270 | 8 окт. 2026 | 10:59

Общата икономическа логика е сходна, че когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси

През последните години 12 държави от Европейския съюз въведоха допълнително облагане на банковия сектор - Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия. Конкретните механизми се различават – от данък върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход до допълнително облагане на приходите, активите или пасивите на банките. Общата икономическа логика е сходна, че когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси. 

Това твърди председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков в собствен анализ на тема „Ползи от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз".

"Един от основните аргументи за подобно облагане е произходът на високите банкови печалби след 2022 г. Повишаването на основните лихвени проценти в Европа доведе до бързо увеличение на приходите от кредити и други лихвоносни банкови активи. Същевременно лихвите по депозитите се увеличаваха по-бавно. В резултат нетният лихвен доход на банковия сектор нарасна значително. В голяма степен това увеличение не беше следствие от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск, а от промяната на лихвената среда. 

Втора съществена полза е възможността за генериране на бюджетни приходи, без да се увеличават данъци с широка база като ДДС, данъка върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки. Чехия например въведе 60-процентно облагане на определената по закон свръхпечалба за периода 2023–2025 г. Литва въведе временна солидарна вноска върху извънредния нетен лихвен доход. Италия въведе извънредна мярка, свързана с увеличението на нетния лихвен доход, а Испания приложи облагане върху приходите от лихви и банкови такси.

Друго преимущество е възможността приходите от банковото облагане да бъдат свързани с конкретна обществена необходимост. Словения например въведе допълнително облагане на банковия сектор след катастрофалните наводнения през 2023 г., като приходите бяха предназначени за възстановяването на страната. Този подход има ясна фискална логика: временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи. По този начин правителството може да ограничи необходимостта от допълнително задлъжняване или от увеличение на други данъци.

Временното облагане върху свръхпечалбата ограничава дългосрочните икономически изкривявания. Чехия например определи предварително периода на действие на режима си. Литва също първоначално въведе солидарната вноска като временна мярка. Италия избра еднократен подход. Временният характер намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска допълнителното облагане да се превърне в пречка пред инвестициите, капитализацията и кредитирането.

За България това означава, че евентуална мярка от данък върху свръхпечалбата на банките не представлява общо увеличение на корпоративния данък за банките. Значително по-прецизен подход би бил временен данък върху извънредната банкова печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок.

Очакваният приход – над 1 млрд. евро само от този данък – дава възможност дефицитът да бъде свит, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или осигуровките. Еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането, което я доближава до временните режими в Чехия, Литва и Италия", пише още Дянков.