46289 | 10 март 2017 | 17:12

Освен бързите дипломатически реакции би могъл да се обсъди въпроса и за легитимността на изборите в Турция. Много български и чужди експерти многократно са предлагали премахване на двойното гражданство на лица, които са се установили трайно на територията

- Доц. Величков, закъсня ли българската държава с реакцията си срещу намесата на турския посланик във вътрешните ни дела?

- Неоправдано неадекватно и несвоевременно българските институции реагираха срещу поредицата от антибългарски прояви на турски официални представители, включително министри, депутати, областни управители, религиозни лица, които имат една единствена квалификация според нормите на международното право – груба намеса във вътрешните работи на Република България.

А що се отнася до поведението на турския посланик в София, то е толкова скандално, че българската страна е имала няколко пъти пълно основание да го обяви за персона нон грата.

- Има достатъчно тревожни сигнали , че Анкара стои зад ДОСТ и й дава рамо в предизборната битка, за да може партията на Местан да присъства в българския парламент. Какво бихте посъветвали нашата дипломация, ако въпреки реакцията на Външно опитите продължават?

- Има не само сигнали, но и неоспорими доказателства за упоритите усилия на Анкара да вкара ДОСТ в българския парламент. А присъствието на крайна протурска партия в Народното събрание очевидно разкрива намеренията на турското правителство да оказва влияние върху вътрешната и външната политика на България.

Грубата и скандална намеса на турски представители и институции във вътрешните работи на българската държава през последните години се дължи в значителна степен на нарастващата агресивност на неосманските среди, но също така тя се окуражава от безличната и вяла реакция на българските управляващи. По всяка вероятност с укрепването на едноличния режим на Ердоган ще нарастват и антибългарските прояви на турската страна.

Ако българските управляващи среди държат поне на личния си авторитет и достойнство, те са длъжни сериозно да преосмислят досегашното си неадекватно и дори сервилно поведение към Анкара и остро се противопоставят на грубия антибългарски курс на неосманистите. Освен бързите дипломатически реакции би могъл да се обсъди въпроса и за легитимността на изборите в Турция.       

Много български и чужди експерти многократно са предлагали премахване на двойното гражданство на лица, които са се установили трайно на територията на Турция. Още повече, че тя не е член на ЕС. Тази радикална мярка ще пресече всякакви опити и планове на турските управляващи неосманисти безцеремонно да се намесват във вътрешната политика на българската държава. Известно е , че няколко европейски държави са категорично срещу двойното гражданство.

- Вие как си обяснявате засилената активност на турската държава у нас и на Балканите? Знае се, че неосманистките амбиции не са от вчера, но напоследък тонът на Анкара се изостри и спрямо влиятелни държави в ЕС. Например, спрямо Германия, където думите на Ердоган, че управляващите в Берлин действат като нацисти предизвика огромен шум.

- За разлика от България, Турция винаги е разполагала с добре подготвен и обигран политически елит, който с впечатляващо умение и гъвкавост провежда външнополитически курс, съобразен с обстановката и реалностите на международната сцена. Очевидно, нарастващата външна активност на Анкара се дължи на все по-голямата агресивност на неосманизма и на слабостта на българската държава. Икономическата и военна слабост на България, демографският срив, острата конфронтация сред българското общество и ниското професионално ниво на българската политическа прослойка са фактори, които окуражават засилването на антибългарските прояви на Турция.

Подобни са и причините за предизвикателно грубото поведение на Ердоган и екипа му към някои европейски държави и дори към ЕС като цяло.

- Според Вас трябва ли партиите в България да постигнат съгласие по въпроса за неприкритата турска подкрепа за ДОСТ? Засега изглежда , че такава няма , а Анкара разчита на тактиката „разделяй и владей“.

- Задължително! Всички политически партии и техните ръководства, ако са разумни и имат чувство за национална и историческа отговорност, са длъжни да съгласуват и провеждат обща и категорична позиция срещу турската подкрепа на антибългарската формация ДОСТ.

- Имате ли прогноза дали турските избиратели ще подкрепят предлаганите конституционни промени?

- Утвърдената международна практика показва, че прогнози могат да бъдат давани за събития, особено когато те са от вътрешно политически характер, само в демократични държави. В случая не турските избиратели, а авторитарният режим на Ердоган ще предреши конституционните промени в страната.

- Има още един тревожен проблем , който засяга бъдещето на България- плановете за Европа на две или няколко скорости. Чака ли ни нов мъчителен преход , ако те се реализират?

- Идеята за Европа на две или повече скорости е силно дискусионна и вероятно нейното обсъждане ще отнеме време. Но дори и да бъде наложена от големите и влиятелни европейски партньори, тя не би била реална заплаха както за бъдещето на ЕС. Както и не би дестабилизирала обстановката в отделните негови членове, включително и в България.

- Мнозина смятат обаче, че ако държавите в ЕС поемат на различни скорости, Съюзът ще се разпадне. Може ли да се случи това?

- Не! Сложната международна обстановка, бързо нарастващата икономическа мощ и политическо влияние на нови, големи фактори на световната сцена, като Китай, Индия, Русия и други, налага запазване единството на ЕС. То е в интерес както на големите, така и на по-малките държави-членки на съюза. Разбира се, това не изключва една сериозна преоценка на досегашната неефективна дейност на институциите на ЕС , както и на вземане мерки за повишаване нивото на европейските ръководни кадри. Появата на силни лидери на национално и европейско ниво ще бъде най-голямата гаранция за стабилността и бъдещето на ЕС.

- Защо темата за Европа на две скорости не присъства в предизборния дебат? От страх?

- Две са причините за отсъствието. Първо, външната политика никога не е била приоритет за българските политици и партии. На нея те са гледали не като сфера за отстояване на интересите на държавата, а като инструмент за укрепване на политическите и властови позиции в България с помощта на външни сили.

Втората причина е ниското професионално ниво и недостатъчната подготовка на политическата прослойка. Впечатляващо, но е факт , че в 43-ото Народно събрание имаше само двама хабилитирани депутати по външна политика и международни отношения.

- Предлага се възможност и за превръщането на ЕС във федерация. Има ли бъдеще тази идея?

- Идеята за превръщането на ЕС във федерация не е нова. Нейни активни поддръжници са преди всичко представители на Франция и Германия. Идеята би могла да има бъдеще, макар че на този етап не е особено актуална. Но само ако бъдат разрешени три безалтернативни условия: обща финансово-парична система, обща външна политика и обща отбрана. Това са основополагащите фактори, върху които се изгражда федералната държава. Освен тях Европа трябва да преодолее зависимостта си от САЩ, които не биха погледнали благосклонно на една европейска федерална държава, защото тя ще бъде не само по-голям икономически конкурент , но ще се налага като все по-влиятелен световен политически фактор , който несъмнено ще ограничава американското влияние на международната сцена.