4110 | 29 окт. 2026 | 16:30

Еврокомисарят постави акцент и върху необходимостта от намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процедурите за европейско финансиране

България има много по-голям потенциал да привлича европейско финансиране за научни изследвания и иновации, отколкото реално използва. Един от основните проблеми е малкият брой кандидатури по програмата „Хоризонт Европа“. Това заяви еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева по време на дискусия в Народното събрание и по време на информационния ден на Европейския съвет по иновациите в София.

Дискусията на тема „Иновациите и научните изследвания като двигател на европейската конкурентоспособност - приоритети на Европейската комисия и перспективи пред България в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка“ се провежда съвместно с парламентарните комисии по иновациите и дигиталната трансформация и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

„България според мен има много повече потенциал, отколкото де факто получава като финансиране“, заяви Захариева.

По думите ѝ страната ни трябва да положи повече усилия, за да насърчи компаниите, университетите и научните организации да кандидатстват по европейските програми.

„Истината е, че от България има много ниско ниво на подадени заявления изобщо по програма „Хоризонт Европа“. Вие няма как да получите финансиране, ако не кандидатствате“, подчерта еврокомисарят.

Тя отбеляза, че през последните години се наблюдава постепенно подобрение и вече има първи значими успехи на български учени по програмата.

Захариева постави акцент и върху необходимостта от намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процедурите за европейско финансиране.

„Изключително важно е опростяването на кандидатстването и бързината, с която се стига до необходимата помощ. С още по-голяма сила това важи за иновациите“, заяви тя.

Според еврокомисаря развитието на изкуствения интелект прави бързия достъп до финансиране още по-важен, тъй като технологиите и пазарните условия се променят изключително динамично.

„Иновациите с изкуствен интелект се развиват толкова бързо, толкова бързо се променя ситуацията, че ако тази помощ не е навременна, тя дори да дойде, може повече да не е необходима“, предупреди Захариева.

Тя обясни, че забавянето на финансирането може да доведе до фалит на дадена компания или до загуба на конкурентни позиции, ако междувременно друга фирма вече е реализирала подобна иновация.

„Много се надявам Съветът и Европейският парламент да ни позволят да бъдем по-гъвкави в процедурите, да бъдем по-бързи в предоставянето на помощта и подписването на договорите“, посочи еврокомисарят.

Като пример за огромния интерес към европейските програми тя даде инициативата „Мария Склодовска-Кюри“, по която за една покана са подадени над 21 000 заявления при възможност за финансиране на едва 1600.

Захариева разясни и идеята за новия Европейски фонд за конкурентоспособност, който трябва да обедини редица съществуващи европейски програми и да улесни достъпа до финансиране.

„Европейският фонд за конкурентоспособност не променя това, което ще достигне на национално ниво. Националните програми ще останат национални програми и за следващия програмен период“, уточни тя.

По думите ѝ целта е кандидатите да се ориентират по-лесно във възможностите за подкрепа, вместо да търсят подходящо финансиране сред множество отделни европейски програми.

Темата беше повдигната от Ивайло Здравков от Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, който предупреди, че българските компании срещат сериозни затруднения при достъпа до финансиране. Той посочи, че заради сложната геополитическа обстановка, нарушените пазари и загубата на клиенти много предприятия изпитват затруднения дори при кандидатстването по действащите национални програми. Здравков призова процедурите да бъдат опростени, така че българските компании да имат по-лесен достъп до европейските средства.

В отговор Захариева подчерта, че опростяването на правилата и съкращаването на сроковете за предоставяне на финансиране са сред основните приоритети на ЕК.

На събитието в сградата на Европейската комисия в София присъства и Лиляна Павлова.