40376 | 3 юли 2015 | 12:14

Някога наричаха града третото пристанище на България

Град Кърджали е административен център на област Кърджали. Населението му е 43 775 души. Намира се на 95 километра южно от Пловдив, 72 километра от гръцкия Комотини и 120 километра от Одрин. В община Кърджали живеят 67 460 души в 118 населени места.

Кърджали човек може да изпие кафето си под сянката на вековните борове на Родопа и след малко да нагази в топлите вълни на Бяло море. Да види на едно място хилядолетната история на човешката цивилизация, изсечените в скалите дворци на Перперикон, да се разходи в рицарски замък, в който е избран императорът на Латинската империя. Да докосне гробницата на средновековния епископ с изтъканата от злато дреха, която, както пишат хронистите, струва колкото едно царство. В Кърджали можеш да се спънеш в обичайната гледка на християни и мюсюлмани, седнали на една маса да празнуват заедно. Да се потопиш в духа на Ориента с малките чаршии, домашните баклави и рахат локума и в същото време да видиш едни от най-модерните производства в Европа на електроника и автомобилостроене.

Кърджали е градът на срещите и на сбъднатите мечти, казва кметът на общината Хасан Азис. Доскоро един от най-западналите райони в страната, сега той се развива много бързо. Градът е сред шестте в страната, усвоили най-много европейски средства, сред трите, привлекли най-много чуждестранни инвестиции, а през миналата година по прираст на населението надмина дори София.

Тук планината е различна - мека и заоблена. Къщите на 470-те села на областта се крият по южните склонове или гордо стърчат по върховете. Тук можеш да чуеш тъжните песни на румелийските турци, тежките хора на тракийските българи и писъка на родопската гайда. В седемте общини живеят 150 000 души. И ако преди, за да минеш на левия бряг на Арда, се искаше открит лист, сега през града се изсипва половин Европа. Гърци, турци, румънци, украинци, руснаци, французи, англичани, германци. Местните търговци усилено учат чужди езици, а еврото измести лева като разплащателна единица. Феновете на „Галатасарай“ са повече от феновете на „Левски“, но когато играе „Арда“, всички викат заедно. Много от националните грандове коленичиха пред синьо-белите играчи. Това е във волейбола. Мечтата сега е това да стане и във футбола.

Някога наричаха Кърджали третото пристанище на България заради трите язовира от каскада „Арда“ и многото кораби в тях. Флагманът „Емона“, първият построен изцяло в България кораб, още пори водите на язовир „Кърджали“. Яхтите станаха цяла флотилия, а в града се появи корабостроителница. Родопските кораби сега плават в Дунавa, Ропотамо и Черно море, но градът вече не е планинското пристанище на страната - наричат го средиземноморския порт на България. Нищо че до морето са стотина километра. През Маказа е по-малко от час.

Кафето в Кърджали е най-обичаната напитка през деня. Не защото Бойко Борисов и Лютви Местан го пиха заедно, нито пък защото на всеки Трети март попът черпи с него мюфтията. Тук има стара поговорка - „Едно кафе 40 години се помни“. И всички го уважават.

Градът на сбъднатите мечти

Кърджали е градът на сбъднатите мечти. Тук човек може да изпие кафето си под сянката на вековните борове на Родопа и след по-малко от час да нагази в топлите вълни на Бяло море. Да види на едно място хилядолетната история на човешката цивилизация, изсечените в скалите дворци на Перперикон, да се разходи в рицарски замък, в който е избран императорът на Латинската империя, да докосне гробницата на средновековния епископ с изтъканата от злато дреха, която, както пишат хронистите, струва колкото едно царство. В Кърджали можеш да се спънеш в полускъпоценен камък или в необичайната гледка на християни и мюсюлмани, седнали на една маса, за да празнуват заедно.

