30421 | 8 септ. 2025 | 20:10

Най-голямата криза е кризата на доверието към политическите партии, към политическото лидерство. Ние виждаме все още едни много ниски нива на политическо участие, коментира политологът

С началото на следваканционния политически живот се подновиха и престрелките между президента и изпълнителната власт. За кулминация послужи словото на държавния глава в Деня на Съединението, когато Румен Радев заяви, че "140 години по-късно българите отново се жалват от деребеите“. Бързо енигмата към кого точно е адресирана квалификацията "деребеи" обрасна със спекулации и постави въпроса: Алтернатива ли е Румен Радев или вече започна кандидатпрезидентската надпревара?

Гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" е политологът доц. Милен Любенов.

Цоня Събчева

- Доц. Любенов, политическият сезон ли започна, или кандидатпрезидентската кампания?

- За кандидатпрезидентската кампания етвърде рано, изборите ще бъдат след една година. Така че по-скоро това е част от цялата тази риторика, която наблюдаваме през последните няколко месеца. Аз не виждам нещо кой знае колко по-различно и в думите на президента. Той се позиционира като опозиция на настоящото управление и подготвя своят партиен проект.

- Тази риторика обаче, която наблюдаваме както в президента, така и в лявата или дясната опозиция, а и в мнозинството, всъщност какво съдържание има, до какво ще доведе? Какъв е нейният смисъл?

- Нараства политическата поляризация, но политическата поляризация в страната е доста висока през последните няколко години. Така че от тази гледна точка аз също не виждам някаква съществена промяна. Запазва се партийната фрагментация – това го виждаме в социологическите изследвания. Ако има нещо различно, което носи потенциал и заряд да доведе до сътресения в изпълнителната власт, това е безводието в Плевен. Виждаме, че там протестите продължават. Плевен е достатъчно голям град, който може да предизвика протестна вълна, която да доведе до сериозни сътресения по отношение работата на правителството.

- Къде ще избият гроздовете на гнева? От Плевен докъде ще стигнат?

- Аз не бих се изразил толкова метафорично докъде ще стигнат. Очакванията са за напрегната политическа есен с доста протести по различни теми. Дали това може да доведе до сериозни сътресения, които да предизвикат предсрочни парламентарни избори, аз съм скептичен. Може да се стигне до такава ситуация единствено, ако по някакъв начин някоя от партиите в управляващата коалиция се оттегли. На този етап поне, по заявките в политическите декларации, които направиха лидерите на парламентарните групи на старта на политическия сезон, аз поне не виждам такава индикация.

- Как през следващите месеци ще се проявят трите оформили се блока в парламента: на управляващото мнозинство, на "проевропейската" опозиция или на патриотичната или проруска опозиция?

- В смисъл тяхната тактика е ясна, и на националистическия блок, и на "проевропейската" опозиция. Те се опитват да се позиционират като опозиция по различни теми, които са несъвместими и от гледна точка на това да очакваме някакъв обединение на опозицията. Тази партийна фрагментация, разбира се, дава предимство на управляващите, защото не може да се натрупа сериозна политическа и критична маса, която да може да свали това управление. Защото, каквито и протести да има, за да се стигне до някакъв резултат, е необходимо политическо лидерство, на което голяма част от гражданите да се доверят.

- Кои са лидерите през този политически сезон? Кои ще са фигурите, които ще бъдат нещо като десижън мейкъри, т.е. които ще решават ситуацията и в страната, и в политиката?

- Това са основните лидери на политическите партии – сред управляващите Борисов и Пеевски и от друга страна президентът, който вече ясно със своето поведение показва намеренията да създаде политическа партия. Така че колкото повече наближава краят на неговия мандат, толкова повече ще се засилва и тази опозиционна реторика от негова страна. Така че това са може би основните фигури, които ще се позиционират по оста на противопоставяне или засилване на политическите опозиции в страната.

- Доц. Любенов, а вие виждате ли в реториката на президента разбиране, виждане за бъдещо управление на страната? Защото освен критики, ние друго не чуваме. Но може да има и още нещо.

- Разбиране или виждане – в смисъл това като програма ли? Не разбирам въпроса.

- Ами като някакъв план как да управлява държавата, по какъв начин, като дойде, какво ще свърши, идеи, предложения?

- Аз не виждам план, нито програма. Това са наистина по-скоро критики. Президентът прибягва до демагогия, до популизъм твърде често, но ясна програма аз поне не виждам. Също и по време на неговите управления не можахме да видим, по време на служебните правителства, някакви основни теми, по които той може да се позиционира в политическото пространство чисто програмно и идеологично. Така че това са въпроси, които вероятно тепърва ще трябва да се изчистят.

- А решава ли проблеми в управлението темата на поредния вот на недоверие "Завладяна държава“?

- Не, този вот няма да реши проблемите, свързани със завладяната държава. Завладяната държава е един дълбок процес, който през последните повече от 15 години придоби измерения, които вече показват, че този процес е отишъл твърде далеч. Така че за да се стигне до някакъв съществен резултат, е необходима политическа промяна, много силно реформаторско мнозинство, което да провежда реформи и антикорупционна политика, но такова поне на този етап не се вижда.

- А виждат ли се кризите в политическите партии и коалиции? И какви са те?

- Кризите? Най-голямата криза е кризата на доверието към политическите партии, към политическото лидерство. Ние виждаме все още едни много ниски нива на политическо участие. И последните социологически проучвания показват, че ако има предсрочни парламентарни избори, избирателната активност ще бъде ниска. Така че това е един много сериозен проблем, който не може да се реши лесно, за който се изисква промяна на политическото лидерство, на нови играчи с друг тип политическа култура. Но това е един процес, който вероятно ще трябва да се случва постепенно във времето.

- А как стоят самите политически партии на политическия терен? Какви са пък кризите вътре в тях? Те прозират ли, изпъкват ли?

- Във всяка една партия има вероятно различни вътрешни групирания, интереси, къде повече, къде по-малко. Зависи от партиите. Има изцяло персоналистки лидерски партии, в които крайната дума е на политическия лидер: ГЕРБ, ДПС-НОВО НАЧАЛО, "Възраждане". Това са формации, където трудно можем да видим вътре някакъв сериозен дебат. Така че там действат принципа на единоначалието. Другите са прекалено фрагментирани. Така че различни са проблемите в политическите партии. Не можем да ги поставим по общ знаменател от гледна точка на вътрешна организация и динамика на тяхната вътрешна партийна работа.

- Политическите напрежения, престрелки, къде по-силни, къде по-слаби, каква картина на България показват?

- Политическите престрелки, те са само върхът на айсберга. Ако трябва да влезем дълбоко и да обрисуваме политическата ситуация в страната, включително и на обществено ниво, за това е необходим много по-дълбок анализ. Но това, което се наблюдава като обща тенденция, са според мен все по-засилени процеси на обществена атомизация, което затруднява формирането на силна критична маса и гражданска енергия, която да канализира процеси за промяна, така че да вървим в посока на една нормална европейска държава. Защото очевидно е, че дефицитите, които има в обществото, ето и събитието от последните дни на насилие, на напрежение, това са все въпроси, които са се натрупали през последните години. Виждаме едно ново поколение, което се е социализирало в определена среда и това са все предпоставки по-скоро за песимизъм, отколкото за оптимизъм.