската мода?
- Заедно с италианския дизайнер Пиеро Чиведини разработихме съвместна колекция палта. Друг известен моден творец, с когото работихме бе френският дизайнер Саша Паша, който периодично изнасяше информация за текущите модни тенденции и предоставяше на модната къща своите тетрадки (в тях имаше рисувани модели на всички раздели в дамското и мъжко облекло) с модните насоки за две години напред. В „Рила Стил“ са разработвани и тоалети-образци на Пиер Карден, както и са гостували много различни представители на западни фирми, изнасящи лекция за най-новите постижения в шевната промишленост, тенденции в аксесоарите, текстила и техниката.
- Кой е най-незабравимият момент в модна къща „Рила“, докато бяхте част от нея?
- Подготовката за традиционните ревюта, провеждани два пъти годишно. Тогава всички давахме воля на фантазията си. Ревютата бяха режисирани и подготвяни много професионално и отговорно. Освен в София, задължително модната къща подготвяше и представително ревю на Международния Пловдивски панаир. Една от дейностите на дизайнерския екип беше и издаване на рисувани тетрадки с модни насоки за потребностите на предприятията към СО „Рила“.
- Какво е състоянието на днешния моден дизайн?
- Смятам, че днес в България дизайнът се свежда само до участия в ревюта или малки фирми. Липсва развитието и участието на даден дизайнер в големи промишлени предприятия, но според мен у нас има много млади и талантливи творци.
- Кои са златните професионални правила, които трябва да следва всеки начинаещ моден дизайнер?
- Изключително важни са креативността, умението, компетентността, вещината, професионализма и индивидуалността.