Столица на толерантността

За последните 30 години в Кърджали няма регистриран нито един инцидент на етническа основа и това е повод за гордост на хората от района. В областта живеят хора от много етнически групи, преобладаващо е турското население - около 61,6 процента, следвано от българското - около 34,1 процента (към 2011 г.). Мюсюлманите са 76,2 процента, а християните - 23,5 процента. 

В Кърджали вече е обичайно да се видят християни и мюсюлмани заедно на религиозните празници. Хората празнуват заедно и Байрам, и Великден, а духовните водачи на двете най-големи религиозни общности не пропускат да поздравят вярващите, нищо че принадлежат към друга религия. Десетки са случаите мюсюлмани да помагат за ремонта и поддръжката на християнските храмове, християните им отговарят със същото. На всички официални празници енорийският свещеник и районният мюфтия на Кърджали са заедно сред официалните лица. На всеки Трети март двамата пият традиционното си кафе, това се приема като символ на уважението и разбирателството между християните и мюсюлманите. Съжителството между двете общности се сочи като успешен модел за Европейския съюз.

Кърджали лежи върху злато

Над 30 са находищата на злато и сребро в област Кърджали. Не всички от тях са проучени добре, но геолозите смятат, че потенциалът за развитие на златодобива е много голям. Тук е единственото златодобивно дружество в страната - ГОРУБСО-Кърджали, което експлоатира находището „Чала“. В момента се очаква да започне разработката на находището „Ада тепе“ край Крумовград с доказани залежи от 28 тона злато и находището „Седефче“ с 3,6 тона злато и около 80 тона сребро. Подадени са инвестиционни намерения за разработката на още три находища. Едното от тях - „Момчил“, е със запаси от 2,6 млн. тона златно-сребърни руди. Край Ардино е находището „Китница“ с 2,9 млн. тона златно-сребърна руда, а край кърджалийското село Македонци е находището „Надежда“ с около 2 млн. тона златно-сребърна руда. Специалис-тите считат, че през следващите десетилетия златодобивът ще се превърне в основен поминък за голяма част от населението в Източните Родопи и ще доведе до разцвет на местната индустрия. 

Не по-малко важни от златото са огромните залежи от бентонит, перлит и зеолит. Кърджали е един от най-големите производители в света на продукция от тези нерудни изкопаеми, очаква се реализация на голяма френска инвестиция в обновяването на съществуващите производствени мощности. Районът е богат и на полускъпоценни камъни: аметист, аквамарин, ясписи и ахати, тук е тяхното най-голямо находище в Европа. Открити са и диаманти, но те нямат ювелирна стойност. 

Златни се оказват и богатите водни ресурси на Източните Родопи. Тук са изградени три от язовирите на каскада „Арда“: „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. С общ обем над 1,2 млрд. кубически метра каскадата е на първо място в страната, производството на електроенергия надхвърля 500 гигаватчаса годишно. Очаква се строителството на още три водоема в горното течение на река Арда: язовирите „Мадан“, „Китница“ и „Ардино“, които ще превърнат каскада „Арда“ в най-големия хидроенергиен комплекс в страната с годишно производство над един милиард киловатчаса електроенергия. Големите изкуствени езера дават възможност за бурно развитие на туризма. Няколко десетки са построените вече хотели на трите язовира, а край селата Енчец и Главатарци израснаха курортни комплекси с възможности да приемат няколко десетки хиляди туристи. Районът е изключително популярен сред любителите на спортния риболов, славата на гигантските сомове привлича стотици рибари и техните семейства. Освен традиционните за България видове тук може да се уловят и рядко срещаните есетрови риби. Ръст бележи и ловният туризъм. Край язовир „Студен кладенец“ е най-голямата в страната популация на елени лопатари, а в ловните стопанства „Женда“ и „Болярци“ може да се отстрелят рекордни трофеи от муфлони и диви свине. 

