Докато Русия засилва ударите срещу критичната инфраструктура и икономиката на Украйна, сраженията по фронта в Източна Украйна остават изключително интензивни. Намаленото внимание на международните медии създава впечатление за безизходица, но боевете на изтощение продължават с тежест, сравнима с тази през предишните етапи на войната.
И двете страни се стремят да си осигурят предимство преди зимата. Ако се разглеждат единствено териториалните промени, 2026 г. е относително успешна за Киев. Руското настъпление практически е спряло въпреки тежките загуби на жива сила, докато украинските сили са провели две успешни контранастъпателни операции със стратегическо значение.
Основната руска цел обаче остава превземането на останалата част от Донецка област. Руските части постепенно се приближиха до последните украински градове в региона, като бойните действия почти унищожиха остатъците от нормален граждански живот. Успоредно с това украинските сили, реорганизирани под нова командна структура, се опитват да изтощят и спрат всяка настъпателна мощ, която Москва може да мобилизира.
Натискът има и политическо измерение. Администрацията на Доналд Тръмп засилва натиска върху Киев, а Москва продължава да настоява Украйна да предаде останалата част от Донецка област като минимално условие за започване на преговори за прекратяване на огъня. Затова постепенно свиващата се и все по-разрушена територия запазва голяма стратегическа тежест.
Гръбнакът на украинската отбрана в Донецка област след началото на пълномащабното нахлуване е т.нар. „пояс от крепости“. Той включва четири индустриални града, разположени от север на юг: Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка. Около година всички те са в обсега на руските FPV дронове, които предават видео в реално време.
През 2026 г. бавното руско придвижване на терен и технологичните подобрения, увеличили обсега на дроновете, затрудниха сериозно украинската логистика в района. Натискът принуди и много от останалите цивилни жители да напуснат домовете си. След реформата на армейските корпуси подстъпите към укрепения пояс се отбраняват от 11-и и 19-и армейски корпус.
През май и юни руските сили навлязоха и овладяха голяма част от Константиновка. Те използваха масово проникване, подкрепено от интензивни удари с дронове, артилерия и планиращи бомби — подход, приложен и при превземането на Покровск през предходната година. Паралелно с фронталните атаки Москва се опита да обкръжи укрепения пояс чрез два големи маньовъра от север и юг.
На север, в посока към освободения Лиман, украинската армия проведе операция „Вивалди“. Тя включваше бавни, но находчиви контраатаки на 3-ти армейски корпус под командването на Андрий Билецки. На юг Русия повече от година оказва силен натиск върху миньорския град Добропилия.
След като през август 2025 г. руски войници проникнаха до 20 километра зад украинските линии, Киев изпрати в района 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. Той е под командването на Денис Прокопенко, командир на гарнизона в Мариупол, и продължава да действа там.
Продължителните боеве показват, че устойчивостта на всеки участък зависи от най-слабото му звено. Руските сили се научиха да атакуват агресивно слабите места в пренапрегнатата украинска отбрана. Затова повишаването на боеспособността на редовните украински бригади се оказа толкова важно, колкото и разполагането на елитни формирования.
1-ви и 3-ти корпус успяха да съсредоточат подразделенията си в единни сектори и да действат като сплотени формирования. 11-и и 19-и корпус обаче срещнаха сериозни трудности, защото командваха разнородни съединения от изтощени и неопитни бригади, без допълнителни ресурси или придадени части.
През август, под ръководството на новия главнокомандващ Михайло Драпатий, Киев реши да раздели отбраната на Донбас между две новосъздадени оперативни групи. Те бяха формирани от Билецки и Прокопенко на базата на личния състав от техните корпуси. Операция „Вивалди“ вече беше започнала, когато на Билецки бе поверено командването на отбраната на укрепения пояс.
3-ти корпус е смятан за един от най-успешните примери за реформата на корпусите. Той е успял да издигне други механизирани бригади до елитни стандарти на подготовка и командване, въпреки критичния недостиг на личен състав. Сега Билецки трябва да постигне подобен резултат с бригадите от 11-и и 19-и корпус, част от които водят интензивни боеве от години без ротация.
През есента руските опити за настъпление и разузнавателно проникване през хълмистия терен източно от укрепения пояс са се провалили. Константиновка, която изглеждаше застрашена от падане още в края на лятото, продължава да устоява.
Украинските бригади в района трябва ежедневно да спират руски опити за проникване, да действат в разширяваща се и все по-смъртоносна „зона на унищожение“ и да компенсират критично намалелите, а на места напълно изчерпани пехотни редици. Това не са нови проблеми, но бригадите са се адаптирали към тях с ограничени ресурси.
Снабдяването на пехотните позиции се извършва изцяло чрез тежки дронове. Безпилотните наземни машини също имат ключова роля, тъй като поддържат екипите, които управляват дроновете. В самата Константиновка трудностите при защитата от руски диверсионни групи са преодолени благодарение на украинските пехотинци, които продължават да държат града.
Най-интензивното руско настъпление се развива по югозападния фланг на укрепения пояс, около Добропилия. За разлика от северната част на Донецка област, където река Северски Донец е естествена отбранителна бариера, напредването при Добропилия би дало на руските сили пряк достъп до тила на укрепения пояс.
По думите на Денис Прокопенко Русия има шесткратно числено превъзходство в жива сила в района. Москва е разположила там и около една трета от елитното си подразделение за дронове „Рубикон“, или приблизително 400 екипа, в тесен сектор.
През последната година Добропилия служи като база за значителна част от дейността на 1-ви корпус, включително за множество екипи за управление на дронове. Те спират руските сили, които се приближават към покрайнините. Същевременно ролята на града го превръща в конкретна мишена за руските планиращи авиобомби.
Бомбите се изстрелват на групи от по три или четири и се използват безразборно. Всяко попадение в сграда обаче може да затрупа украински екип за дронове. На терен голямото руско механизирано настъпление през лятото се е провалило, но Москва използва численото си превъзходство, за да насити района с малки инфилтрационни групи.
Процесът се е ускорил през есента. Появиха се видеоклипове, на които руски войници издигат знамена в града, но те често са бързо ликвидирани, така че кадрите не доказват сигурен териториален контрол. През октомври руското министерство на отбраната обяви, че Добропилия е напълно превзета. Киев незабавно отхвърли твърдението.
Във видео, разпространено на 21 октомври от корпус „Азов“, се казва, че все по-абсурдните руски твърдения за превземането на града са резултат от културата на лъжи във висшето руско командване. Видеото свързва тази култура и с успеха на украинската операция „Вивалди“.
Източник: dnes.bg