Източните Родопи вече са едно от най-известните места в Европа за природолюбителите. Тук има над 30 вида диви орхидеи, десетки защитени видове, като родопско лале, силивряк, крем и божур. От няколко години с успех се интродуцират изчезнали от нашата природа животински видове. На свобода вече препускат стада от диви коне - тарпани. Европейските бизони - зубрите, вече се аклиматизираха успешно, и дори се появи първото родено в Родопите зубърче. Очаква се с подкрепата на американски и холандски фондации Кърджали да се превърне в един от най-големите центрове за тяхното отглеждане, а стадата им да бродят на свобода в планината.

Най-зеленият град в Европа

Кърджали надвишава три пъти европейските норми за зелена площ на човек от населението. Градът разполага с три големи парка - „Горубсо“, „Простор“ и Централната градска градина. След построяването на Водното огледало в централната част на града се освободиха терени от над 3000 декара. На част от тях сега се изгражда най-големият нов парк в България - „Арпезос-север“. Строителството е с европейски средства по проекти, спечелени от община Кърджали, до момента възлиза на 13,5 милиона лева. Първата част беше открита през септември 2012 г., а третата - на 6 юни тази година. В момента площта на парк „Арпезос“ надхвърля 250 декара, а при окончателното му завършване ще е повече от 500 декара. В него има няколко детски площадки, спортни игрища, велосипедни алеи, изкуствено езеро, фонтани, водна каскада, стотици пейки и беседки. Засадени са над 4000 дървета и храсти от различни видове. Новият парк се превърна в една от атракциите на града и се посещава от много туристи. В плановете на община Кърджали е изграждането на постоянно действащ лунапарк и на парк от миниатюри на най-известните български археологически и архитектурни паметници.

Перперикон – една перла на 8000 години

Почти неизвестният допреди 20 години скален връх край Кърджали сега се посещава от над 200 000 туристи годишно. Археологическите проучвания там започват в средата на 80-те години под ръководството на Иван Балкански, уредник в Историческия музей в Кърджали, но Перперикон дължи популярността си на археолога Николай Овчаров, възобновил разкопките през 2001 г. Смятаната първоначално за една от многото средновековни крепости в Родопите се оказа богат античен град с много храмове, дворци, скални светилища и жилищни квартали. Той се намира в центъра на най-големия на Балканите мегалитен комплекс, създаден преди 8000 години. Истинският разцвет на Перперикон настъпва през къснобронзовата и ранножелязната епоха, когато на върха се изгражда цял комплекс от храмове и обществени сгради. Предполага се, че там се намира прочутото в целия античен свят прорицалище на Дионис. Според древните автори в него Александър Македонски получава предсказанието, че ще господства над света. Най-голямото си величие Перперикон достига след завладяването на Тракия от Рим. През V век градът е седалище на епископ, оттук Никита Ремисиански е покръстил племената на траките в Родопите. През Средновековието градът е мощен стратегически, икономически и духовен център. Край него са едни от най-големите в Европа рудници за злато. България и Византия водят няколко войни за завладяването на Перперикон. През 1362 г. след дълга обсада и ожесточена съпротива градът е превзет от османските турци. Населението му е избито, а останалите живи са отведени в робство. 

Перперикон е едно от малкото места в света, където може да се проследи развитието на човешката цивилизация в продължение на 8000 години. Досега са проучени царският дворец, който е същевременно светилище, и акрополът - укрепената най-висока част от града. Под него има десетки обществени сгради, храмове, жилищни квартали и имения, които чакат своя ред. Община Кърджали реализира проект за социализация на архитектурния комплекс на стойност 3,8 милиона лева по Оперативна програма „Регионално развитие“. В момента се реализира втори проект за реставрация на акропола за 1,5 милиона лева по финансовия механизъм „Европейско икономическо пространство“. Скалният град се превръща в един от най-добрите европейски архитектурни паметници, а ефектът за Кърджали е бурният разцвет на туризма - появата на десетки нови хотели и ресторанти и разкриването на стотици нови работни места.